Тази година е суха, но валежите в цялост не са намалели

Липсата на валежи не е основната причина за маловодието в язовирите. Това сочат наблюденията на метеоролозите. Тази година валежите в областите Кърджали, Хасково, Ямбол са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци – януари и февруари, те са значително по-ниски дори от ниските валежи, средни за страната. Това обясни доц. Лилия Бочева, ръководител на департамент „Метеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология. Същата е ситуацията и през октомври. И макар в отделни месеци, какъвто е септември, когато е валяло с 50 процента над нормата, т.е. има месеци с наднормални валежи, може да се обобщи, че „тази година е по-суха от нормалното като цяло“, каза метеорологът.

Няма ги напоителните, продължителни есенни дъждове, които помагат да се напълнят реките и язовирите. Сега наднормените валежи са обилни, но кратки и те по-често създават повече проблеми, отколкото носят ползи, коментира тя.

Такива явления е имало и преди, но днес климатът се променя и те се засилват. Като цяло обаче, „що се отнася за валежите в България не можем да говорим от климатична гледна точка за някакво съществено изменение спрямо предишни години. В никакъв случай не мога да кажа, че те драстично намаляват. Няма подобна тенденция. Даже напротив – през новия климатичен период, който е от 1991-а до 2020 година, се наблюдава слабо увеличение на валежите спрямо по-предишния период“, категорична бе доц. Бочева.

Няма увеличаване на количествата, но се наблюдава такова в хода на валежите. През последните 30 години данните сочат повече есенни дъждове.

„Ако се опираме на т. нар. климатични сценарии, които се правят за оценки на бъдещия климат по различни модели – до средата и до края на века като хоризонт и перспектива, действително към края на века за територията на България, доста части от нея, се очаква намаление на валежите, което вече да е статистически по-значимо. ... Районът на планините имат и към момента статистически значим ход на намаление на валежите“, поясни специалистът.

От гледна точка на учените, на хората, които наблюдават природата и се опитват да я анализират по най-правилния начин, за сега, в рамките на поне две поколения напред, до края на века, апокалиптични сценарии за превръщане на нашите земи в пустиня, не се очаква да се случат.

Тази година речният отток при реките почти навсякъде е по-нисък от миналогодишния. „Такива тенденции на намаляващи валежи върху реките се оказват по-късно и ако ние не управляваме с разум водите си, тогава действително язовирите ни ще се изпразват по-бързо отколкото е възможно да бъдат напълнени“, поясни метеорологът.

Всеки месец се издават метеорологични бюлетини, но се оказва, че ги четат повече обикновените граждани, отколкото управляващите – хората, които взимат решенията. „Питат ни. Действително има хора, които се опират до научното знание, но бих предпочела действително първо да ни питат и после да се вземат решения, а не първо да се вземат решения и след това да се нагажда това, което наблюдаваме към самите решения“, коментира доц. Бочева отношението на управляващите, които и да са те, към използването на науката за превенция на проблемите с водата.

„За голяма част от населението климатичните промени са просто някаква тема, която върви и се прави политика около нея. Но иначе имам надежда, защото виждам, че младите, децата реагират много адекватно в много ситуации, така че да се надяваме, че ще се обръща повече внимание. Има и друго нещо – тези климатични промени трябва правилно да бъдат оценени. Не непременно да се превръщат в медийна шумотевица, да се очертават някакви апокалипсиси или някакви крайни ситуации, не да се плашат хората, а по-скоро да се накарат да се замислят и да действат“, смята доц. Лилия Бочева.

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.