Орешинци преживяха 40-градусовите жеги без вода

Без вода преживяхме дните с 40-градусови температури, алармираха жителите на ивайловградското село Орешино. Близо месец вече чешмите им били абсолютно сухи. През юни, след въведен режим на водата, някои от чешмите прокапвали по за час – два. В последните дни, дори в най-горещите, когато термометрите отчитаха температурни рекорди, в селото, разположено в най-южната част на България, вода нямало.

Според местните хора, проблемът с безводието се засилил заради субективното мнение и подчертано личното отношение на началника  на ВиК – Ивайловград. По думите им ВиК-началникът преценил, че отпусканото количество живителна течност по тръбите в граничното село е достатъчно за единиците постоянни жители.

Проблемът с безводието на Орешино съществувал от миналия век. Тогава обаче местните хора прокопали трасе и със собствени сили изградили водопровод, довеждащ вода от съседното село Одринци, разказа в ефира на Радио Кърджали бившата учителка Магда Райкова. „Преди 2 години този водопровод е спря не знам по каква причина и не се поддържа“, допълни тя. Проблемът се подновил в края на лятото миналата година и се задълбочил в този юли.

По думите на Райкова началникът на ВиК Ивайловград Георги Петров еднолично е взел решение на селото да се подават едва 3 куб. м вода като това количество било достатъчно за четиримата постоянни жители.

След протест на орешинци, включително пред кмета на община Ивайловград и пред областния управител на Хасково, началникът на местното експлоатационно дружество „решил“ проблема с доставянето на 1 т вода с водоноска. Така на 90-годишни баби се наложило да пренасят десетки литри на ръце до домовете си. „Те не могат и 5 литра вода да вземат, защото са болни. За тях тази вода просто не може да върши работа“, гневна бе Магда Райкова.

Наблюденията й сочели, че има засилен интерес от потомци на орешинци да се връщат към наследствените си имоти в селото, но безводието било изключително сериозно препятствие.

„Ние сме решили да не се спираме“, категорична бе жената. Обсъждана била идея местните да помогнат с труд и дори с финансови средства, за да бъде изградено съоръжение, което отново да докара водата в чешмите на къщите им. Защото „водата е живот“ , категорична бе Райкова.