Четири поколения излизат на сцената на Дома на културата в Кърджали

Танцовият състав е сърцето на Дома на културата в Кърджали! В това са убедени сегашните ръководители на трупата Марияна Ликова и Гинка Захариева и Иван Гинев, който е започнал своя професионален път на танцьор именно от Кърджали

"Не само творим с любов, но и създаваме емоции, които дават сила да се поддържа българския дух в Кърджали", допълва Гинка Захариева. Тя и Иван Гинев са деца на един от създателите на танцовия състав - Гинчо Гинев.

Началото е положено от Гинчо Гинев, Милчо Сиванов и Тодор Момчилов. Те започват репетиции с ученици в старата гимназия на пазара. След като се построява Дома на културата, който е бил предназначен за работещите и служителите в минната промишленост, репетициите се местят в новата сграда, която пък става център на културния живот в града. С времето основен ръководител на състава остава Тодор Момчилов, който остава начело на ансамбъла в продължение на 47 години, припомня част от историята Марияна Ликова. След "ерата" Момчилов, идва времето на още един хореограф, оставил 20-годишна следа в историята на танцовия колектив и Дома на културата - Васил Василев. "Той много умело съхрани наследството от Тодор Момчилов, а опитът му в Ансамбъл "Тракия" и контактите с Кирил Дженев са помогнали да продължи да твори и да направи много танци, които ние до днес продължаваме да танцуваме с желание", разказа Марияна Ликова.

"Танцовият състав е като първообраз в Дома на  културата, той е създал всички останали формации, защото от танцьорите, които са били в танцовия състав, от там са и музиканти. От там са и певиците, от там стават инструменталисти, които създават тази прекрасна симбиоза на това, което вие ще видите на концерта, което всъщност след 70 години е една среща на поколенията", казва Иван Гинев.

И той, и сестра му - Гинка Захариева, са закърмени с любовта към народния танц още на 6-7-годишна възраст, когато влизат в Дома на културата. Помнят и първия си танц: "Една ръченица, в която ние със сестра ми участвахме с още две момичета и понеже тогава нямаше момчета, тя играеше едната партия на момчето. И това беше първата ръченичка, която направи Тодор Момчилов за едно честване и всъщност това ни беше с нея първата поява на сцена и магията на тази сцена се оказа нашия живот в последствие", спомня си Иван Гинев.

"Това е живот, изпълнен с много емоции и чувства, тук се създават много близки приятелства, които продължават в годините и затова ние казваме, че танцовият състав е едно голямо семейство", казва Гинка Захариева. Докато брат й се установява в Пловдив, тя се връща в Кърджали, след като завършва хореография и оттогава е в Дома на културата.

Танцовият състав има изключително силни години, в които гастролира по целия свят - Италия, Турция, Мароко, Москва, скандинавските страни, Южна Корея. Незабравим ще остане успехът през 1982 година на фестивала в Плевен, където кърджалийската трупа взима голямата награда Гран при за танц на народите - емблематичния за състава Северо-осетински танц. "Цялото жури, което беше от тогавашния Съветски съюз, стана на крака и после във фоайето дойде и вдигна Тодор Момчилов на ръце. Беше незабравимо", спомня си Иван Гинев. Той припомни и друг факт - Ансамбълът към Дома на културата е бил Лауреат на всички републикански фестивали за български фолклор и за танци на народите.

Въпреки че в началото поставяните танци са базирани на автентичния български фолклор, в годините това се променя и постановките стават сценични и синтезирани. Сега това се променя и отново се набляга на автентичното, истинското и на онзи ентусиазъм, който Тодор Момчилов търсеше в първообраза, смята Иван Гинев.

Един от емблематичните танци на състава е Беломорският. "Тази "Мерджанка" - където и да я играем, хората толкова се докосват до нея, очите им започват да искрят и получаваме много аплодисменти, много награди", казва Марияна Ликова. Но в същото време в репертоара на колектива са танци от всички етнографски области. "Защото, където и да гостува състава, където и да изнася концерти, ние искаме да покажем красотата на цяла България", уточнява Иван Гинев.

Той обаче е категоричен, че културата трябва да е цел и политика на общинската администрация. Защото "нация без култура не е нация. Тъй че, за да може този дух да се съхрани, поддържа, развива от възпитаниците на Дома на културата в Кърджали, Община Кърджали трябва да обърне повече внимание на културата, която се създава тук", казва Иван Гинев.