Генералният директор на Българското национално радио (БНР), г-н Милен Митев, гостува в предаването "Нашият ден", където говори за ролята си на настоящ и бъдещ генерален директор на медията. Той благодари за доверието, което му беше гласувано за втори мандат както от Съвета за електронни медии, така и от много от колегите му в радиото. По думите му това е оценка за постигнатото през последните три години и знак, че положителните страни на работата му надделяват над негативите.
"За мен това е много важно, тъй като всяко нещо, което се прави в радиото, се прави за хората в радиото и обратната връзка е едно от най-важните неща. Повече от 10 години не се е случвало да има директор, който да спечели втори последователен мандат, и това е огромна отговорност."
Митев изрази надежда, че ще има възможност да завърши започнатите в предходния мандат инициативи и в края на следващия мандат БНР ще бъде по-силно и стабилно. Той подчерта, че процесите често отнемат повече време от планираното, като дори няколко години може да се окажат недостатъчни.
"Най-важното за последните три години е, че успяхме да заявим много по-силно и ясно присъствието на БНР не само в ефира, но и в дигиталните платформи и в онлайн пространството."
Той отбеляза, че съдържанието, което БНР създава, е качествено, но често не достига до аудиторията, особено до младите хора, които нямат навика да слушат радио.
На въпрос за по-слабото онлайн присъствие на програма "Христо Ботев", споделено по време на представянето на концепцията му, Митев отговори:
"На първо място, ще разчитам на хората в програмата. Материалите, свързани с култура и наука, не се приоритизират толкова бързо и често се качват със закъснение. В програма "Хоризонт" повече хора създават съдържание за сайта, и мисля, че трябва да вървим в тази посока".
Той добави, че назначаването на повече уебредактори на този етап не е възможно и всеки трябва да участва както в създаването на съдържание за ефира, така и в дигиталната му версия. "Не мисля, че можем да си позволим назначаването на повече уебредактори."
"Очаква се всеки да поеме малко повече задачи, като не само създава съдържание за ефира, но и допринася за дигиталното присъствие на радиото. Естествено, това трябва да бъде съпроводено с адекватна компенсация, което отново ни връща към темата за заплащането и натовареността.
За съжаление, заплатите в нашата институция изостават от средните нива за София и страната. Това е област, върху която трябва да се работи много сериозно. Разбира се, не всичко зависи от нас – частта, която можем да контролираме, е свързана с оптимизацията на структурата на радиото. Термини като "оптимизация" и "съкращение" винаги са трудни и стоят като тежка сянка. През последните години успяхме да намалим щата на БНР с около 100 позиции, без да компрометираме качеството на услугите, които предлагаме. Но не можем да продължаваме с тези съкращения безкрайно, защото не искаме да се отказваме от програмите си, музикалните състави и всички останали важни дейности, които радиото извършва.
Единственият начин е да убедим тези, които решават за бюджета ни, че инвестицията в радиото е необходима. Не мисля, че в близко бъдеще можем да очакваме промени в закона или във финансиращия модел, особено с оглед на липсата на политическа стабилност, необходима за такъв дебат."
Митев изрази необходимостта от промяна в модела на финансиране на БНР, като заплатите на служителите трябва да бъдат обвързани с реалната стойност на създаваното съдържание.
"Няма да е лесно да се разработи подобна методика, но сме длъжни да опитаме заради цялото общество."
"Единственият начин да се разреши проблемът със заплатите на служителите на БНР е просто да се смени моделът и финансирането, което БНР получава, да се обвърже с това, което правим. Да може да се направи оценка колко струва изработването на едно предаване за култура, колко такова за новини, какви хора и екипи са нужни, за да го направят, както и каква техника."
Той сподели още, че въпреки трудностите, ръководният екип на БНР продължава да работи ефективно, като комуникацията между членовете е добра.
"Засега ръководният екип работи, естествено винаги има какво да се подобри, противно на мнения, които се чуха в дните на конкурса, не смятам, че комуникацията е толкова разрушена. Мисля, че и ръководният екип съумява да комуникира по между си."
"Бих искал да пожелая на всички, които работят в радиото, да продължаваме напред заедно, защото, когато радиото работи като екип, то е много по-силно", каза той в края на разговора.
На 20 ноември се отбелязват 80 години от построяването на последния участък от жп линията Русе - Подкова, в участъка от Момчилград до Подкова. Строителството на линията се извършва на няколко етапа, като първата отсечка от гара Русе до гара Велико Търново е въведена в експлоатация на 8 октомври 1900 г., а последната от Момчилград до Подкова – на 20..
Над 60 таксиметрови коли се събраха на стадиона пред Арена Арда в Кърджали, подкрепяйки колегите си от цялата страна и, за да изразят своя протест срещу драстичното повишаване на цената на задължителната застраховка Гражданска отговорност. Новите ставки са непосилни за повечето от тях, твърдят шофьори. Според представители на бранша имало..
Срещаме се с него в родното му родопско село Дружинци. Лято е. Селото е пълно с хора - тукашни и пришълци, създали вече дом и семейство по всички краища и на България, и на света. Той е млад, предприемчив и силно родолюбив. Прилича на много от младите, предприемчиви и родолюбиви българи, пръснати по света, но и различен - някак тъжен, че му..
Вечер в памет на големия щангист и почетен гражданин на Момчилград Наим Сюлейманоглу беше проведена в община Авджълар, Истанбул. Поводът беше 7-та годишнина от смъртта на спортиста. Сред гостите бяха кметът на Община Момчилград Илкнур Кязим, председателят на ОбС - Момчилград Ерсин Юмер, депутатът в турския меджлис и почетен гражданин на общината..
Възпоменатели церемонии по повод 7-годишнината от смъртта на световноизвестния щангист и олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу бяха организирани в Истанбул и в Момчилград. В Истанбул церемонията се проведе на гроба на тежкоатлета. На нея присъстваха представители на местните власти, спортисти и гости от България, включително кметът на община..
Може да говорим за нуждата от решения по спешност, свързани с кадрите в здравната система. Проблемите са от години, задълбочат се и ако не се вземат мерки, ще рефлектират със страшна сила. Това каза в ефира на Радио Кърджали д-р Николай Колев, член на УС на Българския лекарски съюз. Колев посочи, че в региона на Източните Родопи средната..
Гражданска инициатива ще събира подписи за референдум по въпроса дали България да стане президентска република. Това обяви бившият депутат от БСП в 44 Народно събрание Красимир Янков, който се представи като координатор на идеята. Той каза, че в областните градове и общини ще бъдат, "призовани доброволни граждански съвети", които ще учредят гражданско..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478