Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Селото е единственото, което съжалява за оттеглянето на немските войски след края на войната

В Кушла посрещат с добра дума и изпращат с лек – „черно злато“

Десетилетия семейства са живели на метри едни от други без да се видят, заради границата

| Репортаж
10
Снимка: Георги Аргиров

В златоградското село Кушла, посрещат странника и с добра дума, с открита душа и с готовност да помогнат. Откак са станали известни в медиите с богатството на планината си – мумио, „черното злато“ на Родопа, местните са отворили домовете и сърцата си.

Село Кушла е в края на България, на точно 100 метра от границата с Гърция. В него живеят вероятно най-щастливите хора у нас. В последните години стана известно с това, че там е единственото в страната находище на мумио. Думата идва от гръцката „мумия“, което означава „запазено, съхранено тяло“. Хора от цяла България, а и от чужбина, които имат проблеми с кости, със стави, преживели дори катастрофи и сериозни травми, търсят този лек, скрит дълбоко в пазвата на Източните Родопи. Местните, останали вече едва двадесетина възрастни, се хвалят, че са изцерили и Бойко Борисов, преди години, когато пострада при игра на футбол.

Севдалина Асенова

От бабите си знаят за мумиото, което лекува „вчупено най-много“. Не знаят кой и кога го е открил, но знаят, че много хора са останали доволни и се връщат многократно. „Не сме специални, само мумия даваме. Млого е лековита. И млого се обаждат. И млого хора благодаряват. Даже някои викат, че и от ракови заболявания малко имяли са полза“, разказва баба Севдалина. Така, наслаждавайки се на поредното журналистическо внимание местните баби хвалят стоката си.

Съществуват много легенди и истории за мумио. То е вещество, за което се знае от далечни времена, но дори и днес, тайните на неговия естествен произход не са напълно разкрити. Информация сочи, че е използвано в народната медицина в продължение на почти две хилядолетия. Това е вещество, състоящо се от органични и неорганични елементи. Съдържа макро- и микроелементи, сред които калий, натрий, магнезий, желязо, цинк, мед, йод, манган, селен, фосфор, кобалт, никел, хром и т.н., витамини: витамин В-комплекс, А, В, С и Р; есенциални мастни киселини, силициев диоксид, сяра, пептиди и други.

Местните хора, разбира се, не са запознати в такива подробности с богатството си. Те просто го добиват. А това е изключително трудоемък процес. Жилата, както я наричат, в планината им, е само една, на точно определено място. Копаят дълбоко, до 3 метра, а и повече. Трябват определени метеорологични условия. Изваждат глината с ръце. Почистват от камъни и пръст. Жените я овалват на черни топки, големи колкото средна ябълка, около 200 гр., сушат на слънце няколко дни. След това разтварят във вода и пият.

Кметът Севдалин Хаджиев

Имат подкрепата и на кмета на селото Севдалин Хаджиев. Изследването на веществото струва скъпо. Затова са правени частични такива. Една от версиите за откриването на находището е, че животни, водени от инстинкта да си набавят необходими минерали, са го посочили.

„Има много голям интерес. Имам много благодарствени писма вкъщи и много съобщения получавам, благодарности. Много помага. Много е търсено за ставни, за костни болести, това, което има нужда от калций“, казва кметът.

Севдалин Хаджиев с охота посреща гости и разказва. Според една от версиите за създаването на Кушла, началото на селото поставят няколко семейства, които се заселили от гръцко, защото имали кушли, кошари по тези места. То е може би единственото, чиито жители съжаляват, че е свършила войната. Старите хора разказвали, че навремето немците са имали план да построят жп линия през планината, която щяла да преминава и през Кушла. Но краят на войната и оттеглянето на немската войска осуетили този план.

При поставянето на границата, след края на войната, селото е разделено от двете ѝ страни. Дълги години братя и сестри, родители и деца от двете страни на браздата не са можели да се видят. Затова сега местните са доволни, че могат да си ходят на гости с близките в гръцко. В селото навремето е имало над 300 жители – горна, средна и долна махала. Имало училище с поне 80 ученици.


