Европейският съюз да постигне единна миграционна политика

Миграцията е явление за което все повече се говори в последното десетилетие. Това е процес, който го е имало и в миналото. Историята помни Великото преселение на народите. Това е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера. Племената са от няколко езикови семейства – от индоевропейското; от уралското и от алтайското. Терминът „преселение на народите“ започва да се използва през XVIII век. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри, за да достигнат нови територии, които да обитават.

Днес миграцията към Европа е провокирана от войни в Близкия Изток и по-добър икономически живот в държавите от Западна Европа.

За много мигранти България е транзитна страна. Предвид граничното разположение на област Кърджали, общата ни граница с Република Гърция е била обект на нелегално преминаващи. В миналото Кърджали и още десетки населените места в областта са станали дом на много беломорски тракийци прокудени от Северна Гърция. Днес Кърджали е дом и на бежанци от Украйна. Това е причината Радио Кърджали да организира среща-дискусия на тема "Миграцията в миналото, настоящето и бъдещето“.

В дискусията участваха:

• Илхан Кючук от групана на Обнови Европа; 
• Елена Йончева -  от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент;
• Проф. Анна Кръстева, професор по политически науки. Има редица изследвания свързани с миграцията. Автор е на множество научи трудове на обща тема Миграция;
• Димитър Димов – учител по история в СУ „Петко Р. Славейков“ – Кърджали, ръководител на клуб „Историка“;
• Ученици от училищата - посланици на Европейския парламент в Кърджали - ЕГ „Христо Ботев“ и СУ „П.Р.Славейков“. 

Целта на срещата  е въз основата на конструктивна дискусия между експерти и граждани да бъдат представени проблеми и да се потърсят идеи за възможните им решения, които впоследствие да бъдат насочени за обсъждане в  Конференцията за бъдещето на Европа.

Европейският съюз (ЕС) трябва да има единна миграционната и интеграционна политика, за да се справи с външната миграция. За това настояват депутати в Европейския парламент, сред които е и Илхан Кючук от групата на Обнови Европа.

„Европа е желано място. Не просто по заради добрите икономически показатели, но и заради високите демократични стандарти. Европа ще продължава да бъде място в което искат да идват хора, да създават семейства, да създават своите кариери, да остават на територията на ЕС. Ако говорим за външното явление, то е продиктувано от война - бежанци идващи от Либия и Сирия, днес говорим за бежанци, които идват от Украйна. Тук ЕС разчете посланията по различен начин и действията бяха различни. В единия случай, ще използвам грозна дума, но когато имаше „пазарлък“ между европейските лидери, но това беше самата истина, и това е породено от липсата на обща политика по убежище и миграция в ЕС. Другият подход беше по отношение на бежанците идващи от Украйна. Тук Европа действа своевременно – бързо, адекватно. Имаше директива, която никога не беше активирана и сега се активира. Видя се, че бежанците могат да получат възможност за работа, социална защита, здравни услуги. Всичко което е важно за хора бягащи от война. Вътрешните тенденции са също толкова интересни. Вътрешната миграция върви ръка за ръка с политиката по интеграция.“ каза Илхан Кючюк.

„България, като държава на външната граница на ЕС, е изключително заинтересована да участва активно в обсъждането и определянето на европейската политика по убежище“, категорично заяви евродепутатът Елена Йончева и допълва.  

„Като председател на Контактната група в Европейския парламент по тази тема, аз съм пряк участник в процесите по вземане на решенията. Основната цел на структурата е да координира реформата на общата европейска система за убежище, която включва и новия пакт за миграция, представен от Европейската комисия. Миграция винаги е имало и винаги ще има. Миграцията е положителен процес и е неправилно тя да се възприема като заплаха. Основният въпрос, по който трябва да се дебатира, е бъдещето на тази политика, а не за това как се затворим така, че никой да не идва, а как да се организираме така, че да може да управляваме миграционните процеси“, каза Елена Йончева.

В Харманли има Регистрационно-приемателен център за бежанци. В него са настанени бежанци главно от държави от Близкия Изток: Сирия, Ирак, Иран, Либия. Центърът е от отворен тип и в него емигрантите се движат свободно. За повечето България е транзитна страна, но има и такива, които са потърсили убежище от България и са останали да живеят тук, като дори са започнали и собствен бизнес. Това е историята на Азад от Ирак. Той има магазин за обувки и дрехи в Харманли, а дъщеря му работи в собствен фризьорски салон.

Друга подобна история, отново с адрес Харманли е тази на Джихад от Сирия, който  е отворил дюнерджийница и дори  се е оженил за българка.

Професор Анна Кръстева изследва миграцията наблюдавайки живота на хората по новите заселени села и градове. Тя дава пример с европейски граждани от други държави, които се заселват основно в българските села.

„При заселването си в българските села чужденците дават нов облик на селото. Ако е малко селце, те дават живот на селото. Защото често, когато в едно село дойде да живее едно семейство, след това идват и други и създават общност, включват се в живота на селото“, разказва проф. Кръстева.  

Своето изказване учителят по история Димитър Димов започна с пример за миграцията след първата световна война, когато в България идват над 600 000 бежанци и как се е справила тогава държавата.

„Нашата държава, нашите политици са намерили начини да приобщят тези бежанци. Знаете Кърджали променя своя облик през 20-те години на миналия век. От един малък провинциален град, именно град, който ние днес знаем с тези бежанци от Беломорска Тракия,“ казва в изказването си Димов.

Той приветства движението на младите хора от града, да ходят да учат в други градове и държави, но да се връщат след това в Кърджали. Призовава след това управляващите да обмислят политиката си в посока задържането на младите хора по родните им места, като им осигури работа, препитание и добър начин на живот, за да не търсят работа  в държави от Западна Европа.