Какви са народните вярвания и традиции преди Великден в Източните Родопи?

Седмицата преди Великден е изпълнена с традиционни обичаи, които затвърждават връзката на човека с Христовите послания и мъки. 

На Велики четвъртък започват същинските приготовления преди големия празник. По традиция се боядисват яйцата

"Най-важно е боядисването първо на червено яйце. То задължително трябва да бъде първото снесено в същия ден от кокошките яйце. И боядисването на яйцата като цяло ставало рано сутринта преди изгрев слънце. Първото боядисано яйце се оставя до иконата. Там остава до следващия Великден", разказа в Сутрешния блок на Радио Кърджали етнографът от Регионалния исторически музей Вилдан Расим. 

Традицията е да се боядисват яйца и задължително първото яйце трябва да бъде червено, защото "яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането, на обновлението в природата, а червеният цвят е символът на Христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието", каза Вилдан Расим. Тя обясни, че първите боядисани яйца се използват в редица обредни практики за предпазване на хората, домашните животни и нивите от злите духове. 

На Велики четвъртък се замесва и тестото за обредните великденски хлябове, чиито заместители днес са козунаците. 

Традицията в Източните Родопи е великденските яйца да са едноцветни и украсени с различни листенца или цветенца още при самото боядисване. В миналото са се използвали естествени багрила - корени на растението брош за червен цвят, сварените люспи от лук - за жълт, оранжев и кафяв, дъбови кори - за кафяв оттенък. Коприва, орехова шума, магданоз, а в по-ново време и спанак - за жълто-зелени цветове, бонджук, касис, черен бъз и червено зеле - за син цвят. 

Приготовленията за Великден са били характерни и за някои мюсюлмански села в Източните Родопи, сочат историческите извори. "Почти до средата на ХХ век сред българите мюсюлмани в селата Горна крепост, Нановица, Татул е било характерно паленето на огньове. Празникът се е наричал "Паскеле", обясни Вилдан Расим. Тя разказа, че огънят е бил от хвойнови дървета и клони, голям и се е прескачал обикновено от децата. А в някои села, като Татул се приготвяли и великденски яйца, които се разменяли между съседите.

"Сред турците било разпространено вечерта срещу Паскеле обичай да се палят огньове със слама по високите места, които се виждат от цялата околност. Прескачали ги и казвали: Да не видя змия.- магическо, предохранително и стимулиращо здравето и плодовитостта действие. С пепелта от пасхалния огън са ръсели местата пред къщите, за да се предпазят от змии. Тези огньове са били традиционни в селата Груева, Сярци, Голяма Чобанка, Чомаково", разказа още Вилдан Расим.

Традициите повеляват на Разпети петък да не се работи, тогава хората в миналото са участвали предимно в църковно-каноничните ритуали. В някои села на Източните Родопи преди изгрев жените са ходели да берат цветя, здравец и билки, които след осветяване на църковната служба са използвали, за лекове във всекидневния живот, слагали са във възглавници за по-добър сън или използвали да кадат с тях уплашени и урочасани хора.

Още за традициите в дните преди Възкресение Христово и за спецификите в Източните Родопи може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с Вилдан Расим, етнограф в Регионалния исторически музей в Кърджали в прикачения звуков файл.