Черният лешояд е световно застрашен вид. Единствената естествено съществуваща колония се намира в националния парк "Дадя-Лефкими-Суфли" в гръцката част на Родопите. Проблемите и предизвикателствата пред гръцките природозащитни организации обаче са големи след опустошителните пожари през 2022-ра и 2023-та, които унищожават почти напълно гнездовата колония на вида там.
В България преди осем години природозащитни организации започнаха възстановяване на вида в района на Стара планина с птици от Испания, припомни в ефира на Радио Кърджали Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците. "И естественото продължение на тези процеси е, разселването в Източните Родопи, като последното убежище реално на вида в страната в средата на 90-те години и запазило и до ден днешен всъщност непрекъснатата си връзка с естествената популация на вида в Гърция - в гръцката част на планината. Това следваше да получи своя шанс, за да може тези птици отново да гнездят и на наша територия", уточни Добромир Добрев.
"Смятаме, че условията за това са благоприятни. Развитието на другите два вида лешояди в района показват, че хранителните местообитания са много подходящи, предоставят необходимите условия по отношение на гнездовия субстрат... Последният сезон при нас - 2024-та, показа, че птиците, които внасяме, могат да вземат гнезда в нашата част на планината", каза Добрев.
"Генерално погледнато този вид гнезди основно по дървета и това са най-вече черен и жълт бор, също така и дървовидна хвойна, но това не е така в целия ареал на вида, който се среща от Португалия до Монголия. Но в нашите географски ширини гнездят основно по борове и по иглолистни насаждения в българската част на планината, обясни още експертът.
От 2021 година БДЗП и Фондация "По-диви Родопи" започнаха работа по възвръщането на вида в българската част на планината. През 2022 г. и 2023 г. от Испания бяха доставени на два пъти птици, които след адаптация бяха освободени в природата. В края на месец август, също от Испания пристигнаха още шест черни лешояда.
Добромир Добрев уточни, че в началото е по-трудно, защото птиците имат нужда да бъдат адаптирани. След период на адаптация във волиера се освобождават в природата, "но им е необходим период от шест-седем месеца, за да привикнат към новите условия. Социализират с другите видове лешояди наоколо и в крайна сметка нашите данни показват, че успешно вземат и гнездови местообитания, каквито предоставяме ние в Източните Родопи. В България за пример ще дам да речем последния сезон, в който се оформиха две двойки и загнездиха в изкуствени гнезда, които ние бяхме предоставили предварително".
"До момента сме освободили 27 птици на свобода. Към момента от тях са 16. Имаме още осем, които са в адаптационната волиера и предстои тяхното освобождаване. А след пет години се надяваме в Източни Родопи да бъдат освободени поне още между 45 и 60 птици. Това много зависи от програмите за отглеждане, от техния потенциал и възможност да произвеждат птици за нашите програми", каза Добромир Добрев.
Той е категоричен, че подобни програми за възстановяване на вид са дългогодишни и работата по тях продължава поне десетилетие, според международно приетите норми.
Освен за връщането на черните лешояди, в следващите години организациите ще работят интензивно и за намаляването на смъртността на птиците. В Гърция "бич" за вида са ветрогенераторите, а навсякъде по света - далекопроводите и отровите. В тази насока ще бъдат насочени срещите, обучителни семинари, съвместни акции и проверки с министерства и държавни институции, работата с местните общности и животновъди, ловни дружинки, местна власт
повече може да чуете в прикачения файл
Стартира програмата „Топъл обяд“ на БЧК. Тази година ще бъдат подпомогнати 30 ученици в община Ардино, каза в сутрешния блок на Радио Кърджали Светломира Димитрова, директор на БЧК- Кърджали. „Всяка година избираме да реализираме програмата в различни общини. Децата, които ще получават храна по тази програма, са от СУ „Васил Левски“ в..
В неделя пред театъра в Кърджали от 14.30 всички хора от областта ще имат възможност да отнесат фиданки със себе си, за да засадят бъдеще за нашата планета. Доброволци ще им раздадат 20 000 дръвчета - плодни, медоносни, паркови. Инициативата е втора по рода си в Кърджали, но поредна за Гората бг. Създателят на организацията Никола..
Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи. А той, мостът, е..
В продължение на две седмици жените от Спортно-интелектуалния клуб „Ахридос“ демонстрираха ангажираност и съпричастност, включвайки се активно в благотворителна кампания, насочена към социално уязвимите групи в обществото. С много желание и отдаденост те събраха десетки кашони, пълни с дрехи, обувки, завивки и детски играчки, които ще бъдат дарени на..
На сцената на Театрално-музикалния център в Кърджали се проведе изключителен концерт по случай 70-годишния юбилей и 50 години на сцената на един от най-талантливите акордеонисти в България – Нешко Нешев. Събитието се превърна в празник на българската музикална традиция, събрало на едно място най-обичаните фолклорни изпълнители и почитатели...
Да вярваш в любовта, да знаеш, че семейството и приятелството са значими, да браниш правдата, да вярваш, че любовта е по-силна от омразата. Тези ценности и истини са най-доброто, което можем да си пожелаем да преоткрием тази Коледа край елхата и рождението на Исус. Позабравените послания ни напомнят момчетата от група "Хоризонт", които..
Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478