Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милан Миланов: 34 години след 10 ноември, отново внимаваме какво и пред кого говорим

Преди 34 години, през 1989-та, днешният 10 ноември сложи край на един 45-годишен период в новата история на България и постави началото на Прехода. 

Генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет (тогавашното правителство) Тодор Живков, който управляваше еднолично страната в продължение на 33 години, беше свален от власт чрез вътрешнопартиен преврат по време на пленум на централния комитет на партията. Това даде началото на процес на политически промени в страната и преход към демокрация и пазарна икономика.

"Този ден беше очакван от всички и особено от нас, които работехме в партийните структури. Доста преди провеждането на самия пленум се говореше, че се подготвя един пленум, на който ще има много важни исторически решения и под сурдинка се говореше, че се очаква оставката на генералния секретар на централния комитет на  партията Тодор Живков. Същия ден от сутринта се чувстваше някаква напрегнатост, в партийния комитет обичайно си вървеше работата, но се очакваше новината. Секретарят на общински комитет на партията ме срещна в коридора и ми каза. Ние, особено по-младите партийни работници, приехме новината с радост и с надежда, че нещата в България могат да  тръгнат по нов път, който да доведе до подобряване на ситуацията, защото вече се усещаше, чe икономически не е добре". Това разказа в ефира на Радио Кърджали Милан Миланов, който по онова време е на щатна работа като завеждащ отдел в Общинския комитет на БКП в Кърджали.

Тогава надеждите са били, че задаващите се кризи ще бъдат преодолени, недъзите ще бъдат изправени и ще се тръгне по един нов път, който да доведе до просперитет на нацията и до облагороден "социализъм с човешко лице", спомня си Милан Миланов.

Надеждата за това се появява още с идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия в Съветския съюз и периода на гласност и перестройка. В България обаче вятърът на промяната вее по-бавно и по-слабо. "Хората живееха в едно общество, при което нямаше свобода на словото, нямаше възможност да се изявяваш свободно. Имаше една уравниловка в техния икономически живот и социален статус. И имайки предвид западния начин на живот, за който си правихме изводи по филми основно и по прочетени материали, книги и така нататък, хората жадуваха това да се случи и при нас, да се пътува свободно, да се живее свободно. Всичко това доведе до тези промени, но, за съжаление, ми се струва, че специално за нашата страна се подходи по много драстичен краен начин във времето на прехода", коментира Милан Миланов. И уточни, че визира крайното и тотално отрицание на всичко направено до момента.

"Ние се опитахме да приложим закон за тоталното отрицание на миналото. Не се опитахме нещо положително от онзи период и то основно в социалната сфера да го пренесем или да го пригодим към новите условия. Само да напомня за така наречените ликвидационни съвети, приети със закон в земеделието и ние го обърнахме земеделието до дървеното рало, до отделната нивичка с един-два декара, докато светът вървеше към уедряване, комасация на земята...", припомни Миланов. За него това е голямата грешка на прехода в икономическата област, която доведе дотам, че сега България не произвежда, а внася земеделски продукти. 

Другата голяма грешка е, че по време на прехода се допусна да се сринат двата основни стълба на социалната сфера - здравеопазването и образованието.

"Ето, статистиката показва, че около половината от завършващите средно образование в момента са функционално неграмотни. Сега може в конституцията да е записано, че всички имат достъп до безплатно здравеопазване. Ами вижте, няма няма начин да не си платиш, не говоря само за лекарствата, човек постъпвайки в болница може да е хоспитализиран за един ден, за два дена по пътеката. И прави доплащане. Здравеопазване няма от държавата. Сега здравеопазването го превърнахме в търговия, защото лечебните заведения са търговски дружества. Затова не бива да ни учудва носталгията на хората  по времето отпреди 10 ноември", коментира Милан Миланов.

По дух и демократизъм сме много далече от американците и все още не сме ги стигнали, направи препратка Миланов към популярната песен на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците".

