Навършват се 111 години от Одринската епопея, почитаме българските бойци и тракийските бежанци

На 26 март се отбелязват 111 години от битката при Одрин, щурма на българската армия и падането на смятаната за непревземаема Одринска крепост. Едновременно с това честваме и Деня на Тракия. На тази дата си спомняме за героизма на българските воини, загинали през Балканските войни (1912-1913 г.), както и за страданията на хилядите тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България.

Падането на Одринската крепост става благодарение на 10-и пехотен Родопски полк - една от най-славните български военни части, свързана близо век с Източните Родопи и с Кърджали, разказа за Радио Кърджали полковник Станчо Станчев. 

Някога се е смятало, че Ординската крепост е непревземаема. „Ние я превзехме, защото не знаехме, че е непревземаема“, така се шегували българските войници и офицери след бляскавата победа. 

"Одринската крепост е била една от най-добре изградените крепости по онова време в Европа. Тя е подготвена от военни инженери от Германия и самите те са казвали, че тя може да бъде превзета единствено от западноевропейска добре обучена, подготвена и въоръжена армия и то с продължителна обсада от няколко месеца. Крепостта се състои от 23 форта. Много добре оборудвана, с много дебели стени, които са издържали на ударите включително на голямокалибрена артилерия. Отбраната е била подготвена по всички изисквания на военното изкуство. Във времето на атаката на крепостта в нея е имало 60 хиляди души, 524 оръдия, около 50 картечници. Тя е разполагала и с пълни складове с материални средства, храна и боеприпаси и се  есмятало, че може да води отбранителни действия с години. Комендант е Шукри паша, изявен турски военачалник и един от потушителите на Илинденско-Преображенското въстание", разказва полк. Станчев

По време на Балканската война Българското командване преценява, че не може да завладее Одрин "в движение" и отделя цяла една армия – Втора, под командването на ген. Никола Иванов, която да блокира крепостта и да осигури възможност на другите две армии да достигнат до Чаталджанската позиция. Надеждата е била, че защитниците й ще се предадат, но това не се случва.

През декември 1912 г. при Одрин е изпратен ген. Георги Вазов, който да планира и организира операцията по превземането на крепостта. Българското командване я разделя на четири сектора. Планира се главната атака да се нанесе в Източния сектор. Там ген. Вазов прави цялостна и пълна организация – подготвени са планове за взаимодействие между различните видове войски, подготвени са команди от телорезачи, организира се предварително обучение за атака през нощта. В Източния сектор е разположен и 10-ти Пехотен Родопски полк, който има изключителна заслуга при успеха на военната операция.

Полк. Станчев припомня събитията: "На 24 март между 22 и 23 часа започва силен артилерийски огън от трите сектора без източния, където е планиран главния удар. В 4 сутринта пехотата започва безшумна атака. Телорезачите правят прорези в телените мрежи, но нетърпеливите войници се хвърлят върху мрежите, секат ги с лопатките, разкъсват ги с ръце, за да настъпят. Тогава настъпва устремно и 10-ти Пехотен Родопски полк. Трета дружина настъпва през направените отвори и се хвърля на нож в окопите на турските войници, които не издържат на удара и отстъпват в укреплението. Падат много убити, заловени са и много пленници. Дневната атака на 25 март обаче не успява. Решено е главната укрепена позиция на Източния сектор да бъде овладяна с нощна атака, след което да бъде превзета и крепостта. Паметни остават думите на ген. Георги Вазов: „Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад безславие и смърт.“.

И отново 10-ти пехотен Родопски полк е в центъра на събитията. Подп. Христов, командир на Трета дружина, повежда войниците в нощна атака с призив „В атака след мен!“ към укреплението Айджиолу, което пада под устрема на българите. Същата нощ на 26 март е овладяно и укреплението Айвазбаба от 23-ти пехотен Шипченски полк.

„Всички са твърдо убедени, че победата ще е наша. И това е може би в основата на бляскавата победа, която извоюва българските войници. Самоотверженост, безстрашие и вяра в победата ги води“, казва полк. Станчев.

На сутринта Шукри паша е принуден да се предаде на българските войски и да развее бялото знаме на поражението. Одринската крепост е овладяна.

Одрин пада с цената на много жертви – над 6 хиляди са убитите, ранените и умрели от болести и рани български войници и офицери от 10 Родопски, 23-ти Шипченски, 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полкове.

Тази българска победа струва скъпо и на турските защитници на Одрин. Само гарнизонът загубва 11 600 военни – двойно повече от българските загуби. В Одрин, с падането на крепостта са пленени 14 паши, 2000 офицери. Заловени са и пленени 16 бойни знамена. Заедно с тях в редиците на българската армия премзинават 600 модерни круповски оръдия

Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост.