През 1982 година Динка Гочева взима участие в събора за народно творчество в Копривщица. Изпълнява песента „Заспала е мирина мома“. Тази песен ѝ носи златен медали. От БНР я канят за запис на песента с което гласът на Динка Гочева, днес Менова попада в архивите на националното радио. В родното Дрангово, по онова време фолклорната дейност е била развита. Имало е фолклорна група за автентичен фолклор. Ходели са по участия и се връщали със златни медали от всяко участие с конкурсен характер, спомня си Динка Гочева. Преди 12 години липсата на работа в региона кара дранговчанката да се премести да живее и работи в Созопол. Въпреки това тя не изоставя пеенето. Там става част от клуб „Българка“ и тракийското дружество „Яни Попов“. Тогава се научава да пее и странджанските песни. Взима участия по конкурси със странджански песни. На един от конкурсите Динка Гочева впечатлява с пеенето си странджанската певица Жечка Сланинкова, която е в журито. Динка Гочева живее и работи 11 години в Созопол, но никога не забравя родопската песен. От една година родопчанката вече се е върнала в родното Дрангово.
Певческият талант тя наследява от баба си. От нея Динка научава много от автентичните песни на Дрангово и региона. Цялото семейство са били музикални. Баща ѝ пеел и свирил на саз, майка ѝ и брат ѝ също са пеели. Дори успяла да увлече по родопското пеене и дъщеря си.
„В тетрадка имам записани 314 родопски песни. Подредени са – сватбарски, хороводни, бавни и тъжни", разказва Динка Менова и продължава.
„Когато си бях в Дрангово пеех в състав „Родопи“ с Андрей Мъсарлиев. По много сватби сме свирели и пеели, по седенки. На 40 дена бебе съм го оставила, за да ида на пея на Копривщица и съм извоювала първия златен медал за Дрангово през 1982 година“, спомня си Динка Менова.
Друго популярно име във фолклора от село Дрангово е Андрей Карамфилов Мъсарлиев. Той е роден през 1955 година. Още от 12-13-годишен се увлича по народната песен и я запява.
„Много се радвам да веселя хората. Приятно ми е когато изляза пред публика и им запея. Обичам тежките, бавни песни да пея. Преди години сформирахме състав, ходехме по събори, сватби. Тогава се правиха големи сватби пял съм по 5-6 часа без да спирам. Така състава съществува около десет години, после се разпадна. Приятели бяхме с Веселин Джигов, пял съм с тях по участия из Кърджалийско и Смолянско. Неговите песни почти всички ги знам. С Румен Родопски също се познаваме. Много обичам родопската песен. Който ме е помолил, винаги съм запявал, дори и на пътя ако някой ме срещне, разказва Андрей Мъсарлиев.
От няколко години в Дрангово е сформирана детска фолклора група „Родопски звън“ с ръководител Асен Михайлов. В нея участват деца от селото, които учат в местното училище. Като дете в детската фолклора група „Родопски звън“ постъпва Аделина Черкевзова, която продължава своето музикално образование в НУФИ Широка лъка, a днес е втори курс в софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност педагогика.
„Голяма подкрепа, за да ида да уча в Широка лъка получих от баща ми и Асен Михайлов, ръководител на „Родопски звън“, разказва Аделина.
Когато не е в София Аделина Черкезова, се връща в Дрангово, защото тук из региона има участия.
„Хората тук в Родопите се забавляват много по-добре, отколкото в София, затова се връщам тук“ разказва още младата изпълнителка. Мечтата ѝ е да завърши и на свой ред да обучава деца и да им показва любовта българския фолклор.
На 23 август Кърджали отново ще се присъедини към европейските инициативи, посветени на Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими. В 11:00 часа пред паметната плоча на отец Благой Топузлиев ще се проведе възпоменателна церемония. С общинския съветник от ПП-ДБ Радослав Милев разговаряме за значението на тази дата и за посланията към..
Стиховете са разделени в 6 цикъла "Кръговрат", "Посвещения", "От моите сезони си огрян", "Опит за автопортрет", "Да прегърнем светлината" и "Думи да обличаш в тишина". Посвещава стихове на български поети като Сергей Есенин, Георги Талев, Надежда Захариева и Божидара Ангелова , някои от които са й много близки, на големия художник..
От сега нататък няма да има вода за пиене, та камо ли за хората, които гледат чушки. Такива възгласи се чуват все по-често коментират в Чорбаджийско. Земеделците са притеснени . Няма друго спасение, освен да се направят язовири. Това пък казва дългогодишният кмет на селото Сами Везир. Тази година засетите площи с културата са повече..
След успешни онлайн инициативи, насочени към деца и младежи, народната певица и преподавател Дарина Славчева Славова отправя трето поред фолклорно предизвикателство, този път към фолклорните групи в страната и чужбина. Проектът, озаглавен „Отново да запеем заедно“, стартира в началото на август и вече събира заявки за участие. „Това е третото ми онлайн..
Село Дружинци в община Кирково се готви за петия селски събор. Той ще се проведе на 22 и 23 август и ще премине под наслов "Пази традициите и гледай в бъдещето". Жители и гости от цялата страна и от чужбина ще се обединят за поредна година около ценности като дом, род, уважение, живот, имане, наследство, идеали. Всъщност съборът ще започне още в..
До 28 ноември 2025 г. собствениците на кладенци и сондажи трябва да ги регистрират в Басейновите дирекции. Това припомни в интервю за Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. "Този срок важи за всички, които използват кладенци и сондажи – както за лични, така и за стопански нужди" , каза..
Въвеждането на лимити в болниците ще ни вкара отново в разправии със Здравната каса , другият проблем е, че пациентите трябва да бъдат препращани към други лечебни заведения. Това коментира управителят на Многопрофилната болница "Проф. д-р Константин Чилов" в Мадан д-р Стефан Хаджиев. В момента здравното заведение търси специализанти..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478