Петър и Вилизар от "Уке дуо": Музиката дава свобода

Вдъхновението за него се оказват "доста силни турболентни лични преживявания, които по такъв начин са описани в текстовете, че всичко се разбира, няма скрито покрито. Така че тази музика е като едно оголване. Затова всеки път, когато я свирим на живо е доста специално изживяване, понеже  наистина са изключително лични историите, които са разказани в нея", коментира Пепи.

Любовта, раздялата, търсенето на светлина и възможните пътища, по които човек да поеме след една загуба са в основата на дебютния албум на Пепи и Вили. Двамата обаче нямат намерение да се разделят като дует, въпреки че учат в различни държави и се събират да свирят заедно през лятото, когато наваксват с концерти и участия. Приятели са повече от десет години.

"Това е едно много интересно приятелство, което дава много и на музиката и чисто личностно", казва Вилизар и уточнява, че са се "намерили" в Испанската гимназия, където и двамата са учили в един випуск и свирили в двора на училището, в кварталните градинки, дори в близките пицарии.

Музиката, освен споделеност и приятелство, им дава и свобода: "Тъй като ние сме избрали една такава музика, какъвто е джазът, който по принцип е музика на свободата и за мен това е най-ценното", казва Пепи.

Но не е само джаз единственото, което свирят. Тази година Вилизар експериментира с приятели в рокендрол проект с музика за буги-вуги танци. "Дотогава най-често бях свирил джаз, но мога да кажа, че погледът, който ми даде джазът като стил, въобще като начин на живот, присъства винаги, независимо от това какво свиря и по някакъв начин ме обогатява и ми позволява винаги да търся отвъд музиката. Така че го пазя, независимо какво свиря, а пък приемам всяка нова група и нов стил като експеримент и търся къде съм аз", разказва Вили. И уточнява, че времето, в което са творили групите, които интерпретират, рокът и джазът са били доста близки стилове, а доста джаз барабанисти например са станали легендарни барабанисти в рокендрол банди.

Пепи приема джаза не толкова като стил, а по-скоро като отношение към музиката - по-импровизационно, по-креативно, по-богато на идеи мелодически и хармонически. "През последната година, две години даже ми доставя голямо удоволствие композирането на музика и освен тази програма, която написах за този дует, правя и по-различна авторска музика, която е без текст, в която гласът изпълнява малко по-различна функция, като инструмент и въобще всички тези посоки на мен са ми страшно интересни и ми дадоха да разбера, че определено искам да се развивам като композитор, освен като изпълнител", коментира Петър.

В момента той учи в Барселона в Испания и следващите години ще се концентрира върху това да се образова музикално. Вилизар също е насочил поглед към учението. След българската музикална академия, наесен ще отпътува към Рим, Италия, където ще изкара магистратура като Еразъм-студент.

повече може да чуете в звуковия файл