Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млад фермер: Българското животновъдство умира, държавата нехае

Александър и Миро нямат почивен ден, ежедневно са с животните
Снимка: Галина Стефанова


Цялото животновъдство  е пълен батак, нито млади хора искат да се занимават, умрат ли възрастните, всичко отива в кланиците, изколва се и се изхвърля, защото няма никакъв стимул от тази държава, няма интерес, ти тръгнеш да работиш, те те спират“. Тази не особено приятна констатация за бранша е на Миро Радомиров, от Кирковското село Завоя. Той е на 31 години, завърнал се е от чужбина, за да развива животновъдството в родината. Заедно с цялото си семейство отглежда единственото в областта сертифицирано стадо биволи, автохонна порода българска Мурра, но се сблъсква с пълната незаинтересованост на държавата. Разказва какво е видял в чужбина, в Испания. Станал е свидетел как само за дни всички контролни държавни органи са се изредили при производител, за да му помогнат да се справи с нужната документация, да съобрази производството си с изискванията и да пусне в продажба продукцията си от сирене. В България всичко се случва много трудно, без никаква помощ от държавата. Това е изводът и недоволството на младия фермер.

Семейство Радомирови отглежда 70 животни от уникалната порода биволи българска Мурра, родна селекция, 240 овце, 30 крави, 20 кози. „Лятото нощуват в електропастира, който е заграден в около 100 дка. Пасем ги с GPS-и, които имат животните на тях, наблюдаваме ги по телефона“, разказва бащата, Александър Радомиров. Трябва да се справят както с набезите на вълците и суровата природа, така и с безхаберието на държавата. 

Питам къде е надеждата и дали изобщо я има? „Има, продавам половината стадо, взимам другата половина и – извън България, извън ЕС най-добре. Със стадото. Изкарваш ги, купуваш си имот и си човекът ти. Отиваш и гледаш рахат, както другите хора гледат животни. Това е единствената алтернатива, ако искаш да гледаш животни. Но не и в България“ е абсолютно неочакваният за мен отговор на сина, Миро. Благодари на проф. Цонка Пеева за безрезервната помощ. „Пазари – никакви. Навсякъде ти е затворена вратата. То освен спънки, друго няма. Нашето животновъдство в България умира, няма да го има“, обезверен е младият мъж. „Първо, цените на фуражите ги вдигнаха страшно много. Изкупните цени на млякото са ниски. Реализацията на мляко я няма. Дори и да ти го изкупуват, те ти го купуват на някакви минимални стотинки. Цената на биволското мляко е лев, лев и двадесет с ДДС. В момента купуваме фураж на 75 стотинки. Това не е комбиниран фураж, не е това, което трябва да се храни животното. Комбинираният фураж е 90 стотинки – лев. Една биволица днеска трябва да изяде от 4 до 6, има някои и 8 кг фураж. Това е само фуража. Моят труд, ток, вода, другото – къде отива? И колко трябва да ми е един литър мляко? Ами, ако имам и работна ръка?“, пита риторично животновъдът. Миро е категоричен, че ако не са кредитите, които семейството изплаща, взети, за да инвестира в бизнеса си, не би стоял в България. И не крие емоциите си: „Оставям десет или петнадесет, колкото да запазим „българска мура“, ама няма, по най-бързия начин, докато ме видят – съм изчезнал“. Той разказва, че в бранша липсва и надеждна работна ръка. Много пъти наемали работници, но все се оказвало, че или не им понася тежката работа, или изпълняват недобросъвестно ангажиментите си и ги освобождават. Така са стигнали до извода, че трябва да се справят сами. Цялото семейство е заето в бизнеса - грижа за животните и преработка на млякото.

Биволите са от защитена от изчезване порода, уникална, българска селекция. „Това е единствената порода в света, с която в цял свят българите са известни. Венецуела, Индия, Бразилия имаме износ, сме я създали ние. И най-смешното и комичното е, че ние създаваме българска Мурра, а в момента не можем да си вкараме бици Мурра да си опресним кръвта, защото Индия не е в Европейския съюз. Това е причината на държавата. Имаме уникално създадена порода, която да я надградим и не можем“, усмихва се тъжно младият мъж.

Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.

***
Породата българска Мурра е създадена чрез поглъщателно кръстосване на български средиземноморски бивол с индийската порода Мурра. Така създадената високомлечна популация биволи е официално утвърдена като порода у нас (2001) и е известна и международно призната. Типичните представители на българска Мурра имат повече от 75% кръв от индийската порода Мурра - порода, която се различава от средиземноморския бивол. По екстериор тя е много близка до индийската Мурра. Българската Мурра има висока млечна продуктивност, добра растежна способност и отлично се аклиматизира към различни природни условия. Нейният генетичен потенциал за количество млечна продукция за 305-дни лактационен период е 2000 кg при 7.5% масленост (Алексиев, 1997).
По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Снимката е илюстративна

Преподавател по философия: Общообразователното училище не е място за обучение по религия

По-скоро проблематичен очаква да е предлаганият нов учебен предмет за задължително обучение „Добродетели и религии“ Марина Димова, преподавател по философия и гражданско образование в Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. „На пръв поглед предлаганата програма изглежда грамотно написана, с инфографики и с причини за въвеждане,..

публикувано на 17.05.25 в 22:45
Национален фолклорен фестивал

Фолклорен празник в село Мустрак събира таланти от цяла Югоизточна България

Фолклорният дух оживя в свиленградското село Мустрак, където се провежда третото издание на фестивала „Запели са, заиграли край Сакара“. Традицията отново събра десетки самодейни състави, певци, танцьори и почитатели на българския фолклор от различни краища на страната. Фестивалът се утвърждава като цветен празник на родолюбието, музиката и танца. За..

публикувано на 17.05.25 в 17:10

„Златните пчеларовски баби“ прославиха родния фолклор на събора „Китна Тракия пее и танцува“

В Хасково се продължава 59-ото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Емблематичният парк „Кенана“ отново се превърна в сцена за самодейци и професионални изпълнители от цялата страна, които прославят българските песни, танци и традиции. Началото на тридневния събор беше поставено още в петък вечер с концерт..

публикувано на 17.05.25 в 16:28
Елена Каневска с деца от ШНП

Талантливите славейчета от „Китка виена“ за първи път с участие на национален конкурс

Малките таланти от школата по народно пеене „Китка виена“ при НЧ „Кирил Маджаров – 1866“ в смолянския квартал Устово направиха своя първи голям скок на национална сцена. Под ръководството на преподавателката Елена Каневска, децата взеха участие в Националния песенен фолклорен конкурс „Пролетна дъга“ в село Куртово Конаре. „За повечето от тях това беше..

обновено на 17.05.25 в 15:00

В Смолян се проведе пъстър празник на родопското етнографско наследство

В Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян за първи път се проведе „Парад на носиите“, който събра близо 15 участници от различни населени места в област Смолян. Всеки от тях представи своя автентична носия – наследена и съхранена от предци си. Най-старата носия, показана по време на събитието, е на повече от 120 години и е собственост на..

публикувано на 15.05.25 в 10:30

При конфликт децата, изучаващи религия, реагират с комуникация, а не с агресия

Въпреки че часовете са в извънучебно време, децата идват с охота и желание. В това е категорична Пенка Величкова, която вече осем години преподава предметът „Религия Православие“ в Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали. Той е свободноизбираем. Родителите специално заявяват желанието си децата им да го изучават. Часовете са веднъж седмично..

публикувано на 12.05.25 в 23:00

"Ако можеха да говорят..." - историята на теленцето Найден

Божидар Чолаков е добре познат на слушателите на БНР – Радио Кърджали като водещ на фолклорното предаване „Полет над Родопите“. Но освен отдаден радиожурналист и радиолюбител, той е и страстен пътешественик, фотограф и разказвач на истории, които пречупва през личния си обектив – и визуален, и словесен. Обича да се разхожда из планината, често пътува..

публикувано на 11.05.25 в 18:07