Българите са сред европейците с най-добро отношение към Китай

България е една от европейските страни, в които обществото има най-положително отношение към Китай. Страната не е също така коментирана и като група от стратегически позиционирани държави, през които се подготвя преминаването към важен транспортен коридор, свързващ Азия и Европа.

Тази информация стана ясна в разговор с Тодор Радев, журналист от Китайската медийна група в Пекин и политолог.

Като компромис определи този с една дума новото, редовно прави у нас.

„Очевидно е, че ГЕРБ направи доста сериозен компромис с оттеглянето на кандидатурата на Бойко Борисов, но той запазва доста сериозен контрол през министър-председателя Желязков и през другите ключови министри, които помним през годините, че са му изключително верни хора“, коментират Радев.

Най-голямата загадка е участието на БСП в тази коалиция. „Лично аз не мога да намеря логично обяснение защо БСП влиза в тази коалиция, освен това може да се опита чрез използването на някакви властови ресурси да се опита да стегне редиците в партията и да се опита отново да изгради това, което остава от БСП“, коментира той.

Неясна остава целта и на влизането на „Има такъв народ“ във властта, но мисля, че и там става дума най-вече за капитализирането на някакви политически ресурси от държавата във властта“, каза още политологът.

България е малка и незначителна страна „поне за обикновените китайци и за средното внимание“, призна журналистът, „но от друга страна продължава политическата нестабилност в страната нито малко или много привлича вниманието“ на някои медии.

Страната не е много важна в една китайска инициатива за връзка между Азия и Европа. В момента се планира изграждането на железопътен коридор за пренос на товари между Китай и Европа, който трябва да мине през Киргистан, през Иран, през Турция и през България, съобщи Радев.

„Разбира се ежедневните ни политически ежби и процесите не са във фокуса на китайското внимание, но страната ни от времето на времето е представена в китайските новини“, каза още журналистът.

Той и друга коментарна тема от българското ежедневие – добавена е нова тема за въвеждането на оценка за дисциплина в българското училище. Радев припомни, че той е „продукт на предишното българско образование“, тъй като е завършил през 1995 година. Това, което вижда в китайското училище сега, тъй като е родител, му напомня за времето на неговите ученически години – с дисциплината и уважението към родителите и учителите. Сегашната ситуация в българското училище е различна. „Дисциплината на един ученик не е нещо изолирано. Тя зависи от много неща и не започва от училището. Дисциплината започва от семейството, започва от обществото. Започва от някакви споделени ценности в това общество“, подчертава българинът.

От първи клас до края на прогимназията, т.е. до края на 9. клас, китайските ученици имат специален учебен предмет „Етика и гражданско образование“. Този предмет изучава точно човешките взаимоотношения, дава дори готови „рецепти“, решения за правилно поведение в обществото. Той е задължителен в матурата след края на прогимназията и никак не е маловажен за кандидатите да постъпят в гимназията. 

Една същностна разлика между ситуацията в китайското и в българското училище е възможност за намеса на родителите в образователния процес и взаимоотношенията там. „Практически е почти невъзможно да видите родител да отиде до училището, за да се кара, например за това, че негово дете е било наказано по някакъв повод“, сподели още Тодор Радев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.