Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Милан Миланов: 34 години след 10 ноември, отново внимаваме какво и пред кого говорим

Преди 34 години, през 1989-та, днешният 10 ноември сложи край на един 45-годишен период в новата история на България и постави началото на Прехода. 

Генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет (тогавашното правителство) Тодор Живков, който управляваше еднолично страната в продължение на 33 години, беше свален от власт чрез вътрешнопартиен преврат по време на пленум на централния комитет на партията. Това даде началото на процес на политически промени в страната и преход към демокрация и пазарна икономика.

"Този ден беше очакван от всички и особено от нас, които работехме в партийните структури. Доста преди провеждането на самия пленум се говореше, че се подготвя един пленум, на който ще има много важни исторически решения и под сурдинка се говореше, че се очаква оставката на генералния секретар на централния комитет на  партията Тодор Живков. Същия ден от сутринта се чувстваше някаква напрегнатост, в партийния комитет обичайно си вървеше работата, но се очакваше новината. Секретарят на общински комитет на партията ме срещна в коридора и ми каза. Ние, особено по-младите партийни работници, приехме новината с радост и с надежда, че нещата в България могат да  тръгнат по нов път, който да доведе до подобряване на ситуацията, защото вече се усещаше, чe икономически не е добре". Това разказа в ефира на Радио Кърджали Милан Миланов, който по онова време е на щатна работа като завеждащ отдел в Общинския комитет на БКП в Кърджали.

Тогава надеждите са били, че задаващите се кризи ще бъдат преодолени, недъзите ще бъдат изправени и ще се тръгне по един нов път, който да доведе до просперитет на нацията и до облагороден "социализъм с човешко лице", спомня си Милан Миланов.

Надеждата за това се появява още с идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия в Съветския съюз и периода на гласност и перестройка. В България обаче вятърът на промяната вее по-бавно и по-слабо. "Хората живееха в едно общество, при което нямаше свобода на словото, нямаше възможност да се изявяваш свободно. Имаше една уравниловка в техния икономически живот и социален статус. И имайки предвид западния начин на живот, за който си правихме изводи по филми основно и по прочетени материали, книги и така нататък, хората жадуваха това да се случи и при нас, да се пътува свободно, да се живее свободно. Всичко това доведе до тези промени, но, за съжаление, ми се струва, че специално за нашата страна се подходи по много драстичен краен начин във времето на прехода", коментира Милан Миланов. И уточни, че визира крайното и тотално отрицание на всичко направено до момента.

"Ние се опитахме да приложим закон за тоталното отрицание на миналото. Не се опитахме нещо положително от онзи период и то основно в социалната сфера да го пренесем или да го пригодим към новите условия. Само да напомня за така наречените ликвидационни съвети, приети със закон в земеделието и ние го обърнахме земеделието до дървеното рало, до отделната нивичка с един-два декара, докато светът вървеше към уедряване, комасация на земята...", припомни Миланов. За него това е голямата грешка на прехода в икономическата област, която доведе дотам, че сега България не произвежда, а внася земеделски продукти. 

Другата голяма грешка е, че по време на прехода се допусна да се сринат двата основни стълба на социалната сфера - здравеопазването и образованието.

"Ето, статистиката показва, че около половината от завършващите средно образование в момента са функционално неграмотни. Сега може в конституцията да е записано, че всички имат достъп до безплатно здравеопазване. Ами вижте, няма няма начин да не си платиш, не говоря само за лекарствата, човек постъпвайки в болница може да е хоспитализиран за един ден, за два дена по пътеката. И прави доплащане. Здравеопазване няма от държавата. Сега здравеопазването го превърнахме в търговия, защото лечебните заведения са търговски дружества. Затова не бива да ни учудва носталгията на хората  по времето отпреди 10 ноември", коментира Милан Миланов.

По дух и демократизъм сме много далече от американците и все още не сме ги стигнали, направи препратка Миланов към популярната песен на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците".

