Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Танцовият състав е една от първите трупи на институцията, но днес е нейното сърце, казват Марияна Ликова, Гинка Захариева и Иван Гинев

Четири поколения излизат на сцената на Дома на културата в Кърджали

Марияна Ликова, Иван Гинев и Гинка Захариева (отляво надясно)
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Домът на културата представя на 28 април третият от серията концерти, посветени на 70-годишния юбилей на институцията. В два спектакъла – от 17 и от 20 часа, представителният танцов състав, народният оркестър и специалният гост на събитието народната певица Росица Пейчева, пресъздават най-доброто от репертоара на танцьори и инструменталисти. На сцената ще си дадат среща четири поколения танцьори. А любовта към фолклора върна и събра за тези концерти хора от Америка, Англия, Италия, Турция.

Танцовият състав е сърцето на Дома на културата в Кърджали! В това са убедени сегашните ръководители на трупата Марияна Ликова и Гинка Захариева и Иван Гинев, който е започнал своя професионален път на танцьор именно от Кърджали

"Не само творим с любов, но и създаваме емоции, които дават сила да се поддържа българския дух в Кърджали", допълва Гинка Захариева. Тя и Иван Гинев са деца на един от създателите на танцовия състав - Гинчо Гинев.

Началото е положено от Гинчо Гинев, Милчо Сиванов и Тодор Момчилов. Те започват репетиции с ученици в старата гимназия на пазара. След като се построява Дома на културата, който е бил предназначен за работещите и служителите в минната промишленост, репетициите се местят в новата сграда, която пък става център на културния живот в града. С времето основен ръководител на състава остава Тодор Момчилов, който остава начело на ансамбъла в продължение на 47 години, припомня част от историята Марияна Ликова. След "ерата" Момчилов, идва времето на още един хореограф, оставил 20-годишна следа в историята на танцовия колектив и Дома на културата - Васил Василев. "Той много умело съхрани наследството от Тодор Момчилов, а опитът му в Ансамбъл "Тракия" и контактите с Кирил Дженев са помогнали да продължи да твори и да направи много танци, които ние до днес продължаваме да танцуваме с желание", разказа Марияна Ликова.

"Танцовият състав е като първообраз в Дома на  културата, той е създал всички останали формации, защото от танцьорите, които са били в танцовия състав, от там са и музиканти. От там са и певиците, от там стават инструменталисти, които създават тази прекрасна симбиоза на това, което вие ще видите на концерта, което всъщност след 70 години е една среща на поколенията", казва Иван Гинев.

И той, и сестра му - Гинка Захариева, са закърмени с любовта към народния танц още на 6-7-годишна възраст, когато влизат в Дома на културата. Помнят и първия си танц: "Една ръченица, в която ние със сестра ми участвахме с още две момичета и понеже тогава нямаше момчета, тя играеше едната партия на момчето. И това беше първата ръченичка, която направи Тодор Момчилов за едно честване и всъщност това ни беше с нея първата поява на сцена и магията на тази сцена се оказа нашия живот в последствие", спомня си Иван Гинев.

"Това е живот, изпълнен с много емоции и чувства, тук се създават много близки приятелства, които продължават в годините и затова ние казваме, че танцовият състав е едно голямо семейство", казва Гинка Захариева. Докато брат й се установява в Пловдив, тя се връща в Кърджали, след като завършва хореография и оттогава е в Дома на културата.

Танцовият състав има изключително силни години, в които гастролира по целия свят - Италия, Турция, Мароко, Москва, скандинавските страни, Южна Корея. Незабравим ще остане успехът през 1982 година на фестивала в Плевен, където кърджалийската трупа взима голямата награда Гран при за танц на народите - емблематичния за състава Северо-осетински танц. "Цялото жури, което беше от тогавашния Съветски съюз, стана на крака и после във фоайето дойде и вдигна Тодор Момчилов на ръце. Беше незабравимо", спомня си Иван Гинев. Той припомни и друг факт - Ансамбълът към Дома на културата е бил Лауреат на всички републикански фестивали за български фолклор и за танци на народите.

