Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На гости по време на ритуала в семейството на Рамадан Расим в чернооченското село Комунига

Курбан байрам събра семействата

Снимка: Георги Аргиров



Хубавото е, че сме си заедно всички, иначе като тръгнем по София, по работа всеки, след три месеца, след пет месеца може да се видим, а някои може да ги няма вече. С тази философия ни посреща Еркин на Курбан байрам в двора на тъста си в чернооченското село Комунига.

Домът на Рамадан Расим, в който отиваме, водени от кмета на селото Бахри Хашимов, е в края или ако го погледнем обратно – в самото начало на селото, досами шосето за Пловдив. Влизаме през малката порта и ни посреща миризма на пушек от огън и на много лек дъх на животно, но също така и дъхав аромат на печено на жар месо.

Влизаме в не големия двор. Суетня е. Жените са край огъня и скарата, мъжете довършват обработката на едно от жертвените животни. Влизат в къщата, излизат. Всеки с някаква задача.

Кметът ни разкрива, че всъщност повечето от домакините ни вече са софиянци - Неджиб, Еркин, който е заварчик, съпругата му, която пък е шеф-готвач в НАТФИЗ и храни бъдещите артисти, Сезгин, който е майстор на фаянса. От години са се изселили в столицата. Тук са и другата дъщеря Ремзие, която живее в Хасково и щерка й - вече пловдивчанка.  За празника роднини и съседи са се събрали, за да се видят, а и си помагат за курбана.

Разбираме, че заради нас решават да не почиват, а веднага да извършат ритуала по жертвоприношението и на следващото животно.  

Ремзие, чийто е курбанът, подмамва жертвеното животно с вода и мекица и тръгва шествието. Пее се ритуална молитва, докато го водят към мястото в двора, определено за жертвеник. Животното не трябва да се стресира, обяснява тихичко кмета Бахри, докато церемонията преминава покрай нас. И наистина не се чува нито звук от агнето. 

Следват обичайните процедури по обработването на вече заколеното животно. За всяка част от процедурата си има точно време и точен ритуал. И няма алкохол. Никакъв. Дори бира.

Докато мъжете извършват самото жертвоприношение дъждът спира. После отново се излива "из ведро".

Кметът разказва, че в този ден касапите в селото не достигат. Този, който извършва ритуала задължително трябва да знае поне една молитва и да я казва. Не е важно какво е жертвеното животно – може да е агне, теле, крава, но задължително трябва да е преживно, а и да е над определена възраст, допълва Неджиб. Обредите се спазват поне на 90 процента, всичко е въпрос на разбиране, на възпитание. Момчетата започват да колят курбан, когато се задомят. На този ден се иска и се дава прошка, допълва той.

„Това е един повод да се видим и със старците, и да се съберем на едно място“, включва се в разговора Еркин. „Участваме малко по малко и приемаме от възрастните какво правят, как се прави, защото ще дойде ден и ние трябва да се занимаваме с всичката работа“, пояснява зетят. Майсторът на фаянса Сезгин пък се оказва вещ в религиозните писания и ги разказва с охота, докато активно участва в обработването на месото. Припомня притчата за пророка Ибрахим, от когото Аллах поискал да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Така Бог изпитал вярата и покорството на бащата. Установяваме, че има подобна притча и в християнството и че всъщност религиите не са толкова различни. Но до пророка Мохамед, вмъква се с уточнение и стопанина на дома, в който гостуваме – Рамадан.

А докато мъжете разказват за традициите стопанката, Ремзие, ни предлага да накусим току-що изпечен бъбрек от курбана. Разбираме, че това е част от обреда – собственикът на курбана пръв трябва да вкуси и то първо от бъбрека на животното. По неволя жената изпълнява ритуала заедно с мъжете, тъй като съпругът й е в чужбина.

Няма специален начин, по който се приготвя месото – може на скара, може готвено, също на скара, но задължително всичко от жертвеното животно се консумира, дори копитата, нищо не се изхвърля, подчертават жените в двора.

