6
Традиционно всяка година във Водното огледало в Кърджали или в язовир Студен кладенец и някои други влажни зони в района зимуват едно-две ята лебеди. Последните зими, които не са толкова студени, това са предимно неми лебеди. В предишни години е имало и пойни, както и тундрови.
"Вече три години нямаме наблюдения на пойни. Тази година зимата имаше наблюдение в язовир Ивайловград на едно малко ято пойни, но тук нямаме. Много е мека зимата. Ако стане много студено и замръзнат техните водоеми, тогава слизат на юг", обясни Христо Христов.
Според него би било добре да "стане някакъв проект да ги опръстеним (младите лебеди, които се излюпват всяка година в района, бел.р.) да видим къде отиват. Нормално те остават във водоемите около родителите си и опитват да направят нови гнезда, но тук нашият водоем е много малък. Една двойка лебеди иска 50-60 декара минимум водно огледало с тръстики и върби - горе-долу нашето отговаря само за една двойка и най-вероятно младите отиват да си търсят други места", смята Христо Христов. Те остават в язовира само известно време - за една-две години, докато навършат полова зрелост и след това вероятно отиват по влажните зони в Гърция, предполага специалистът.
Неговият апел е хората да не хранят дивите животни. Но в случая с лебедите хвърлянето на храна и хляб, може да изиграе възпитаващ ефект за децата и младите хора. "На запад в западните държави, където има много влажни зони в Холандия, Германия, в Полша, в Англия, хората навсякъде ги хранят, хвърлят им хляб. Не е най-типичната храна за тях. Но пък от друга страна специално за лебедите по-добре да им хвърлят нещо, да учат децата, че има природа и да обичат природата, а не да ги стрелят с прашки и с въздушни пушки. Да има грижа, защото птиците са красиви и полезни... Да ги ценим и обичаме, защотоние сме част от техния свят и те от нашия и трябва да живеем заедно", коментира Христо Христов.
Българската политика отново прикова вниманието – Националният съвет на БСП реши да направи крачка назад по въпроса с ротацията на председателя на парламента. Решение, което предизвика полярни реакции – за едни то е знак на политическа отговорност, за други – проява на компромис. В ефира на Радио Кърджали гостува Назми Мюмюн, бивш член на..
RNK ваксините станаха част от живота ни по време на пандемията от COVID-19, но днес науката вече гледа отвъд нея. Този иновативен подход към имунната защита отваря нови възможности – не само срещу вируси, но и при лечението на ракови и генетични заболявания. Как точно работят RNK ваксините, защо се оказаха толкова ефективни и какви потенциални..
По идея на фондация "По-диви Родопи" три автобусни спирки в общините Момчилград, Черноочене и Ивайловград бяха изрисувани с диви животни и цветя. Автор на тези картини в природата е художникът Венцислав Йосифов - Джермейн, който преди дни завърши последната си "природна" творба в Черноочене. "Винаги е голямо вълнение да рисувам във вашия район,..
Дванадесетокласникът от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Атанас Митрев се представи блестящо в специалното издание на телевизионното състезание „Стани богат – Златна лига“, посветено на младите и талантливи участници от цялата страна. Младият кърджалиец демонстрира завидни знания, бърз ум и впечатляваща съобразителност, като..
На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър – един от най-почитаните светци в българската традиция, символизиращ началото на зимата. В народния календар този ден е свързан с важни промени в живота и природата. Историкът и изследовател Димитър Димов, водещ на предаването „По стъпките на историята“ в Радио Кърджали, споделя интересни факти..
Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите? Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше..
РАДИО КЪРДЖАЛИ
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност