Хубавото е, че сме си заедно всички, иначе като тръгнем по София, по работа всеки, след три месеца, след пет месеца може да се видим, а някои може да ги няма вече. С тази философия ни посреща Еркин на Курбан байрам в двора на тъста си в чернооченското село Комунига.
Домът на Рамадан Расим, в който отиваме, водени от кмета на селото Бахри Хашимов, е в края или ако го погледнем обратно – в самото начало на селото, досами шосето за Пловдив. Влизаме през малката порта и ни посреща миризма на пушек от огън и на много лек дъх на животно, но също така и дъхав аромат на печено на жар месо.
Влизаме в не големия двор. Суетня е. Жените са край огъня и скарата, мъжете довършват обработката на едно от жертвените животни. Влизат в къщата, излизат. Всеки с някаква задача.
Кметът ни разкрива, че всъщност повечето от домакините ни вече са софиянци - Неджиб, Еркин, който е заварчик, съпругата му, която пък е шеф-готвач в НАТФИЗ и храни бъдещите артисти, Сезгин, който е майстор на фаянса. От години са се изселили в столицата. Тук са и другата дъщеря Ремзие, която живее в Хасково и щерка й - вече пловдивчанка. За празника роднини и съседи са се събрали, за да се видят, а и си помагат за курбана.
Разбираме, че заради нас решават да не почиват, а веднага да извършат ритуала по жертвоприношението и на следващото животно.
Ремзие, чийто е курбанът, подмамва жертвеното животно с вода и мекица и тръгва шествието. Пее се ритуална молитва, докато го водят към мястото в двора, определено за жертвеник. Животното не трябва да се стресира, обяснява тихичко кмета Бахри, докато церемонията преминава покрай нас. И наистина не се чува нито звук от агнето.
Следват обичайните процедури по обработването на вече заколеното животно. За всяка част от процедурата си има точно време и точен ритуал. И няма алкохол. Никакъв. Дори бира.
Докато мъжете извършват самото жертвоприношение дъждът спира. После отново се излива "из ведро".
Кметът разказва, че в този ден касапите в селото не достигат. Този, който извършва ритуала задължително трябва да знае поне една молитва и да я казва. Не е важно какво е жертвеното животно – може да е агне, теле, крава, но задължително трябва да е преживно, а и да е над определена възраст, допълва Неджиб. Обредите се спазват поне на 90 процента, всичко е въпрос на разбиране, на възпитание. Момчетата започват да колят курбан, когато се задомят. На този ден се иска и се дава прошка, допълва той.
„Това е един повод да се видим и със старците, и да се съберем на едно място“, включва се в разговора Еркин. „Участваме малко по малко и приемаме от възрастните какво правят, как се прави, защото ще дойде ден и ние трябва да се занимаваме с всичката работа“, пояснява зетят. Майсторът на фаянса Сезгин пък се оказва вещ в религиозните писания и ги разказва с охота, докато активно участва в обработването на месото. Припомня притчата за пророка Ибрахим, от когото Аллах поискал да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Така Бог изпитал вярата и покорството на бащата. Установяваме, че има подобна притча и в християнството и че всъщност религиите не са толкова различни. Но до пророка Мохамед, вмъква се с уточнение и стопанина на дома, в който гостуваме – Рамадан.
А докато мъжете разказват за традициите стопанката, Ремзие, ни предлага да накусим току-що изпечен бъбрек от курбана. Разбираме, че това е част от обреда – собственикът на курбана пръв трябва да вкуси и то първо от бъбрека на животното. По неволя жената изпълнява ритуала заедно с мъжете, тъй като съпругът й е в чужбина.
Няма специален начин, по който се приготвя месото – може на скара, може готвено, също на скара, но задължително всичко от жертвеното животно се консумира, дори копитата, нищо не се изхвърля, подчертават жените в двора.
Благодарим на домакините, че ни направиха съпричастни и ни позволиха да присъстваме в този така съкровен момент, когато отправят молитвата си към Всевишния.
Тръгваме си с различни чувства и мисли - ще можем ли да съхраним традициите? Докога ще ги поддържаме, като ето, малко по малко, заради липсата на перспектива в родните ни места, се изселваме, заминаваме, напускаме бащиния дом и отиваме в анонимността на големия град, където колко и какво от традициите, а и докога ще могат да съхраняват децата ни?
В Приморско се проведе 18-ото издание на Националния детски фолклорен фестивал „Орфей пее с морето“. Форумът събра малки таланти от различни краища на страната, които представиха най-доброто от българската народна песен и танц. Основен организатор на фестивала беше Младежкият комплекс – Приморско, а реорганизатор Националното училище за фолклорни..
Дългогодишният председател на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в област Кърджали Росица Генчева получи признание за своята цялостна професионална дейност. Плакетът й бе връчен по време на 14-ия Конгрес за Южноевропейските медицински асоциации . Предложението идва от нейни колеги за..
Фолклорната група към Средно училище „Йордан Йовков“ – Кърджали, с ръководител Гинка Матева, се завърна с отличия от Националния фестивал на двугласното пеене в Неделино. „За четвърта поредна година участваме във фестивала, макар че миналата година пропуснахме. Въпреки лятната ваканция на децата се събирахме почти всяка седмица през август, за да сме..
На 23 юли певецът Филип Синапов и съпругата му Дамяна станаха родители на син – малкия Калин. По стародавен родопски обичай на 40-ия ден от раждането детето се посреща в рода със специален ритуал – „смидаль“. Именно така семейството отбеляза празника в Гърнатскине конаци, където се събраха близо 700 гости. Обредът бе извършен от близка на..
В РЗИ в Кърджали поставят имунизации на бременни жени срещу коклюш, който може да доведе до усложнения и смърт на бъдещето бебе. Изискването е на жените да са между 27 и 36 гестационна седмица, включително на бременността си. Ваксините се поставят в имунизационен кабинет с работно време от 9 до 11 и от 13 до 15 часа. Ваксинирането..
Около 200 ученици ще прекрачат прага на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство в Кърджали тази есен. Това съобщи директорът на училището Мустафа Шефкет. „Напълно сме готови. Учениците са около 200 – заедно със самостоятелната форма на обучение, дуалната и дневната,“ каза той. През лятото в гимназията са извършени ремонти...
На 9 септември 1944 г. България поема по нов път, който променя съдбата ѝ за десетилетия напред. За едни това е начало на социална справедливост, за други – начало на диктатура и репресии. По темата разговаряхме с младия историк Любомир Колев в ефира на Радио Кърджали. „Истината е някъде по средата. На 9 септември се случва преврат – свалят се..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478