Нови находки изострят интереса към крепостта в Храстово

Добре съхранена част от тежка броня и кръст с нетрадиционна форма, който загатва за наличие на параклис в жилищната кула на средновековната крепост край Храстово, са само две от любопитните находки от разкопките тази година. Те продължават до края на месец юни. Финансирани са от Община Крумовград и се ръководят от доц. Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН.

"Традиционно при археолозите най-интересните неща са в края на разкопките, така че все още очакваме нови находки, по-скоро повече находки", коментира за Радио Кърджали доц. Рабовянов. Той обърна внимание на намерената сега броня, която е като миналогодишната, но е по-добре съхранена. Откритата част е покривала лявото рамо на тежковъоръжен кавалерист. Според него този доспех потвърждава тезата, че крепостта е била дом на високопоставен византийски аристократ, офицер или благородник.

Разкопките тази година потвърждават идеята, че "може би в югоизточната кула, която е по-голяма, на етажа е имало параклис, който е обслужвал тези аристократични обитатели". След почистването на фрагменти от кръстове, открити на това място, става ясно, че надписите са на гръцки, което не е изненада. По-любопитното е друго: "Ако единият е стандартен, посветен на Св. Димитър, другият е по-интересен за нас", коментира доц. Рабовянов. И обясни, че името, което се чете на втория надпис е "Драгота". "Името очевидно е славянско. В случая даже българско, бихме го нарекли.. Сега не можем да кажем дали това е единственият ни познат Драгота от българската история, който е бил български аристократ от 13 век в Мелник, в противоположния край, така да се каже, на Родопите. Но все пак е интересно", коментира археологът. Според него тази религиозна утвар може да има дълго ползване и дълга история и е възможно този намерен кръст да е наистина на Драгота от 13 век от Мелник и да е попаднал доста далеч от неговата зона на действие и то в 14 век.

Още по-интересно е, че тази година археолозите откриват в същия този участък на предполагаемия параклис в югозападната кула още кръстове. Единият е за носене и е местна изработка с интересна форма и по-особено оформяне на раменете. Това увеличава доводите за съществуване на параклис там, според доц. Рабовянов.

Разкопките на крепостта край Храстово текат от началото на юни. Усилията на археолозите са насочени в източната част, където миналата година "разкрихме напълно една голяма кула и части от друга. Тази година идеята е да разкрием втората, както е наричана главната кула, заради това, че в нея имало и водохранилище. И да свържем участъка от стената между тях, както и пространството пред стената. Там се потвърждават очакванията, че има следи от постройки. Втората задача е свързана с противоположната част на крепостта, където миналата година регистрирахме един некропол. Тази година, може би казвам, не сме съвсем сигурни все още - може би сме открили и свързаната с него църква. За съжаление, обаче, силно разрушена...", каза доц. Рабовянов. Той уточни, че от предполагаемата крепостна църква има останки от един зид, който е в правилната позиция изток-запад и около него са гробовете: "Тоест това е една стандартна ситуация за средновековието, когато малки църкви са обслужвали подобни крепости и тяхното население обикновено са се погребвали около тях и в тях даже частично. Така че ситуацията е тази, но за потвърждение, разбира се, се иска малко повече. Надяваме се, че все пак това е църквата, спомената още навремето от Иван Балкански през 70-те години, когато на терена е имало малко повече следи, отколкото има днес."

Тази година разкопките са финансирани от Община Крумовград до края на юни. Има шанс те да продължат наесен.

"Ние естествено кандидатстваме и за  средства от държавата по програмата за теренни археологически проучвания. За съжаление цялото това журиране на тази програма все още не е извършено, тоест ние ще прекъснем разкопките, ако имаме добрата възможност да продължим, ще продължим наесен вече с тези средства, ако разбира се ги получим", надява се доц. Деян Рабовянов.

Той се надява резултатите тази година да са достатъчни и да са интересни, за да се продължи с проучването на крепостта. Важно за него е и да се направи стъпката с обявяването ѝ за паметник на културата. Това е процедура, която трябва да бъде поискана и от община Крумовград. И не на последно място тази година трябва "да се опитаме да осъществим някаква социализация, тоест това също ще го предложим на общината - да се поставят вече насочващи и обозначителни табели, малко повече информация в интернет да има. Предстои да се говори", коментира още доц. Деян Рабовянов.

цялото интервю с доц. Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ към БАН може да чуете в прикачения звуков файл