Въпреки удовлетворението, много от младите живеят или в градовете, или в чужбина - Турция, Белгия, Холандия. Идват си лятото, особено изселниците в Турция, работят по градинките, отглеждат зимнина, подготят я и пак заминават. До следващото лято.
Проблеми не липсват. Един от тях е липсата на магазин, но решението е намерено - всеки ден пристига подвижен и хората си пазаруват необходимите продукти. А каквото друго им трябва, си го сеят - картофи, патладжан, тиква, всичко.
Една от екстрите е интернетът. Всички имат - било мобилен, по телефоните си, било кабелен, за къщите си. "Някои са по чужбина и така се виждаме с братята, сестрите, защото всички са пръснати наляво-надясно. За това е е интернетът", обяснява кметът Осман Ахмед.
Казва, че откакто се помни всяка година туристи от вътрешността на страната и от чужбина идват да наблюдават лешоядите, посещават абразивните кладенци, Шейтан кюпрю, посещават и язовир "Студен кладенец". Ходят и до площадката за подхранване на лешояди, която се намира в съседното село Поточница. Често минават и туристи с каравани, преспиват в палатки, през август се спускат и с каяци към яз. "Ивайловград".
В Студен кладенец още помнят децата от отдавна затвореното сиропиталище. "Имахме три училища - основно училище "Михаил Калинин", дом за сираци и за бавноразвиващи се. Преди 25 години всичко се разтури и ги закараха в Крумовград. Доста хора работиха, прехранваха семействата си. Децата бяха добри. Когато имаше празници, ваканции, събота и неделя, и нямаше къде да отидат, хората от селото и от околните села ги взимаха по къщите си. Даже и в нас са идвали - две момчета и едно момиче идваха винаги при моята жена", спомня си Осман Ахмед. Някои от децата, вече пораснали, идват след години, търсят хората, които са работили в дома, спомнят си. "Не могат да забравят детските си години", казва кметът.
Сред нерешените проблеми на село Студен кладенец, което е на границата на резервата "Вълчи дол", остава и тази година въпросът с чакалите.
"Оплакваха се комшиите за овцете. Те не правят поразии на крави и на големи телета, но по малкия добитък - овцата или агнето, имаше поразия. Всяка вечер вият. Има доста чакали, сега родиха и станаха още повече. И не знам как ще се справим с тях. Не само зимата - и сега слизат на четири пет места край селото", обяснява Осман Ахмед.
повече чуйте в прикачения файл.
На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен срещаме Петя Маринова, секретар и хореограф на най-новото читалище в Пловдив. То носи името на създателя на ансамбъл „Тракия“ – проф. Кирил Дженев. „Нашето читалище се казва ‘Професор Кирил Дженев’. Той е създател на ансамбъл ‘Тракия’ и един от първите преподаватели в Музикалната..
На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен, сред звуците на народни песни и многоцветни носии, срещаме Надя Щегрова, секретар на НЧ „Изгрев“ в село Сладун. Днес тя не е тук само като културен деятел, а и като майстор везбар, за да покаже друга своя страст – българската шевица. „Вече над 30 години бродирам, но с шевици се..
Дванадесет години след откриването на граничния пункт „Маказа–Нимфея“ собственици на имоти в Гърция, през чиито терени преминава пътят от българската граница до включването му в магистралата „Егнатия Одос“, все още не са получили обещаните обезщетения от отчуждителните процедури. Проблемът беше повдигнат в гръцкия парламент от депутата Йозгюр Ферхат..
В рамките на Тракийския събор в Кърджали се проведе регионалният преглед на фолклорни състави за участие в Националния събор на народното творчество в Копривщица 2025. Участието тази година беше изключително оскъдно – представиха се само два състава и една индивидуална изпълнителка. В прослушването се включиха Съставът за автентичен тракийски фолклор..
Във втората част журналистът Георги Тошев открива завесата пред най-новата си книга-биография на тъжно-смешния актьор Георги Парцалев "Хамлет от град Левски". А Нурай Садулов, отново ще ни заведе в страната на любовта и виното с рубриката си "Франция, мон Амур". Очакват ни още изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и..
На 28 и 29 юни (събота и неделя) село Полковник Серафимово ще се превърне в сцена на родопския фолклор, където за поредна година ще се проведе фестивалът, посветен на песните и творчеството на Георги Чилингиров. Организатори на събитието са Народно читалище „Отец Паисий – 1926“ в селото, а участници и гости се очакват от различни краища на страната – от..
На 28 и 29 юни в село Стойките ще се проведе Шести национален гайдарски събор „Апостол Кисьов“. Организатори на събитието са Народно читалище „Пробуда - 1903“, Кметство село Стойките и Община Смолян. Мария Кисьова – председател на инициативния комитет на гайдарския събор, подчерта, че натрупаният опит през годините се надгражда с всяко следващо..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478