Има ли място дивата природа в съвременния свят или още за работата на "По-диви Родопи"

За втори път екипът на фондацията отбеляза Денят на завръщането на дивата природа. "Това е нашият акцент в това да привлечем вниманието на обществеността върху дивата природа, която ни заобикаля и върху природните процеси, от които ние също сме част", каза Андреана Трифонова, ръководител на екипа на фондацията. Тя уточни, че работата им е насочена към това да получат подкрепа от широката общественост, защото устойчивата дива природа, запазените природни и естествени процеси предполагат едни по-устойчиви екосистеми и една околна среда, която може да бъде устойчива на климатичните промени, устойчива на различни бедствия, които се случват особено в  последните години. 

Според Трифонова Източните Родопи са прекрасен пример за това как дивата природа може да се завърне. "Това, разбира се, е много дълъг процес, който изисква множество години работа от страна на местни хора, на обществеността, на експерти. Тук в Източни Родопи могат да бъдат видени видове, които на много малко места в Европа могат да се видят. Това са черните лешояди например, акцент в нашата програма от миналата година. Ние работим много активно върху завръщането на черния лешояд в Източни Родопи, като  гнездяща популация. Това са още белоглавият и египетският лешояд, които се наблюдават на територията. Това са едрите тревопасни, които някога са населявали изключително широко територията на Европа. Част от тях визирам Европейския бизон, чиято популация възстановяваме тук много близо до Кърджали. Елени лопатари, които могат да бъдат видени от всеки посетител на стопанството", каза Андреана Трифонова и призова хората, обществеността, нашите приятели и особено децата да отворят своето съзнание за дивата природа, да имат повече знания за това защо животните и естествените процеси в природата са важни.

Според нея все още тече адаптацията на зубрите в Източните Родопи, голяма част от които през годините дойдоха от Полша и Германия. Някои се адаптираха добре и възприемат местната среда като свой дом. Много е важно обаче местните хора да ги възприемат като диви животни, за да не се стига до ситуации, които биха могли да породят конфликти или някакви друг тип предизвикателства. 

Дивите коне или кониците са друг вид, който екипът на фондацията възстановява в Източните Родопи. Те са "фенотипна  възстановка на тарпана, който е естественият вид, населявал територията на Европа. Те за наше щастие се чувстват изключително добре, размножават се много да кажа ефективно и популацията им нараства. Те са в отдалечен район Бойник планина, която е близо до Студен кладенец. Там са техните територии, няма пряк конфликт с хората. Те са диви животни, разбира се и ние трябва всички да бъдем много внимателни, когато видим диво животно насреща, но се  случва да има хора, които да ги виждат дивите коне и много се впечатляват от тях. А те са много важна част от екосистемата, тъй като поддържат баланса на местообитанията и това от своя страна води до повишаване на биоразнообразието и разнообразието на растителни и животински видове", разказа Андреана Трифонова.

От миналата година усилено се работи и за възстановяването на черния лешояд в Източните Родопи. 16 птици бяха докарани от Испания и след престой-адаптация в специално изградена волиера, бяха пуснати на свобода.

"Всяка една птица е маркирана с джи пи ес предавател и ние следим почти ежечасно - ежеминутно къде те обикалят из района. Една част се насочиха към Турция към турската територия, друга част към гръцката територия, част останаха тука, но това, че са се насочили  не означава, че не се връщат. Даже вече имаме така много хубави видеа, които са свързани с дай боже създаването на потенциална двойка, много интересен процес на флиртуване между мъжката и женската птица", разказа Трифонова.

За съжаление, има и жертви на бракониери сред птиците, но фондацията се опитва да работи с институциите и с хората, за да намалеят и изчезнат тези случаи.

Още по темата може да чуете в интервюто с  Андреана Трифонова, ръководител на екипа на фондацията.