Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Танцовият състав е една от първите трупи на институцията, но днес е нейното сърце, казват Марияна Ликова, Гинка Захариева и Иван Гинев

Четири поколения излизат на сцената на Дома на културата в Кърджали

Марияна Ликова, Иван Гинев и Гинка Захариева (отляво надясно)
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Домът на културата представя на 28 април третият от серията концерти, посветени на 70-годишния юбилей на институцията. В два спектакъла – от 17 и от 20 часа, представителният танцов състав, народният оркестър и специалният гост на събитието народната певица Росица Пейчева, пресъздават най-доброто от репертоара на танцьори и инструменталисти. На сцената ще си дадат среща четири поколения танцьори. А любовта към фолклора върна и събра за тези концерти хора от Америка, Англия, Италия, Турция.

Танцовият състав е сърцето на Дома на културата в Кърджали! В това са убедени сегашните ръководители на трупата Марияна Ликова и Гинка Захариева и Иван Гинев, който е започнал своя професионален път на танцьор именно от Кърджали

"Не само творим с любов, но и създаваме емоции, които дават сила да се поддържа българския дух в Кърджали", допълва Гинка Захариева. Тя и Иван Гинев са деца на един от създателите на танцовия състав - Гинчо Гинев.

Началото е положено от Гинчо Гинев, Милчо Сиванов и Тодор Момчилов. Те започват репетиции с ученици в старата гимназия на пазара. След като се построява Дома на културата, който е бил предназначен за работещите и служителите в минната промишленост, репетициите се местят в новата сграда, която пък става център на културния живот в града. С времето основен ръководител на състава остава Тодор Момчилов, който остава начело на ансамбъла в продължение на 47 години, припомня част от историята Марияна Ликова. След "ерата" Момчилов, идва времето на още един хореограф, оставил 20-годишна следа в историята на танцовия колектив и Дома на културата - Васил Василев. "Той много умело съхрани наследството от Тодор Момчилов, а опитът му в Ансамбъл "Тракия" и контактите с Кирил Дженев са помогнали да продължи да твори и да направи много танци, които ние до днес продължаваме да танцуваме с желание", разказа Марияна Ликова.

"Танцовият състав е като първообраз в Дома на  културата, той е създал всички останали формации, защото от танцьорите, които са били в танцовия състав, от там са и музиканти. От там са и певиците, от там стават инструменталисти, които създават тази прекрасна симбиоза на това, което вие ще видите на концерта, което всъщност след 70 години е една среща на поколенията", казва Иван Гинев.

И той, и сестра му - Гинка Захариева, са закърмени с любовта към народния танц още на 6-7-годишна възраст, когато влизат в Дома на културата. Помнят и първия си танц: "Една ръченица, в която ние със сестра ми участвахме с още две момичета и понеже тогава нямаше момчета, тя играеше едната партия на момчето. И това беше първата ръченичка, която направи Тодор Момчилов за едно честване и всъщност това ни беше с нея първата поява на сцена и магията на тази сцена се оказа нашия живот в последствие", спомня си Иван Гинев.

"Това е живот, изпълнен с много емоции и чувства, тук се създават много близки приятелства, които продължават в годините и затова ние казваме, че танцовият състав е едно голямо семейство", казва Гинка Захариева. Докато брат й се установява в Пловдив, тя се връща в Кърджали, след като завършва хореография и оттогава е в Дома на културата.

Танцовият състав има изключително силни години, в които гастролира по целия свят - Италия, Турция, Мароко, Москва, скандинавските страни, Южна Корея. Незабравим ще остане успехът през 1982 година на фестивала в Плевен, където кърджалийската трупа взима голямата награда Гран при за танц на народите - емблематичния за състава Северо-осетински танц. "Цялото жури, което беше от тогавашния Съветски съюз, стана на крака и после във фоайето дойде и вдигна Тодор Момчилов на ръце. Беше незабравимо", спомня си Иван Гинев. Той припомни и друг факт - Ансамбълът към Дома на културата е бил Лауреат на всички републикански фестивали за български фолклор и за танци на народите.

Въпреки че в началото поставяните танци са базирани на автентичния български фолклор, в годините това се променя и постановките стават сценични и синтезирани. Сега това се променя и отново се набляга на автентичното, истинското и на онзи ентусиазъм, който Тодор Момчилов търсеше в първообраза, смята Иван Гинев.

Един от емблематичните танци на състава е Беломорският. "Тази "Мерджанка" - където и да я играем, хората толкова се докосват до нея, очите им започват да искрят и получаваме много аплодисменти, много награди", казва Марияна Ликова. Но в същото време в репертоара на колектива са танци от всички етнографски области. "Защото, където и да гостува състава, където и да изнася концерти, ние искаме да покажем красотата на цяла България", уточнява Иван Гинев.

Той обаче е категоричен, че културата трябва да е цел и политика на общинската администрация. Защото "нация без култура не е нация. Тъй че, за да може този дух да се съхрани, поддържа, развива от възпитаниците на Дома на културата в Кърджали, Община Кърджали трябва да обърне повече внимание на културата, която се създава тук", казва Иван Гинев. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ардино превръща наследството на Родопите в сцена за нов културен живот

Стартира новият проект на Община Ардино  „Минало и съвремие в сърцето на Родопите – културни мостове на Ардино“, с амбицията да допринесе за запазването и развитието на културното наследство в общината и региона. Основната цел на проекта е да подпомогне културната политика на община Ардино чрез организиране на разнообразни събития и..

публикувано на 27.11.25 в 16:25

„Ардинската Коледа“ с призив да отворим сърцата си за Бюлбюл Хасан

И тази година ардинци отварят сърцата си за благотворителност. Станалата традиционна благотворителна кампания „Ардинската Коледа“, която се провежда под патронажа на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан, е насочена към събирането на средства за лечението на Бюлбюл Хасан.Това каза за Радио Кърджали Гюнер Шюкри от общинската..

публикувано на 26.11.25 в 17:25
Снимката е илюстративна

Жители на хасковски квартал заплашват с нов протест заради липсваща пешеходна пътека

Живущи в хасковския квартал “Бадема”  настояват за поставянето на нова пешеходна пътека и знак на  булевард “Никола Радев”. След многократни разговори с представители на Общинската администрация и компетентните органи, те стигат до решението да излязат на протест, и затварят за кратко движението по оживения булевард.  В ефира на Радио..

публикувано на 26.11.25 в 17:01

Георги Георгиев: Здравеопазването е превърнато в далавера

"Влизаме в клуба на богатите като най-бедни". Така депутатът  Георги Георгиев коментира за Радио Кърджали проектът за бюджет 2026-а. Народният представител от „Възраждане“ и член на здравната комисия  определи модела на финансиране в здравеопазването като „огромна далавера“. По думите му „Здравната каса прилича все повече на продънена каца“,..

публикувано на 26.11.25 в 14:04
Проф. Тодор Галунов:

Политическият език и бюджетът - между „постната пица“ и реалните рискове

Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Т ези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф...

публикувано на 24.11.25 в 15:00

Фотоизложба стартира кампания срещу насилието над жени в Кърджали

 Мюжгян Адем, управител на Фондация „ПУЛС“ – клон Кърджали, представи пред слушателите на Радио Кърджали старта на кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието над жени и домашното насилие“ , която ежегодно се провежда от 25 ноември до 10 декември. Фотоизложбата ще бъде открита от 10:30 ч. в търговски комплекс „Орфей“ и показва различните..

публикувано на 24.11.25 в 10:28

Айлин Халилова: Екраните пречат на езиковото развитие и вниманието на децата

Специалистът логопед Айлин Халилова споделя, че най-често родителите търсят помощ, когато детето не говори или речта му е трудна за разбиране. В практиката ѝ най-честите причини за забавено речево развитие са прекомерното време пред екрани и липсата на активна комуникация между възрастни и дете. Екраните предлагат еднопосочна стимулация, която..

публикувано на 24.11.25 в 10:26