Цветен и изпълнен с традиции е празникът Рамазан байрам в чернооченското село Комунига. Екипът ни гостува по покана на кмета Бахри Хашимов в предходния ден, наречен анифе или арифе. Разказваме за подготовката за посрещането на този важен за мюсюлманите празник.
Рамазан байрамът или Празник на говеенето, познат и като Шекер байрам, е важен мюсюлмански празник в първите дни на месеца Шауал, отбелязващ завършилия свещен месец Рамазан на тежкия разширен пост, наричан също Рамазан или саум.
Религиозният празник е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят. Празникът чества края на 29 или 30-дневния пост от изгрев до залез слънце по време на целия месец Рамазан.
Защо точно в това село? Отговорът е може би не съвсем очакваният, но пък достатъчно тривиален. На избори ходим в селото. Наблюдаваме как протича изборния процес. Преди време разказахме за живота на хората в Комунига. Не че е много по-различен от този на всички в България. Заради пандемията две години хората не можаха да посрещнат Рамазан Байрама с близките си, които живеят в чужбина. Сега селото е по-пълно.
Както беше уговорката ни с кмета Бахри Хашимов, пристигнахме по-рано сутринта, за да се срещнем с повече от героите на деня. Цялата централна улица грееше в разноцветни балони - 1 100, както разбрахме от домакина ни. По-късно стана ясно и защо е такава – по нея преминава цялото "бонбонено шествие".
Пред кметството вече беше подредена и импровизираната сцена, където по обед щяха да се изявят децата с празничната си програма.
Първата ни среща беше с хората, които в продължение на месец са изминавали по 4 км из цялото село, за да събудят тези, които постят, да хапнат преди изгрева на слънцето. Е, разбира се, че има и недоволни, но традициите трябва да се тачат. В двора на джамията ни очакваха давулджиите Рамадан и Орхан. Рамадан се занимава с това от 26 години, а Орхан, който е от Турция, е новак в занаята. Има песен за всеки един от членовете на семейството, традициите трябва да се спазват и поддържат живи, разказа Орхан. И допълни, че са готови да отстъпят място на по-младите, но няма желаещи. В Турция давулджиите се подбирали след конкурс .
След джамията отидохме в дома на Мамурие Шабан. В китния двор от пръв поглед се виждаше, че всичко тук се прави с мерак и от сърце. Влизайки ни посрещна топлина и аромат на прясно изпържени мекици. Освен Мамурие, запретнали ръкави тук бяха дъщеря й Лейла и комшийката Гюлнадие. През цялото време, докато си говорихме жените не спряха да пържат мекичките и внимаваха да не ги прегорят. Видно беше, че всичко правят с любов и заедно. "Докато месим мислим добро, всичко да е добро. Всички да сме равни, да сме богати от сърце – не друго да ни е богато, сърцето да ни е богато. Да няма война. Доброто отива в тестото“, каза Мамурие. И допълни, че мекиците се раздават за душите на починалите близки. „Те, днеска са тука всички“, изрече на глас вярването си домакинята ни. В подредения двор хапнахме, разбира се, от вкусните мекици и баклава, приготвени с толкова топлота и добри помисли. С „Да ви е видено“ се сбогувахме с любезните ни домакини с уговорката да се върнем да гостуваме някога пак.
От двора на Мамурие се отправихме към централната улица на селото, "огряна" от разноцветни балони. По цялото протежение се бяха подредили жени, коя седнала на малко столче, коя направо на бордюра на тротоара, на групички - млади, възрастни, всяка стиска пълна торба. Говореха си. Чакаха. В един момент от долния край на улицата се зададе върволица от дечурлига - по-малки, по-големи, повечето, особено девойките, нагиздени в празнични премени. Майки и татковци щракаха с телефоните, снимаха ги. Разбрахме, че това е традицията, за която ни разказаха по-рано - раздаването на бонбоните. Учителката по турски език Виждан Сюлейман ни разказа подробности. От нея разбрахме, че причината да бъде видоизменена традицията е нещастен случай отпреди години. В миналото децата са обикаляли от къща на къща, за да получат бонбоните си за празника. Преди известно време, дете, бързало да пресече улицата към отсрещната къща, улисано в празничната еуфория и загинало след удар от преминаващ автомобил. Оттогава ритуалът е променен. От няколко години украсяват с балони от предишната вечер, а децата участват активно в тази дейност. Учителката разказа, че на този ден малките събират до три-четири килограма бонбони. После ги броят и се радват. Спомни си от своето детство, че са получавали основно лакомства. Сега на малките се дават и пари.
