3
Въпреки удовлетворението, много от младите живеят или в градовете, или в чужбина - Турция, Белгия, Холандия. Идват си лятото, особено изселниците в Турция, работят по градинките, отглеждат зимнина, подготят я и пак заминават. До следващото лято.
Проблеми не липсват. Един от тях е липсата на магазин, но решението е намерено - всеки ден пристига подвижен и хората си пазаруват необходимите продукти. А каквото друго им трябва, си го сеят - картофи, патладжан, тиква, всичко.
Една от екстрите е интернетът. Всички имат - било мобилен, по телефоните си, било кабелен, за къщите си. "Някои са по чужбина и така се виждаме с братята, сестрите, защото всички са пръснати наляво-надясно. За това е е интернетът", обяснява кметът Осман Ахмед.
Казва, че откакто се помни всяка година туристи от вътрешността на страната и от чужбина идват да наблюдават лешоядите, посещават абразивните кладенци, Шейтан кюпрю, посещават и язовир "Студен кладенец". Ходят и до площадката за подхранване на лешояди, която се намира в съседното село Поточница. Често минават и туристи с каравани, преспиват в палатки, през август се спускат и с каяци към яз. "Ивайловград".
В Студен кладенец още помнят децата от отдавна затвореното сиропиталище. "Имахме три училища - основно училище "Михаил Калинин", дом за сираци и за бавноразвиващи се. Преди 25 години всичко се разтури и ги закараха в Крумовград. Доста хора работиха, прехранваха семействата си. Децата бяха добри. Когато имаше празници, ваканции, събота и неделя, и нямаше къде да отидат, хората от селото и от околните села ги взимаха по къщите си. Даже и в нас са идвали - две момчета и едно момиче идваха винаги при моята жена", спомня си Осман Ахмед. Някои от децата, вече пораснали, идват след години, търсят хората, които са работили в дома, спомнят си. "Не могат да забравят детските си години", казва кметът.
Сред нерешените проблеми на село Студен кладенец, което е на границата на резервата "Вълчи дол", остава и тази година въпросът с чакалите.
"Оплакваха се комшиите за овцете. Те не правят поразии на крави и на големи телета, но по малкия добитък - овцата или агнето, имаше поразия. Всяка вечер вият. Има доста чакали, сега родиха и станаха още повече. И не знам как ще се справим с тях. Не само зимата - и сега слизат на четири пет места край селото", обяснява Осман Ахмед.
повече чуйте в прикачения файл.
Управляващото мнозинство в парламента се саботира само. Натрупва се напрежение, което говори ясно за предстоящи избори. Вече е очевидно, че Расен Желязков няма още дълго да е премиер, коментира политическата ситуация в страната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю за Радио Кърджали: През миналата седмица видяхме три дни без кворум..
На 3 октомври в Смолян ще бъде открит юбилейният Устовски панаир, който тази година отбелязва 100-годишен юбилей. За историята и празничната програма говори заместник-кметът на община Смолян Марин Захариев. „Панаирът започва през 1925 г., а сведенията сочат, че подобни търговски събития са се провеждали и по-рано“, разказа Захариев. „Основно става дума..
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..
През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..
Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..
От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..
РАДИО КЪРДЖАЛИ
Дъжд
Дъжд / Сняг