Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Школа "ИСТОРИКА" почетоха паметта на загиналите в Априлското въстание

| обновено на 20.04.21 в 17:09



Учениците от школа „ИСТОРИКА“ към СУ „П.Р.Славейков“ днес отбелязаха 145 години от избухването на Априлското въстание. С поднасяне на цветя пред Паметника на Васил Левски в центъра на Кърджали, възпитаниците на „Славейков“ заедно с техния ръководител бяха единствените в областния град, които почетоха паметта на загиналите за свободата на страната ни. 

"Ако не пречупим историята през това на всяка значима дата за страната ни, младите да почитат хората, които въпреки всичко са знаели, че отиват на сигурна смърт в името на свободата на България, то какво остава – една фактология, едни сухи данни и статистика, която не остава в съзнанието", казва историкът и ръководител на школата "ИСТОРИКА" Димитър Димов.

Исторически факти: 

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.

Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени. 

Историческо значение

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-турската Освободителна война.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Храм „Св.Висарион Смоленски”

Проповед за духовната слепота се отслужи в катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян

В неделната си проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян, отец Иван Марински насочва вниманието на миряните към темата за духовната слепота, предаде БТА. Според него, дори след повече от 2000 години християнство, хората често остават слепи за Божието присъствие в живота си. Свещеникът разгледа евангелската история за изцелението на..

публикувано на 03.08.25 в 16:30

Хващат 40 шофьори с алкохол, а петима - с наркотици

Само за изминалото денонощие са установени 40 водачи, седнали зад волана след употреба на алкохол. Това съобщиха от МВР. От тях - 24 са шофирали с между 0,5 и 1,2 промила, а 16 са били с над 1,2. Трима са отказали да бъдат тествани. Петима души са засечени да управляват автомобил под въздействие на наркотици или техни аналози. Още двама са отказали..

публикувано на 03.08.25 в 16:20

Какво ще е времето идната седмица?

През нощта ще бъде предимно ясно, над западните райони с временни увеличения на облачността, но почти без валежи. Вятърът ще е слаб от изток-югоизток, в много райони и ще стихва. Утре главно над Западна България ще се развива купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици, като по-интензивни ще са явленията в крайните..

публикувано на 03.08.25 в 16:15

Мюсюлмани организират молебени за дъжд и здраве в Чернооченския регион

Стотици мюсюлмани от Чернооченския регион, включително и изселници от Западна Европа, се събраха на традиционни молебени за дъжд, здраве и берекет край селата Бели вир, Водач и Соколите. Ритуалите се провеждат на култови места с вековна история и се превръщат в празници за общуване и сплотяване на общността. В молитвите участваха кметове, местни..

публикувано на 03.08.25 в 16:07
снимката е илюстративна

Социалното министерство отпуска помощи за пострадалите от пожарите

В социалното министерство вече има заявления за помощи от пострадали от пожарите. От сряда до петък са подадени 24 молби. Това потвърди министър Борислав Гуцанов пред Нова ТВ. Той обясни, че веднъж има помощ по линията на бедността от 1914 лева, след това от министерството отпускат още 3 000 лева и още 2500 за електроуреди. Така общата сума става 7500..

публикувано на 03.08.25 в 14:57

Отбелязваме световният ден на динята

На 3ти август се отбелязва Световният ден на динята - празник, който се чества най-вече в Съединените щати. Традиционно се организират забавни състезания като замеряне с дини и надплюване със семки. Динята съдържа над 92% вода - най-високият процент сред плодовете - и е естествен източник на витамини A и C, фибри, калий и аминокиселини. Смята се, че..

публикувано на 03.08.25 в 13:50
Пожарът в село Плоски

Страната ни беше обхваната от пожари през цялата седмица

България беше обхваната от мащабни пожари цялата седмица - най-тежко пострадаха Пирин, Хасковско и Ямболско. Изгоряха над 100 хиляди декара гори, евакуирани бяха стотици хора. В гасенето участваха огнеборци, доброволци и летателна техника. Пожарът в Пирин беше овладян на седмия ден след дъжд. Кризата предизвика политически спорове и протест с искане за..

публикувано на 03.08.25 в 13:39