Докато чакахме самото тържество на селския мегдан, разговаряхме и с кмета Бахри Хашимов за спомените му от детството за този ден и ритуалите. Той припомни, че „по времето на соца“, хората са се страхували да признаят, че спазват религиозните традиции. Кметът сподели, че заради кризата, живеещите в чужбина съселяни не са си дошли. Изрази надежда да се приберат поне за Курбан байрама и да се събрат семействата. Сподели и какво иска да предаде на внуците си. „Да продължават и да не забравят нашите традиции, защото с течение на времето децата забравят абсолютно всички традиции. Ние трябва да ги подкрепяме в тази насока, обаче е малко трудно, защото те са по градовете, по чужбина, като се виждаш много рядко с тях – не става, трудно е“, не скри емоциите си Хашимов.
Разбира се, че тържеството не може да мине без официални гости - тук бяха кметът на община Черноочене Айдън Осман и председателят на ОбС Бедрие Газиюмер.
В последните години, заради сигурността на хората покрай пандемията, традициите бяха поизоставени, каза кметът Айдън Осман. Посланието на този празничен ден е за солидарност, състрадание, човещина и братство, допълни управленецът.
Разделихме с благопожелания с любезните ни домакини, пожелахме им и светъл празник и обещахме да гостуваме отново в чернооченското село Комунига.
На 25 януари, се навършват седем години от кончината на известната тракийска певица Кичка Савова. В нейна памет и като израз на уважение към нейното творчество, Надя Щегрова,секретар на читалище “Изгрев - 1928”, в родното село на певицата – Сладун, сподели спомените си за нея. „Чест и удоволствие е да говоря за Кичка Савова. Тя беше невероятен човек,..
Тази сутрин остра и задушлива миризма притесни жителите на Кърджали. Лошата миризма беше усетена в централната част на града, както и в районите на Източната промишлена зона. Сигнали за инцидента постъпиха както в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, така и в медията ни. Директорът на РИОСВ – Хасково, г-жа Мариана..
Темата за въвеждането на оценка за дисциплина се оказа голяма колкото света и противоречива почти още толкова. Това доказва мащабите на значимостта ѝ. Дискусията тепърва започва, убедени са представители на всички гледни точки.
“Израз на недоумение и разочарование изпитах от факта, че в избраното на 17 януари правителство има само една жена министър, тъй като с този факт реално България се оказва на върха на неприятна класация в Европейския съюз, където ще делим 2-о място с Чехия. Там има само една жена министър на отбраната, също равностойна число и като следваме..
Волята на хората е да има редовен кабинет, той има вероятност да изкара и цял мандат, коментира новото правителство "Желязков" областният лидер на БСП в Кърджали Милко Багдасаров. БСП, по думите му, е станало по-прагматично, а и ГЕРБ-СДС не е същото, тъй като са направили много компромиси, за да отговорят на исканията на хората. С Милко..
Потребителите, които получават заплашителни имейли с предупреждения за съд при отказ да приемат пратка, да не изпадат в паника, а да извършват проверки, съветва Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите" по повод множество сигнали и запитвания след покупки по време на празниците. Съобщенията гласят, че получателят трябва..
Преди време ви срещнахме с музиканта Я вор Русинов, който живее в обезлюденото село Горно Луково само с още няколко жители и съпругата си. Преди пет години животът в града ги накарал да изберат малкото населено място. Заради новия лукс - тишината, природата и спокойствието. Както и домашните домати, тиквички и лук, които нямат нищо общо..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478