"Въздушното лазерно сканиране е метод, отдавна приет в света, предхождащ всякакви археологически проучвания. В България се прилага от десетина години. Изключително полезен е, защото позволява на базата на сканиране с лазерна технология на терена софтуерно да се премахне съществуващата растителност и да може да се установи какво има под нея, тъй като в повечето случаи такива обекти са разположени в планински места, залесени и с гъста растителност. И е трудно понякога при традиционни археологически методи се установи какво има на терен", каза за Радио Кърджали доц. Георги Нехризов.
„Технологията се използва за първи път в обект с множества скални изсичания в Източните Родопи, а Харман кая е точно такъв комплекс, който според някои специалисти по нищо не отстъпва на Перперикон. Разликата е, че не е проучван“, заяви археологът. И поясни, че на Харман кая никога досега не са провеждани системни археологически проучвания. "С помощта на лидара ще можем да видим комплекса в цялост и да очертаем границите му. Възможно е да бъдат открити и нови структури, които не са били известни досега", каза той доц. Нехризов.
Предвидената площ за проучване е около квадратен километър и половина и обхваща и част извън скалния комплекс.
Знанията на учените за Харман кая са минимални, тъй като там проучвания не са провеждани, освен ограничени сондажи. "Знаем, че има праисторическа култура представена. Знаем, че има тракийски период, има и по-късни периоди, но това е само от материал, който е известен от повърхността", уточни доц. Георги Нехризов.
Той допълни, че проектът предвижда след въздушното лазерно сканиране да бъдат проведени теренни издирвания от археолози, чрез които ще се изясни характерът на регистрираните от лидара елементи на комплекса Харман кая.
Българската политика отново прикова вниманието – Националният съвет на БСП реши да направи крачка назад по въпроса с ротацията на председателя на парламента. Решение, което предизвика полярни реакции – за едни то е знак на политическа отговорност, за други – проява на компромис. В ефира на Радио Кърджали гостува Назми Мюмюн, бивш член на..
RNK ваксините станаха част от живота ни по време на пандемията от COVID-19, но днес науката вече гледа отвъд нея. Този иновативен подход към имунната защита отваря нови възможности – не само срещу вируси, но и при лечението на ракови и генетични заболявания. Как точно работят RNK ваксините, защо се оказаха толкова ефективни и какви потенциални..
По идея на фондация "По-диви Родопи" три автобусни спирки в общините Момчилград, Черноочене и Ивайловград бяха изрисувани с диви животни и цветя. Автор на тези картини в природата е художникът Венцислав Йосифов - Джермейн, който преди дни завърши последната си "природна" творба в Черноочене. "Винаги е голямо вълнение да рисувам във вашия район,..
Дванадесетокласникът от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Атанас Митрев се представи блестящо в специалното издание на телевизионното състезание „Стани богат – Златна лига“, посветено на младите и талантливи участници от цялата страна. Младият кърджалиец демонстрира завидни знания, бърз ум и впечатляваща съобразителност, като..
На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър – един от най-почитаните светци в българската традиция, символизиращ началото на зимата. В народния календар този ден е свързан с важни промени в живота и природата. Историкът и изследовател Димитър Димов, водещ на предаването „По стъпките на историята“ в Радио Кърджали, споделя интересни факти..
Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите? Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше..
Разкъсана облачност
Ясно
