В читалището в град Мадан се обучават на народно пеене над 30 деца. Всички те водени от любовта към фолклора всяка седмица по няколко пъти посещават културното средище. Репетициите се посещават и от деца в детската градина, които идват само да слушат и гледат, как по-големите пеят родопските песни и запленени от магията на песента остават и продължават традицията на фолклора. В тези дни на национална пандемия репетициите се посещават от малко деца, главно тези които се готвят за участие в някой предстоящ конкурс. Те изпълняват, както хорови песни така и индивидуални, като запеят всички заедно гласовете им се сливат в един и звучат като медни чанове огласящи планината.
Карина Минчева, Валерия Делчева, Семира Керменова, Ралица Дурева, Кристияна Димитрова, Емили Койнарчева и Ивалина Атанасова, всички на различна възраст, но ги обединява едно – любовта към фолклорната песен. С прекрасните си гласове имат спечелени безброй медали, като едни от последните им участия от където са се завърнали с медали са „Орфеево изворче“ в Стара Загора и „Широка лъка пее, свири и танцува“.
Родопската песен звучи по-въздействащо, когато е под звуците на гайда. Пленен от мелодията на този старинен инструмент, от три години 16-годишния Стилян Дюлгеров се учи да свири на гайда при Тодор Кайков, като вече до толкова е усвоил инструмента, че ходи по участия. Самия Стилян казва, че за една неделя взел решението да се запише на уроци по гайда.
„В началото беше трудно, свирех ужасно. Нашите вкъщи се дразнеха, като се упражнявах, но се научих горе-долу да свиря. Знам доста песни, но винаги има какво още да се учи. Много харесвам да свиря сред природата. Там, сякаш гайдата звучи друго, по-хубаво“, разказва младият гайдар.
Бистра Панджилова е вокален педагог и ръководител на детската фолклорна група към НЧ „Иван Вазов – 1999“ гр. Мадан. От самото основаване на читалището Панджилова работи в читалището. Родом е от село Виево. Нейният път във фолклора започва от детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян (ДЮФА) , след това продължава в Националното училище за фолклорни изкуства Широка лъка, в първия випуск на училището. Продължава до край образованието си, като записва и висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. След завършването е назначена, като учител по музика в Мадан. Тогава създава и първата си група.
„Константин Шопов издирваше и прослушваше деца от Смолян и региона за сформирането на (ДЮФА). Така с моята учителка по музика попаднах на това прослушване. Една година бях в Смолян. Там учих. И следващата година откриха музикалното училище в Широка лъка. Кандидатствах и ме приеха. Тогава Константин Шопов беше и първия директор. Аз съм една от седемте момичета от първия випуска на училището. Първия ми учител беше Костадин Дурев. Широколъшки лекар, който ни научи на много родопски песни. Той имаше много записи в Радио София. Последствие имах и други учители Лиляна Раденкова, Парашкевица Ковачева, спомня си Бистра Панджилова.
Съученички на Бистра Панджилова са били Соня Балабанова, която днес е учител в музикалното училище, Санда Илиева, която поела пътя към Добруджа и Добруджанския ансамбъл, Мария Каменова, която е работила в ДЮФА, като учител в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив, а днес е част от ансамбъл „Еподай“, като диригент на хора и преподавател в школата по пеене. Другите момичета от класа на Бистра, също се занимават с фолклорна дейност, в Тервел , в САЩ.
„Всеки път когато се връщам в Широка лък изплуват ученически спомени. Училището ни беше в основното училище в Широка лъка, после в конака. Спахме по къщите. Тогава, все още я нямаше новата сграда на училището, а и общежитието след това“, разказва вокалният педагог от Мадан.
Бистра казва, че работата с деца не е трудна. Когато го има желанието, трудностите са по-малко. Винаги съм готова да откликна на тяхното желание и имам търпението най-вече. Това е много важно.
„Родопската песен ни вълнува от деца и може би до края на живота. Така, че фолклора е магия! Завладеели те веднъж, няма пускане“, в това е убедена учителката по пеене от Мадан Бистра Панджилова, която винаги е готова да покаже тази магия на още едно дете.
Може да чуете цялото интервю и песни в прикачения звуков файл.
От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..
За ден и половина 6 780 лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...
Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..
Икономистът от здравнатата каса в Пловдив Руско Кюлханов, подреди благотворителна изложба от 100 свои дървени пластики, за да бъде закупена специализирана апаратура за отделението по неонатология към болницата в Смолян. Първата му изложба е посветена и на 100-годишният юбилей на НЧ "Светлина 1925 " в Момчиловци и вече e подредена...
„Сладотворилница“, в която ще се предлагат традиционни местни десерти, приготвени от жени, преживели насилие, но намерели сили да се преборят и да вземат живота си в свои ръце, предстои да отвори врати в Кърджали. Мюжгян Адем и Таня Цветкова от Фондация „П.У.Л.С“ - Кърджали с техния проект за социално предприятие „Сладотворилница“ са..
На 17 септември се отбелязва Световният ден за безопасност на пациентите. Датата е избрана през 2019 г. по време на 72-та сесия на Световната здравна асамблея, когато 194 държави се обединяват около идеята безопасността на пациентите да стане глобален здравен приоритет. Смисълът на този ден е очертан от Световната здравна организация –..
И най-старото училище в Кърджали "Отец Паисий" посрещна своите възпитаници в първия учебен ден. "Паисий" е със 112-годишна история, то е приемник на първото светско училище в Кърджали след освобождението на града по време на Балканската война. За разлика от някогашния първи учебен ден, когато децата са били едва 12, днес дворът беше изпълнен с..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478