Броят зимуващите птици по язовирите на Арда

От 12 до 15 януари в над 200 влажни зони в страната се провежда традиционното среднозимно преброяване на водолюбивите птици. Инициативата е международна, провежда се за 47-ми път. Извършва се винаги във втората седмица на януари по едно и също време в над 100 страни по света. В България тя се осъществява от Българското дружество за защита на птиците и Изпълнителната агенция по околна среда. В кампанията се включват и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Българската академия на науките, природозащитни граждански организации и доброволци по места.

Големите язовири по поречието на Арда – "Кърджали", "Студен кладенец", "Ивайловград", както и язовирите "Боровица" и "Тракиец" и няколко по-малки водоеми около Ловното стопанство в Нановица, са местата в Източните Родопи, които са включени в традиционното среднозимно преброяване на водоплаващите птици. 

Мониторингът се осъществява в световен мащаб от 1967 година и е едно от най-масовите събития, свързани с опазването на природата. Преброяването дава сведения в дългосрочен план за популацията на водоплаващите птици, кои видове намаляват и кои се увеличават в дадени местообитания. Данните са важни за хората, защото дават сведения за състоянието на местата, където зимуват птиците и какъв е екологичния баланс на тези места, обясни в сутрешния блок на Радио Кърджали Добромир Добрев, експерт в БДЗП.

Тенденцията в последните години е към по-топли зими, коментира още Добромир Добрев. Промените в климата влияят на миграционните пътища на зимуващите птици. Така в страната ни вече не зимува червеногушата гъска, която избира по-северни местообитания, но пък все по-често се срещат розовото фламинго, тундровият лебед и къдроглавият пеликан, даде примери от предишни години Добромир Добрев: "От 22 години участвам в преброяванията и от собствени наблюдения мога да твърдя, че когато започнах, се срещаха много повече и разнообразни видове птици. Особено птици, кото идват от най-северните части на Азия и Европа - например червеногушата гъска, която през последните две-три години поради много по-топлите зими зимува все по- на север от България. От друга страна, видове, които се срещат на юг и зимуват южно от нашата страна, пък се наблюдават все по-често у нас - като розовото фламинго, тундровият лебед, който променя своите зимовища, къдроглавият пеликан също."

И други фактори влияят върху видовете зимуващи птици в Източните Родопи, освен климата, коментира Добромир Добрев. Той посочи като такива разрушаването на много важни влажни зони, пресушаване на езера и отново даде пример с червеногушата гъска, която преди 20 години, заради унищожаване на местообитанието й в Прикаспийското крайбрежие се мести да зимува на около 1800 км в България.

Повече по темата може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с Добромир Добрев от БДЗП