Тази седмица в рубриката “Любопитно от областта” от областната администрация в Хасково ни отвеждат в община Маджарово.
През септември на 1913 година, докато българските войници се сражават на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат хиляди тракийски българи на гонения и изтребление, а цели села биват безкомпромисно опожарени. За да се спасят, те търсят убежище и защита в село Доганхисар, но само няколко дни след като са приютени, отново са нападнати от около 2000 башибозуци. Селото не удържа на атаката и населението побягва в посока Дедеагач, днешен Александруполис. Част от тях търсят защита при гръцкия владика, но за да я получат от мъжете се изисква да се погърчат. Те отказват и се обръщат към европейските консули, но и те не указват съдействие. Междувременно гръцката войска напуска Дедеагач и градът бил зает от османски аскер и башибозук. На 23 септември на българското население е наложено да тръгне в посока град Фере, тогава част от Османската империя. Страхувайки се от това какво им предстои, една част от хората отказват да се подчинят и около 10 човека биват разстреляни на място. Така с бой и плач, хората са принудени да напуснат Дедеагач и да тръгнат на изток към град Фере. Сформираната колона наброява 12 000 души. Те нощуват край село Урумджик, където жените са изнасилвани, а мъжете са бити и ограбвани. След тази кошмарна нощ, изпълнена с писъци и човешко страдание, колоната продължава пътя си на изток. В този критично-напрегнат момент в помощ на тракийското население се явяват четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. Те са предупредени точно откъде ще премине колоната от тракийски българи и предварително проучват удобните позиции в южните покрайнини на град Фере, откъдето устройват изненадваща засада. Четниците успяват да ликвидират водача на османлиите и в създалата се суматоха, приканват населението да бяга към доганхисарския балкан. За кратко населението се изтегля и укрива в гората. По това време башибозукът отмъщава на изостаналите тежкоподвижни селяни, избивайки ги с неподозирана жестокост.
На 25 септември една група от около 1000 души се отделя от колоната и по ирония на съдбата е пресрещната от османската редовна войска, която е тръгнала от село Батурен към село Пишман, за да прочисти балкана от бунтовнически елементи. Войниците се нахвърлят на жените и децата – грабят, изнасилват и плячкосват.
На 28 септември Димитър Маджаров събира старейшините и решават да преведат населението от вече приблизително 20 000 души, събрани от околностите, в поход към България. Два дни след това нощуват в балкана на връх Коджаеле, където е валяло сняг, уморени и премръзнали, загиват над 100 души.
Походът продължава седем дни и на 4 октомври, 1913 година, в близост до село Ятаджик, днешно Маджарово, рано сутринта ги посрещнала засада от башибозук. В този ден се водят най-големите сражения. Четите спасяват, колкото могат от населението. След засадата уплашените жени и деца тръгват надолу по дерето под връх „Чаталкая“, за да преминат р. Арда, която в този момент е граница на България. Там попадат под обстрела на картечница, която става причина за кръвопролитната смърт на хиляди тракийци по пътя им към живота. В мразовития октомври месец, реката е пълноводна, а от кръвта на хилядите убити тракийци водата тече червена и безпощадно повлича голяма част от децата и по-възрастните хора, които се опитват да преминат през нея. Самият Маджаров подава от ръка на ръка дечица. За да прекосят реката хората решават, да се хванат за ръце и заедно да се опитат да се спасят. От другия край на реката ги очакват български граничари, които се впускат в помощ на бежанците.
Над 2000 души, сред които жени и деца били избити и удавени в р. Арда, останалите били спасени благодарение на храбростта на Димитър Маджаров и Руси Славов. С дни реката е влачила труповете на загиналите. В знак на признателност към тракийския войвода, селището Ятаджик по късно Дупница, през 1959 година е преименувано на Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.
Минимална е надеждата за редовно правителство, е мнението на политолога Иво Маев в началото на консултациите на президента с политическите партии преди връчването на първия проучвателен мандат зае съставяне на кабинет. "К ато гледам разположението на силите в Народното събрание, риториката, начина, по който общуват помежду си политическите..
19 сребристи смърча в памет на 19-те жертви на домашно насилие в последните две години засадиха активисти и сподвижници на Клуб "Доверие" в Кърджали в землището на ардинското село Боровица. Акцията е част от дните, посветени на борбата с насилието, основано на пола, и се проведе в международния ден за правата на човека 10 декември. Това съобщи..
9 неизвестни археологически обекта откриха археолози в района на загадъчния мегалитен комплекс Харман кая, известен още като българският Стоунхендж. В продължение на седмица шестима археолози обходиха района, за да проверят на терен заснетите тази пролет с помощта на лидар изображения. Технологията, при която с помощта на лазерни лъчи се сканира..
Стартира 19-то издание на Благотворителната кампания „Да подарим надежда за Коледа". Инициативата набира средства за лечение и рехабилитация на деца с физически увреждания от социално уязвими семейства и се провежда по инициатива на областния управител Никола Чанев в партньорство с кмета на община Кърджали Ерол Мюмюн, Регионалното управление на..
Срещаме ви с един малък гайдар. Той е Николай Стоянов - ученик в 4 клас на СУ „Йордан Йовков“. В семейството му няма музиканти, но той се запалил по гайдата, защото гледал на живо концерти с изпълнения на този инструмент, добре познат в българския фолклор. Да свириш е нещо прекрасно, споделя Ники и смята да продължи още дълги години...
72-ма абсолвенти от седем бакалавърски специалности от випуск 2024 на Филиал "Любен Каравелов" в Кърджали на Пловдивския университет получиха своите дипломи за завършен първи етап от висшето си образование. 20 от студентите бяха наградени за отличен успех. Тържествената академична церемония се проведе в Актовата зала на филиала в присъствието на..
Областният щаб за защита при бедствия проведе планова практическа тренировка за действие при катастрофално наводнение с пострадали хора, разрушени къщи и повредена инфраструктура. Занятието бе ръководено от заместник областния управител Кадир Муарем в качеството му на зам.-ръководител на Щаба. За ръководител на операцията бе определен директорът..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478