Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отглеждат дини на дъното на язовир

Предприемчиви местни хора се възползват всяка година от драстичното спадане на нивото на „студен кладенец“ и засаждат от вкусния плод

Стада пашуват по дъното на яз. "Студен кладенец" в сухия период
Снимка: Георги Аргиров

Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи.

 А той, мостът, е над язовир „Студен кладенец“, един от язовирите на каскада „Арда“. Много често обаче летните месеци мостът се оказва над почти празно водно легло.

Репортерската ни проверка установи, че това е от години. Местните хора се оказаха предприемчиви и използват драстичното спадане на нивото на язовира, използват богатата наносна почва и още от месец май засаждат бустани по язовирното дъно. Така е било поне допреди няколко години.

През октомври, с есенните валежи, започва покачването на нивото на язовира, но тогава вече реколтата от вкусните плодове вече е прибрана.

Тази година обаче местните  хора алармираха с тревога, че дори в началото на ноември язовирът продължава да е празен.

Срещаме Рамадан, или както се представя с българското си име – Райчо, който пасе стадото си от над 400 кози в леглото на язовира.

Той разказва, че всяко лято водата в язовира спада драстично, но тази година е изключително продължително. Ето, до ноември месец все още не се е покачила. Няма дъжд. Изсъхнали са и дърветата наоколо.

Трудно се живее в с. Лисиците, потвърждава и Мустафа Сейдахмед казаното по-рано от  Райчо. Срещаме възрастният мъж напът да пресече моста над пресъхналия язовир, за да отиде отсреща за тръни, нужни му, за да си направи ограда. Мустафа, оказва се, е участвал в градежа на известния мост. Връща се в спомените си и разказва, че всичко по трудния градеж се е извършвало на ръка, малко е била използваната техника. И той потвърждава, че открай време дъното на язовира почти пресъхва на пролет. Хората си засаждат бустани и отглеждат там най-вкусните дини. На есен обаче още в края на септември, водите се покачват. Тази година прави изключение забелязал е и той.

Това казват местните хора. Какво сочи науката и замерванията, стряскащи ли са данните? Попитахме специалистите.

„Не тази година само, а в последните няколко години, във връзка с продължителните засушавания и високитетемператури през лятото, липсата на валежи – дъжд и сняг, са причините, които довеждат до по-ниските нива на язовирите като цяло, в това число и язовир „Студен кладенец“, казва Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район в Плавдив.

Данните все пак сочат, че към началото на ноември и трите язовира от каскада „Арда“ – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“ са пълни над 50 процента, което е добре, по оценката на специалиста. „Причината за това е, че те се използват основно за енергетика, а в страната най-големи проблеми с количествата имат язовирите, които се използват за напояване“, пояснява той.

Как изглежда ситуацията от гледната точка на метеоролозите, какво сочат данните?

„Тази година се държи като по-суха година. Валежите, особено в района на областите Кърджали, Хасково, Ямбол, са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци те са значително по-ниски от ниските валежи, средни за страната. Може да се каже, че тази година е по-суха от нормалното като цяло до момента, макар че в отделни месеци има и наднормални валежи“, пояснява доц. Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология.

„Като цяло, що се отнася до валежите в България, не можем да говорим от климатична гледна точка за някакво съществено изменение спрямо предишни години. В никакъв случай не мога да кажа, че те драстично намаляват. Няма подобна тенденция. Даже напротив. През новия климатичен период, който е от 1991 до 2020 година се наблюдава слабо увеличение на валежите спрямо предишния период“, категорична е доц. Лилия Бочева.  

Как ще продължи да се развива ситуацията по пълноводие и маловодие на яз. „Студен кладенец“ предстои да видим.

Докато е възможно местните хора, доколкото все още ги има, ще продължат вероятно да си садят бустани и да си хапват, а също да изпращат на деца и внуци по света вкусни дини. Туристите ще продължат да пристигат на най-дългия въжен мост, за да си правят екстремни селфита, независимо над бушуващи води или над сухо дъно на язовира.

Най-важното обаче е, че трябва всички да се замислим за това какво правим, за да оставим годна за живот земята си, която сме взели назаем от децата си, казват хората от с. Лисиците.

Целия репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.
По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21

Руско Кюлханов подреди 100 авторски творби от дърво с благородна мисия

Икономистът от здравнатата каса в Пловдив Руско Кюлханов, подреди благотворителна изложба от 100 свои дървени пластики, за да бъде закупена специализирана апаратура за отделението по неонатология към болницата в Смолян. Първата му изложба е посветена и на 100-годишният юбилей на НЧ "Светлина 1925 " в Момчиловци и вече e подредена...

публикувано на 19.09.25 в 12:41
Мюжгян Адем

Жени, преживели насилие, се изправят със „Сладотворилница“

„Сладотворилница“, в която ще се предлагат традиционни местни десерти, приготвени от жени, преживели насилие, но намерели сили да се преборят и да вземат живота си в свои ръце, предстои да отвори врати в Кърджали. Мюжгян Адем и Таня Цветкова от Фондация „П.У.Л.С“ - Кърджали с техния проект за социално предприятие „Сладотворилница“ са..

публикувано на 17.09.25 в 15:35