Държавният архив в Кърджали като структура се създава по-късно, след новото териториално деление на страната на окръзи през 1959 г.. "От началото на 1960 година се създава и структурата на Държавния архив в Кърджали. През периода на своето съществуване архивът се грижи за издирването, опазването, съхраняването, популяризирането, информационното обслужване на потребителите на архивна информация, събирайки документи от територията на целия тогава Кърджалийски окръг, а сега Кърджалийска област", припомни в ефира на Радио Кърджали началникът на институцията в Кърджали Гергана Димитрова.
Първоначално е имало директор и един-двама специалисти. В последствие структурата се разширява. Стига до функции на като териториална дирекция. Щатът е стигал до 15 човека, имало е и звено за извършване на експертизи към архива. "През 2010 година беше извършена реформа и оттогава структурата в Кърджали става отдел към Дирекцията в Пловдив и съответно и щатът е съкратен на 5 човека", обобщи Гергана Димитрова сегашното състояние на институцията..
В Държавен архив в Кърджали се съхранява фондът на Мара Михайлова - краевед, журналист, общественик с огромна тежест в живота на Източните Родопи. Едно от другите "богатства" е фондът на друг изявен краевед и общественик - Кирил Попгеоргиев.
"Всеки един фонд, който се съхранява при нас, съдържа ценна и интересна информация. Има много фондове на училища, предприятия, в които има запазена информация за тяхното историческо развитие, за създаването. Има много лични спомени на отделни лица. Кои участници в различни събития да кажем в Балканската война, във Втората световна война. Има много запазени спомени на бежанци от Беломорска Тракия, които описват своя път и заселването си при нас. Също така има отделни постъпления, тоест непълни фондове, които разказват за историята на този край. Има много снимков материал, илюстриращ различни населени места, различни събития. Снимките са едни от най-интересните и най-използваните от нашите посетители, защото, освен че разказват, те и показват", разказа Гергана Димитрова.
Част от посетителите на Архива са хората, които търсят информация от имуществено-стопански характер, за земи, имоти, ниви. Другата част са научните работници, ученици и студенти, които работят по различни теми в зависимост от своите интереси и правят проучвания на различни населени места, за създаването, развитието на селищата на региона.
Най-младите посетители на институцията, "които действително четат като информация, са да кажем ученици 15, 16-17-годишни, които работят в училище по различни проекти и се интересуват от историята на региона, но иначе като институция ние организираме представяне и запознаване на младото поколение в много училища, имали сме посещение на ученици и ученици от 2 и 3 клас. Интерес и любопитство в тях предизвиква самата институция Архив какво представлява", обяснява Гергана Димитрова.
Увеличават се и дарителите и хората, които оценяват стойността на документа и смятат, че той би бил полезен за следващите поколения. Сред последните по-значими дарения е второ постъпление към фонда на известния кърджалиец, поет, общественик и бивш директор на библиотеката Иванко Маринов, направено от неговата съпруга Тамара Димитрова, която пък тази година през юни получи приза "Дарител на годината".
Гергана Димитрова призова ввеки кърджалиец, който смята, че има документи и смята, че са важни, да се свърже с Държавния архив, за да ги остави за следващите поколения.
Самият празник ще бъде отбелязан с изложба, посветена на 110 години от създаването на първото в Източните Родопи българско училище "Отец Паисий". "И тъй като в една изложба няма как да с пълнота да се представи цялостният живот и дейност на една образователна институция с вековна история, ще представим на хората документите, които са запазени в Архива от неговото създаване до момента. Училище, израснало от осем ученика в началото и превърнало се в едно модерно иновативно училище днес", каза Гергана Димитрова.
Откриването на изложбата е предвидено за 10 октомври, вторник, от 15 часа
повече може да чуете в прикачения файл.
Стартира новият проект на Община Ардино „Минало и съвремие в сърцето на Родопите – културни мостове на Ардино“, с амбицията да допринесе за запазването и развитието на културното наследство в общината и региона. Основната цел на проекта е да подпомогне културната политика на община Ардино чрез организиране на разнообразни събития и..
И тази година ардинци отварят сърцата си за благотворителност. Станалата традиционна благотворителна кампания „Ардинската Коледа“, която се провежда под патронажа на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан, е насочена към събирането на средства за лечението на Бюлбюл Хасан.Това каза за Радио Кърджали Гюнер Шюкри от общинската..
Живущи в хасковския квартал “Бадема” настояват за поставянето на нова пешеходна пътека и знак на булевард “Никола Радев”. След многократни разговори с представители на Общинската администрация и компетентните органи, те стигат до решението да излязат на протест, и затварят за кратко движението по оживения булевард. В ефира на Радио..
"Влизаме в клуба на богатите като най-бедни". Така депутатът Георги Георгиев коментира за Радио Кърджали проектът за бюджет 2026-а. Народният представител от „Възраждане“ и член на здравната комисия определи модела на финансиране в здравеопазването като „огромна далавера“. По думите му „Здравната каса прилича все повече на продънена каца“,..
Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Т ези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф...
Мюжгян Адем, управител на Фондация „ПУЛС“ – клон Кърджали, представи пред слушателите на Радио Кърджали старта на кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието над жени и домашното насилие“ , която ежегодно се провежда от 25 ноември до 10 декември. Фотоизложбата ще бъде открита от 10:30 ч. в търговски комплекс „Орфей“ и показва различните..
Специалистът логопед Айлин Халилова споделя, че най-често родителите търсят помощ, когато детето не говори или речта му е трудна за разбиране. В практиката ѝ най-честите причини за забавено речево развитие са прекомерното време пред екрани и липсата на активна комуникация между възрастни и дете. Екраните предлагат еднопосочна стимулация, която..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478