Благодарим на домакините, че ни направиха съпричастни и ни позволиха да присъстваме в този така съкровен момент, когато отправят молитвата си към Всевишния.

Тръгваме си с различни чувства и мисли - ще можем ли да съхраним традициите? Докога ще ги поддържаме, като ето, малко по малко, заради липсата на перспектива в родните ни места, се изселваме, заминаваме, напускаме бащиния дом и отиваме в анонимността на големия град, където колко и какво от традициите, а и докога ще могат да съхраняват децата ни?


По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Родовете от Дрангово се събират на селищен празник

Кирковското село Дрангово се готви за селищния си празник на 25 май (събота). Кметът на селото Радостина Чилингирова ще открие празника в 11 часа, в двора на училището. Музикалната програма ще открият децата от ДГ “Славейче” с. Дрангово. В празника ще се включат самодейците от местното читалище “Васил Левски - 1952”, танцови и певчески групи от община..

публикувано на 18.05.24 в 15:20
Лазар Каневски

Момчиловци отбелязва 120 години от рождението на гайдаря Лазар Каневски

Момчиловци отбелязва 185 години просветна дейност, 120 години от рождението на гайдаря Лазар Каневси и 60 години обществена колекция с. Момчиловци. Официалното откриване на Майските празници е на 18 май в 17:30 ч. Гостите ще имат възможност да разгледат изложба от снимки и вещи на гайдаря Лазар Каневски. Лазар Каневски, познат като Лазо е роден в..

публикувано на 18.05.24 в 15:10

Жени, преборили се с насилието, споделиха научените уроци

Кърджали беше домакин на първото събитие от националното турне на програмата „МОГА САМА“ на фондация „Emprove“ в подкрепа на жени и развитието на тяхната лична увереност. Гостуването беше разделено в две части. В първата половина от деня се проведе обучение на специалисти, които имат интерес да подкрепят жени в израстването им и пътя към нов живот...

публикувано на 17.05.24 в 15:44

Земеделските култури са застрашени от гниене, възможни са болести по тютюна

Растенията са атакувани от бактерии, стопаните да пръскат до 24 часа след градушка , съветва Соня Новодрянова, началник на отдел „Растителна защита“ към Областната дирекция по безопасност на храните в Кърджали. В същото време дъждовете имат и добра страна , защото почвата, като цяло е суха. Ако стопаните са разсадили тютюна, трябва да..

публикувано на 16.05.24 в 12:14
Стената на родолюбието в село Гугутка, Ивайловградско

Гугутка вече има Стена на родолюбието и двама почетни граждани

Ивайловградското село Гугутка вече има Стена на родолюбието и първите си двама почетни граждани. Това са хирургът проф. д-р Георги Паскалев и общественикът и писател Георги Петков, автор на „Кървавата 1913 година“, в която са описана историята на селото и трагичните събития през 1913-та, когато Гугутка е ограбено и опожарено до основи от османски..

публикувано на 13.05.24 в 17:56

Надежда Захариева: Човек има право да се разпорежда само със собствената си душа

В светлата седмица разговаряме с поетесата Надежда Захариева, която гостува на града ни и на радио Кърджали, което скоро навърши 8 години в ефира. Тя е  съпруга на големия поет Дамян Дамянов и майка на трети им деца.  Тя бе гост на Кърджали на Регионална библиотека и на В оенния клуб по повод Светла събота и Деня на Светите  братя Кирил и..

публикувано на 12.05.24 в 17:22
Ирминден в Лозен

В Лозен ще празнуват Ирминден

В село Лозен, община Любимец за четвърта поредна година ще проведат празник на подницата и хляба “Ирминден". На него ще съберат хора от Югоизточна България. Това съобщи Христо Янъков, секретар на читалище "Просвета" и организатор на празника. Ирминден се празнува на 1 май, когато Православната църква почита паметта на Свети пророк Йеремия...

публикувано на 11.05.24 в 14:15