В Кърджали е единствената в Европа чаплова колония в градска среда

В тези мартенски дни, в които чаплите от колонията все още не са се завърнали от юг, атракция са лебедите, които очакват потомство и мътят яйца в гнездото си до новия мост над Арда.

Чапловата колония не е защитена територия и към този момент не носи приходи или дивиденти на стопанина си – община Кърджали. Не само това, но е и осеяна с боклуци – и битови, и строителни.

Преди ден за пореден път доброволци чистиха района на Чапловата колония и за пореден път инициативата не е на стопанина й – община Кърджали.

Всъщност колонията е уникална и заслужава много повече от доброволчески труд. Заслужава регулиране на статута й, дейности, които да я облагородят и съживят, дългосрочна визия за съществуването й, за да се превърне в бижу на града ни.

"Тя затова е уникална, защото се намира като оазис в центъра на града, а не в дива територия. Повечето такъв тип чаплови колонии се намират около Бургас, Варна, около делтата на Дунав, делтата на Марица. Те са крайбрежни, а тази се намира в доста във вътрешността на страната", обясни експертът по биоразнообразие във Фондация "По-диви Родопи" Христо Христов.

Колонията възниква първоначално като дом на нощната чапла още през 90-те години на миналия век. Като видове птици в нея досега са установени над 45 вида. Но като колония само на чапли вътре фигурират няколко вида. Нощната чапла е най-многобройна. Има още малка бяла чапла и гривеста чапла. В допълнение в колонията гнезди малък воден бик, който се разполага най-долу - в тръстиките, както и малък корморан, който пък е най-горе. Често срещани са зеленонога водна кокошка, земеродно рибарче и много шеварчета. Всъщност гривестата чапла е една от забележителностите в Кърджали, тъй като е рядко срещана дори и в традиционните влажни зони като езерото Сребърна например. Кормораните преди години пък са били изчезващ вид, а първите заселили се в Кърджали са били едва две двойки.

Община Кърджали е институцията, която трябва да стопанисва Чапловата колония в центъра на града. Христо Христов обяснява, че според българското законодателство, когато става въпрос за животни, птици, местност или местообитание, те имат собственик и стопанин. "Редките видове, защитените от закона, са държавна собственост. В някои от случаите, примерно когато има защитени територии, защитени местности, обикновено са в горски фонд. Тогава горските са стопаните и те са длъжни да ги опазват, да им слагат табели и да ги стопанисват. Но случая тука е общинска собственост, не държавна. В града трудно може да бъде направена защитена местност по закона за защитените територии, но въпреки всичко това е местообитания на редки видове, защитени от закона, така че то трябва да се опазва и в случая стопанинът трябва да бъде общината", казва Христо Христов.

Според него от гледна точка на това, че чапловата колония е част от подробния устройствен план на Кърджали и не може да се разрушава или застроява, това е напредък. Но не е достатъчно за опазването на птиците и развитието в бъдеще на колонията. Един от вариантите за устойчивост е да се създаде дружество или организация, която да направи публично частно партньорство, за да управлява тази влажна територия.

А има проблеми за решаване. Като например малкото останали дървета за гнездене в чапловата колония. "Трябва да се направи нещо да има повече дървета - може би нещо като изкуствен остров или няколко диги, които да се прекъснат, да се залесят и после пак да се отделят с багер от сушата. Тогава ще има така хубаво големи дървета", коментира Христо Христов.

Повече може да чуете в разговора с Христо Христов в прикачения звуков файл.