"Сега се наложи едно такова понятие "политкоректно", нали така? Означава, ако искаш да бъдеш харесван, да просперираш, трябва да говориш онова, което ще се хареса на тези, които управляват, и ще се хареса и на онези, към които ние сме се приобщили, сме партньори. Ако изразиш малко по-различно мнение, значи няма перспектива, по някакъв начин ще бъде потисната, не физически, разбира се, но ще се създаде затруднение в развитието. Това ме притеснява, защото това е далече от разбирането за демокрация", каза Милан Миланов. Той припомни, че преди 1989 г. също хората си налагаха автоцензура и внимаваха какво къзват, къде го казват. Сега е подобно, според него.

"Сега имаме определени постижения като общество, но не е онова, на което всички се надявахме", категоричен е Милан Миланов.


Целият разговор може да чуете в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Любов Костова, Фондация

Любов Костова: Науката е не само достъпна, но и важна в ежедневието на всеки от нас

Второто издание на Пътуващият фестивал на науката тръгва от Кърджали. На 23 септември театърът приема еднодневния форум, в който водещи и млади учени ще представят програма от събития в две направления - за деца и ученици, и за възрастни. Фестивалът се организира от Фондация "Красива наука", заедно с основните си партньори от Министерството на..

публикувано на 18.09.25 в 13:42
Атанас Митрев

Атанас Митрев за едно лято между Кърджали, Бостън и Мумбай

Младият астроном от Кърджали Атанас Митрев изкара последното си ученическо лято между САЩ и Индия. В края на юни дванайсетокласникът от Езиковата гимназия замина за престижна школа в Мазачузетския технологичен институт в Бостън, а през август участва като част от националния отбор на Международната олимпиада по астрофизика в Мумбай. " Заминах за..

публикувано на 18.09.25 в 11:45
Мария Спиридонова

Любовта е най-голямата добродетел, без вяра сме неспособни, надеждата е божията милост

На 17 септември православната църква отбелязва паметта на Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Но освен ден на почит към мъчениците, това е и празник на добродетели, на които момичетата са били кръстени. "Любов всъщност е най-голямата християнска добродетел", коментира за Радио Кърджали Мария Спиридонова, доктор по изкуствознание и уредник в..

публикувано на 17.09.25 в 15:29
Снимката е илюстративна

Българските неделни училища в Северна Гърция започват новата учебна година с близо 220 ученици

В Северна Гърция българските неделни училища се подготвят за първия учебен ден. За 9-та поредна година децата ще се обучават на четмо и писмо, български език и традиции. Все повече деца и родители проявяват интерес към обучението на български език, а тази година учебният процес ще започне с близо 220 ученици. Ръководителят на Българското..

публикувано на 16.09.25 в 16:12
Снимката е илюстративна

Новата учебна година в Чорбаджийско започна с по-малко ученици, с модерни STEM кабинети и предстоящ ремонт

Тази година Средно училище„Христо Ботев“ в кирковското село Чорбаджийско посрещна 230 ученици. Те са с 13 по-малко в сравнение с  миналата година. В първи клас са записани едва 9 деца, а тенденцията е броят на паралелките да намалява. „Когато дойдох преди седем години, учениците бяха 330, а сега са със 100 по-малко“, сподели директорът на..

публикувано на 16.09.25 в 14:20

Нови STEM лаборатории откриват в СУ „Йордан Йовков“ в Кърджали

С началото на новата учебна година Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали представя две нови STEM лаборатории и шест високотехнологични класни стаи, които ще предложат на учениците модерни подходи за обучение чрез практика и иновации. „Този 15 септември ще бъде по-различен, защото имаме две STEM лаборатории на един етаж в две помещения“, обясни..

публикувано на 12.09.25 в 13:15

Георги Кулов: Без външна подкрепа проектът на Доган трудно ще успее

През годините Ахмед Доган винаги е бил сред най-влиятелните фигури в българския политически живот. Създател и дългогодишен лидер на ДПС, той се наложи като архитект на баланси и задкулисни договорки, които често определяха посоката на управлението в страната. Дори и след оттеглянето си от официалното ръководство на партията, неговото влияние остана..

публикувано на 12.09.25 в 12:10