Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи.
А той, мостът, е над язовир „Студен кладенец“, един от язовирите на каскада „Арда“. Много често обаче летните месеци мостът се оказва над почти празно водно легло.
Репортерската ни проверка установи, че това е от години. Местните хора се оказаха предприемчиви и използват драстичното спадане на нивото на язовира, използват богатата наносна почва и още от месец май засаждат бустани по язовирното дъно. Така е било поне допреди няколко години.
През октомври, с есенните валежи, започва покачването на нивото на язовира, но тогава вече реколтата от вкусните плодове вече е прибрана.
Тази година обаче местните хора алармираха с тревога, че дори в началото на ноември язовирът продължава да е празен.
Срещаме Рамадан, или както се представя с българското си име – Райчо, който пасе стадото си от над 400 кози в леглото на язовира.
Той разказва, че всяко лято водата в язовира спада драстично, но тази година е изключително продължително. Ето, до ноември месец все още не се е покачила. Няма дъжд. Изсъхнали са и дърветата наоколо.
Трудно се живее в с. Лисиците, потвърждава и Мустафа Сейдахмед казаното по-рано от Райчо. Срещаме възрастният мъж напът да пресече моста над пресъхналия язовир, за да отиде отсреща за тръни, нужни му, за да си направи ограда. Мустафа, оказва се, е участвал в градежа на известния мост. Връща се в спомените си и разказва, че всичко по трудния градеж се е извършвало на ръка, малко е била използваната техника. И той потвърждава, че открай време дъното на язовира почти пресъхва на пролет. Хората си засаждат бустани и отглеждат там най-вкусните дини. На есен обаче още в края на септември, водите се покачват. Тази година прави изключение забелязал е и той.
Това казват местните хора. Какво сочи науката и замерванията, стряскащи ли са данните? Попитахме специалистите.
„Не тази година само, а в последните няколко години, във връзка с продължителните засушавания и високитетемператури през лятото, липсата на валежи – дъжд и сняг, са причините, които довеждат до по-ниските нива на язовирите като цяло, в това число и язовир „Студен кладенец“, казва Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район в Плавдив.
Данните все пак сочат, че към началото на ноември и трите язовира от каскада „Арда“ – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“ са пълни над 50 процента, което е добре, по оценката на специалиста. „Причината за това е, че те се използват основно за енергетика, а в страната най-големи проблеми с количествата имат язовирите, които се използват за напояване“, пояснява той.
Как изглежда ситуацията от гледната точка на метеоролозите, какво сочат данните?
„Тази година се държи като по-суха година. Валежите, особено в района на областите Кърджали, Хасково, Ямбол, са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци те са значително по-ниски от ниските валежи, средни за страната. Може да се каже, че тази година е по-суха от нормалното като цяло до момента, макар че в отделни месеци има и наднормални валежи“, пояснява доц. Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология.
„Като цяло, що се отнася до валежите в България, не можем да говорим от климатична гледна точка за някакво съществено изменение спрямо предишни години. В никакъв случай не мога да кажа, че те драстично намаляват. Няма подобна тенденция. Даже напротив. През новия климатичен период, който е от 1991 до 2020 година се наблюдава слабо увеличение на валежите спрямо предишния период“, категорична е доц. Лилия Бочева.
Как ще продължи да се развива ситуацията по пълноводие и маловодие на яз. „Студен кладенец“ предстои да видим.
Докато е възможно местните хора, доколкото все още ги има, ще продължат вероятно да си садят бустани и да си хапват, а също да изпращат на деца и внуци по света вкусни дини. Туристите ще продължат да пристигат на най-дългия въжен мост, за да си правят екстремни селфита, независимо над бушуващи води или над сухо дъно на язовира.
Най-важното обаче е, че трябва всички да се замислим за това какво правим, за да оставим годна за живот земята си, която сме взели назаем от децата си, казват хората от с. Лисиците.
Целия репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.Управителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..
Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478