"Сега се наложи едно такова понятие "политкоректно", нали така? Означава, ако искаш да бъдеш харесван, да просперираш, трябва да говориш онова, което ще се хареса на тези, които управляват, и ще се хареса и на онези, към които ние сме се приобщили, сме партньори. Ако изразиш малко по-различно мнение, значи няма перспектива, по някакъв начин ще бъде потисната, не физически, разбира се, но ще се създаде затруднение в развитието. Това ме притеснява, защото това е далече от разбирането за демокрация", каза Милан Миланов. Той припомни, че преди 1989 г. също хората си налагаха автоцензура и внимаваха какво къзват, къде го казват. Сега е подобно, според него.

"Сега имаме определени постижения като общество, но не е онова, на което всички се надявахме", категоричен е Милан Миланов.


Целият разговор може да чуете в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Петя Цонева

Петя Цонева представя новата си стихосбирка в Кърджали

Премиера на стихосбирката на Петя Цонева - "Люлката на живота" събира средства за за издаване на сборник на английски език на поета Ивайло Балабанов. Поетичната книга на младата авторка, излезе миналата година с финансовата подкрепа на община Ивайловград. " Люлката на живота е една книга,  която е вдъхновена от  посещението ми в село Хухла,..

публикувано на 17.05.24 в 11:00
д-р Димитър Димов

Педиатърът д-р Димов: Най-уязвими при коклюш са кърмачетата, ваксината е важна

Спад в заболеваемостта от остри респираторни заболявания наблюдава в последните дни педиатърът д-р Димитър Димов. Това не е изненадващо за края на зимния сезон и пролетта. Няма ръст и на заболеваемостта от коклюш, посочи още в ефира на Радио Кърджали специалистът с дългогодишна практика.  „ За съжаление в началния стадий коклюшът не се отличава..

публикувано на 13.05.24 в 23:40
Алириза Юсуф, кмет на с. Гургулица и с. Момина сълза

Алириза Юсуф - кмет на 50 души от две села

Гургулица е село в община Момчилград, разположено на западен склон на Източнородопския рид Стръмни рид. Къщите изградени от камък, каменни дувари ограждат дворовете. Еднолентов асфалтов път води до селската чешма, в центъра на селото. От там тесни пътечки водят до всяка къща. В селото някога е имало училище. Днес само сградата напомня за това. Къщите..

публикувано на 13.05.24 в 12:07

Възстановиха стар ритуал за гадаене около вековния дъб в Житница

Една вековна традиция се възроди по Гергьовден в Чернооченско.  Това се случва в Пряпорец, най-динамично развиващото се село в района, както и в Дядовско, Житница, Черноочене, Черна нива и много други населени места. Местните жените празнуват Хъдърлез като възстановяват обичая "мартъфал". Още предната вечер, на 5 май, млади момичета разнасят..

публикувано на 06.05.24 в 12:24

Габриела Руменова: Срокът за рекламация на туристическа услуга е 14 дни

Хората винаги да проверяват туроператора в регистъра на Министерството на туризма , преди да реализират почивката си и да четат внимателно договора. Те трябва да проверят и дали търговецът има застраховка професионална отговорност. При съмнение за повече права на оператора за сметка на техни, да преговарят и едва при отстраняване на..

публикувано на 06.05.24 в 11:58

Поставиха 10 контейнера за стари дрехи и обувки в Кърджали

Десет контейнера за разделно събиране на дрехи и обувки са поставени от няколко дни в централната част на Кърджали и в кв. "Възрожденци".  В тях ще могат да бъдат изхвърлени дрехи, обувки и  текстилни изделия. Препоръчително е старите текстилни отпадъци да са чисти. Те трябва да бъдат опаковани в торба, която да може да премине през плъзгащия се..

публикувано на 02.05.24 в 12:23
Маймунски салеп

Разцъфнаха първите диви орхидеи в Източните Родопи

Започнаха да цъфтят едни от най-красивите и изящни цветя в Източните Родопи - дивите орхидеи. Заради климатичните си особености този район е един от най-богатите на видово разнообразие в цяла България. Голяма част от орхидеите са включени в Червената книга на страната.  Сред първите разцъфтели видове по поляните на област Кърджали са пурпурният и..

публикувано на 28.04.24 в 18:19