"Малки сомчета - размер около 30-35-40 см. Инициативата е на едно момче - Иван Иванов от Димитровград. След него се включихме хора от цяла България, включително ние от Кърджали. Сумата, която събрахме близо за шест месеца от групи, касички и дарения, при продажби на рибарски принадлежности, е почти 9 хиляди и... и няколко лева, точно не знам колко са. Всичко по имена е записано, имам списък с дарителите. Това са 91 дарения. Искаме да помогнем на язовира така, малко да си вземе въздух от бракониери и хора, които постоянно събират маломерни риби. Искаме да влезе повече риба, за да има и за нашите деца", разказа в сутрешния блок на Радио Кърджали Драгомир Димов.
В инициативата и даренията са се включили хора от цяла България. Повечето от тях са давали по стотина лева, по-голяма сума е заделил млад мъж от Мадан – 300 лв. Има дарители от Варна, София, Казанлък, Пловдив, Русе.
Според Добромир истинските рибари практикуват хобито за удоволствие и с мисъл за природата, а не за да "избиват" разходи, да продават риба и да не пазят, като хващат маломерни риби. Добромир обясни, че обмислят да създадат и сдружение, което да е в помощ на ИАРА-Кърджали, защото "четири човека не могат да опазят два големи язовира - "Студен кладенец" и "Кърджали“. Според него има много бракониери и мрежи, както и рибари, които не пускат малките риби обратно във водата, за да пораснат достатъчно. „Това се опитваме да променим. Защото нашите родители са направили така, че да има риба и за нас да хващаме. А ние, ако не направим нещо за нашите деца, няма да го има риболовът като хоби, ще изчезне. Искаме да променим културата на риболов в цяла България“, казва Добромир. За съжаление, инициативите за зарибяване на язовири в последно време са все граждански. Държавата липсва в тези събития и процеси.
Рибарите смятат догодина да продължат със зарибяването, този път на яз. „Кърджали“.
„По принцип язовирът се нуждае от амур и толстолоб, защото вече има много миди и водорасли по дъното, планктон, който трябва да бъде унищожен, затова ни трябват тези два вида риба. Но ще започнем друга инициатива за тях. А догодина по това време ще зарибим яз. „Кърджали“ пак със сом“, каза още Добромир Димов.
Той смята, че няма проблем с пускането в язовира на сом на фона на проблемите с изхвърлената на брега на „Студен кладенец“ умряла риба през последните месеци. „Като цяло измират дънни риби, в това число шаран, каракуда, червеноперка, които смучат по дъното. Изглежда натравянето е точно там – в долния слой. Няма умрели риби от вида сом, а и нещата сега се подобряват“, казва Добромир. Той смята, че основният замърсител са предприятията, които не използват пречиствателни станции за отпадни води преди заустването.
„Защото, колко години работеше ОЦЗ, Бентонит, нямаше такива натравяния. Никога не е имало тонове умряла риба. Долу бреговете миришеха на мърша. Това е екокатастрофа. Ако се бяха разболели животните, щеше да стане много сложно, защото язовир „Студен кладенец“ държи много корморани. Ако се разболеят, те ще разнесат заразата. След това, по скалите има лешояди – и те ще ядат. Като цяло това си е екокатастрофа“, категоричен е Добромир Димов.
В момента обстановката е спокойна, няма нови измрели риби, но той има притеснения, че това е затишие пред нов „взрив“. „Това няма да спре. Докато всичко е безнаказано, в България нещата няма да се променят. Там е проблемът – в контрола и беззаконието“, казва Добромир. И смята, че чрез граждански контрол на самите рибари и с работата на служителите от ИАРА-Кърджали трудно, но ще успеят да променят с течение на времето тези нагласи.
Цялото интервю на Станислава Георгиева с Добромир Димов може да чуете в прикачения звуков файл.
С бързи темпове напредва строителството на новия приют за бездомни животни в село Седловина – дългоочакван проект, който обещава да реши един от най-наболелите проблеми в региона. Това обяви кметът на Кърджали Ерол Мюмюн пред журналисти. „Това ще бъде модерен комплекс от 11 функционално свързани сгради с паркинг, зелени площи и пространства за игра..
Нашата задгранична приятелка Петя Аргирова пък ни предоставя рецепта за едно много любимо и лесно за приготвяне ястие с кайма и червен боб - а именно чили кон карне. Във втората част на предаването, ще научим за новата книга на родения в Смолян поет и писател Азиз Шакир-Таш - "Ниският полет над думите". В книгата се разказва за..
На 4, 5 и 6 юли край хижа „Скални мостове“, в живописната местност „Чудните мостове“ над село Забърдо, ще се проведе първият благотворителен фолклорен събор, организиран от сдружение „Родопска памет“. „Всичко започна от една приятелска сбирка с идеята да се откъснем от ежедневието и да направим нещо добро. Събирахме пари, веселяхме се, но винаги с..
На 21 и 22 юни в село Лозен, община Любимец, ще се проведе 14-ото издание на националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“. Събитието се утвърди през годините като важно средище за почитателите на традиционната българска музика, танци и занаяти. „Тази година подготовката върви гладко. Очакваме пълна програма за двата фестивални дни“, сподели..
Малко преди очакваната ключова сбирка на кръга около Ахмед Доган в столичен хотел, в ефира на Радио Кърджали се включи наживо репортерът на програма “Хоризонт” Даниел Инков. Той хвърли светлина върху текущата политическа динамика и възможността за създаване на нова формация на гърба на разпадащото се ДПС. „Пред хотела, в който се очаква да бъде..
Празничната ни анкета завърши с разговор с няколко дами – майки, баби, но и деца по душа, които също бяха гости в ефира на Радио Кърджали. Те си спомниха с усмивка своето детство и дори разказаха за последните пакости: „Може би да залепя дъвка на някого… или да хвърля балон с вода от балкона!“ Признават, че с времето част от детето в тях се е..
Още седем черни лешояда пристигнаха от Испания в Източните Родопи, за да станат част от амбициозния проект „Завръщането на черните лешояди в Родопите” за възстановяване на този величествен вид в България. Тяхното пристигане отбелязва поредната крачка в усилията на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Фондация „По-диви Родопи“, които от..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478