Въпреки че в началото поставяните танци са базирани на автентичния български фолклор, в годините това се променя и постановките стават сценични и синтезирани. Сега това се променя и отново се набляга на автентичното, истинското и на онзи ентусиазъм, който Тодор Момчилов търсеше в първообраза, смята Иван Гинев.

Един от емблематичните танци на състава е Беломорският. "Тази "Мерджанка" - където и да я играем, хората толкова се докосват до нея, очите им започват да искрят и получаваме много аплодисменти, много награди", казва Марияна Ликова. Но в същото време в репертоара на колектива са танци от всички етнографски области. "Защото, където и да гостува състава, където и да изнася концерти, ние искаме да покажем красотата на цяла България", уточнява Иван Гинев.

Той обаче е категоричен, че културата трябва да е цел и политика на общинската администрация. Защото "нация без култура не е нация. Тъй че, за да може този дух да се съхрани, поддържа, развива от възпитаниците на Дома на културата в Кърджали, Община Кърджали трябва да обърне повече внимание на културата, която се създава тук", казва Иван Гинев. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Павел Павлов

Павел Павлов: Забраната на вейповете е недостатъчна и неефективна мярка

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху дилърите на дрога. Това е една от новините след проведения преди ден Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и лекари.  Забраната на вейповете беше приета на първо четене в парламента,..

публикувано на 20.02.25 в 18:37

Високите цени във веригите са в ущърб на българския потребител, смятат от "Системата ни убива"

Вторият бойкот на хранителните вериги на 20 февруари заради високите цени е с акцент да не се пазарува единствено от търговските вериги. Организаторите призоваха потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които ежедневно са мачкани от веригите. Ефектът от първия, който се проведе на 13 февруари, е добър, отчете Нели..

публикувано на 20.02.25 в 16:49

Приемът в детските градини в Кърджали започва на 1 април

Приемът в детските градини и яслените групи в Кърджали ще започне на 1 април, а не както беше досега - от първи март, и ще продължи само един месец - до последния работен ден на април, съобщиха от общинската администрация в Кърджали. Това е една от промените в Наредбата за записване, отписване и преместване на децата от детските градини, яслените..

публикувано на 20.02.25 в 16:11

платена публикация
За шеста година Фонд за подкрепа на бизнеса в Крумовград финансира проекти

Фондът за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград откри нов приемен период за финансиране на проекти. Сдружението е учредено от златодобивната компания "Дънди прешъс металс" Крумовград и общината в града. То се ползва с голяма популярност от представителите на бизнеса в родопския град.  "Обявили сме, че Фондът..

обновено на 18.02.25 в 17:39

Антоанета Василева: Бум на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа, само за година те са достигнали 1 750 000

Рекорден скок на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа отчитат за 2024 година от Националния център за безопасен интернет. 1 милион и 750 хиляди са били те през миналата година, докато през предходната 2023 – броят им е бил 46 000. Това каза в интервю за радио Кърджали Антоанета Василева, координатор на Националния център за..

публикувано на 18.02.25 в 17:34

Благотворителен турнир "Да помогнем на Арджан" ще се проведе в Кърджали

Волейболен турнир ще се проведе на 23 февруари, неделя, от 10 часа в зала „Арпезос“ в Кърджали. Каузата е „Да помогнем на Арджан“ . Вече няколко отбора от Кърджали, Кирково и Момчилград са заявили желание за участие. Записването продължава, каза организаторът Боян Вазов. Входът ще е свободен. В залата ще бъдат поставени кутии за..

публикувано на 18.02.25 в 10:23
доц. Михаил Околийски

Доц. Михаил Околийски: В България липсва воля за подобряване в психично-здравното обслужване

Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на..

публикувано на 14.02.25 в 17:00