Сега там живеят една 22 души, до един възрастни. Нямат лекар, аптека, нито магазин, но са доволни от живота си. Отглеждат си крави, които им дават мляко, сирене, масло, месо. Произвеждат си и зеленчуци. Трудно може да се каже, че до селото има изграден път, по-скоро е като горски, черен. Но по думите на кмета в този мандат построяването му ще е приоритет. Вода от чешмите в къщите тече от едва 12 години. Благодарни са на кмета, че им е извоювал тази придобивка. Сметките им за ток стигат до около 5 лв. Няма интернет, защото няма как да се изплати такава инвестиция, няма кой да го ползва. Но все пак кметът не се е отказал да полага усилия да възкреси родното си село.


Както в повечето такива места в България, кметът е всичко, включително нещо като куриер между бабите и дядовците и децата им, които са в Златоград. Изпълнява поръчките за лекарства и храни на старите, а на младите носи армаганите от село.

С. Кушла - поглед с дрон

В с. Кушла полагат големи усилия, за да привлекат туристи. В близост има природни феномени. Някои ентусиасти опитват да развиват селски туризъм. Вече има една къща за гости. Включват се и в инициативи на община Златоград.  Но въпреки всички усилия селото умира. „Демографската криза няма да подмине и нас“, тъжен е кметът Севдалин Хаджиев.

И въпреки това, в с. Кушла живеят вероятно най-позитивните, удовлетворени и щастливи в немноготията си хора.

Целият репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.



По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Деца от Родопите огласиха Приморско на 18-ото издание на „Орфей пее с морето“

В Приморско се проведе 18-ото издание на Националния детски фолклорен фестивал „Орфей пее с морето“. Форумът събра малки таланти от различни краища на страната, които представиха най-доброто от българската народна песен и танц. Основен организатор на фестивала беше Младежкият комплекс – Приморско, а реорганизатор Националното училище за фолклорни..

публикувано на 12.09.25 в 13:40

Росица Генчева получи признание за 32-годишния си труд

Дългогодишният председател на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в област Кърджали Росица Генчева получи признание за своята цялостна професионална дейност. Плакетът й бе връчен по време на 14-ия Конгрес за Южноевропейските медицински асоциации . Предложението идва от нейни колеги за..

публикувано на 12.09.25 в 11:45

Сребърен медал за фолклорната група на СУ „Йордан Йовков“ - Кърджали от фестивала в Неделино

Фолклорната група към Средно училище „Йордан Йовков“ – Кърджали, с ръководител Гинка Матева, се завърна с отличия от Националния фестивал на двугласното пеене в Неделино. „За четвърта поредна година участваме във фестивала, макар че миналата година пропуснахме. Въпреки лятната ваканция на децата се събирахме почти всяка седмица през август, за да сме..

публикувано на 11.09.25 в 13:55

Родопска традиция: Филип Синапов почете първата си рожба със “Смидаль”

На 23 юли певецът Филип Синапов и съпругата му Дамяна станаха родители на син – малкия Калин. По стародавен родопски обичай на 40-ия ден от раждането детето се посреща в рода със специален ритуал – „смидаль“. Именно така семейството отбеляза празника в Гърнатскине конаци, където се събраха близо 700 гости. Обредът бе извършен от близка на..

обновено на 10.09.25 в 19:02

Поставят ваксини срещу коклюш на бременни жени в Кърджали

В РЗИ в Кърджали поставят имунизации на бременни жени срещу коклюш, който може да доведе до усложнения и смърт на бъдещето бебе. Изискването е на жените да са между 27 и 36 гестационна седмица, включително на бременността си. Ваксините се поставят в имунизационен кабинет с работно време от 9 до 11 и от 13 до 15 часа. Ваксинирането..

публикувано на 10.09.25 в 10:37
Мустафа Шефкет, директор на ПГ по селско и горско стопанство - Кърджали

Нова паралелка и обновена база в ПГ по селско и горско стопанство – Кърджали

Около 200 ученици ще прекрачат прага на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство в Кърджали тази есен. Това съобщи директорът на училището Мустафа Шефкет. „Напълно сме готови. Учениците са около 200 – заедно със самостоятелната форма на обучение, дуалната и дневната,“ каза той. През лятото в гимназията са извършени ремонти...

публикувано на 09.09.25 в 13:25

9 септември 1944 г. – нито рай, нито ад: млад историк с поглед към миналото

На 9 септември 1944 г. България поема по нов път, който променя съдбата ѝ за десетилетия напред. За едни това е начало на социална справедливост, за други – начало на диктатура и репресии. По темата разговаряхме с младия историк Любомир Колев в ефира на Радио Кърджали. „Истината е някъде по средата. На 9 септември се случва преврат – свалят се..

публикувано на 09.09.25 в 11:08