Оценката за дисциплина – от категорично „да“ до твърдо „не“

Противоречие предизвика огласяването на идеята за въвеждане на оценка за поведение, дисциплина, възпитание в училище. Тя не е нова, но във времето ту се появява, ту затихва и всеки път предизвиква от твърдо „да“ до категорично „не“.

Повдигнаха я отново преди дни от синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, като настояват да се въведе оценка за дисциплина на учениците. Предлага се също на родителите да се вмени задължение да партнират на училищните власти, като за нарушаването на това правило да им се налага финансова санкция от 500 лв. От синдиката настояват също да се забрани използването на телефони в училище.

Как изглеждат различните гледни точки, събрани на едно място?

Според ученици от Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали, не е лошо да има такава оценка. Това би довело до повишаване на дисциплината от една страна. От друга обаче, тя не би трябвало да има общо и да влияе на оценките за знания. Самите те признават, че ако им се позволи, ако учителят е недостатъчно строг и допусне, дисциплината рязко спада. Категорични са, че трябва да има граници, които да не бъдат прекрачвани, като това е задача на родителите и домашното възпитание.

Педагогическият съветник в Средно училище „Йордан Йовков“ Мария Митева е на мнение, че такава оценка не е необходима. И сега в нормативните документи са разписани наказания при неприемливо поведение от страна на ученици, но те се прилагат само в крайни случаи, а и не са особено работещи. Много често родителите се предоверяват на децата си и приемат за „чиста монета“ единствено тяхната гледна точка при проблемна ситуация. Така наследниците им се чувстват покровителствани и продължават с простъпките. Ние сме трите страни на един триъгълник – училище, ученици, родители, и трябва да работим в синхрон, заедно, само така ще има положителни резултати е категоричното мнение на Митева.

Теодора Богданова, директор на Средно училище „Отец Паисий“ в Кърджали, първото, в което бяха въведени ограничения в ползването на мобилни телефони от учениците, отчита много положителни резултати от тази инициатива. Възпитаниците на школото категорично са подобрили концентрацията си в час, общуват повече помежду си в междучасията, забелязали са учителите им. Директорката сподели удовлетвореност и от факта, че не са малко родителите, които са се обадили с благодарност за откъсването на децата им от екраните поне за половин ден. Мнението на Богданова за въвеждането на оценка за поведение обаче е противоречиво.

Темата трябва да бъде широко дискутирана с всички заинтересовани страни и институции, тъй като не е еднозначна е мнението и на друг директор – Даниела Павлова, на Езиковата гимназия „Христо Ботев“. По думите ѝ трябва добре да се премисли, за да не се получи ситуация, в която наложената санкция на родителите, ако не сътрудничат, да рефлектира върху училището.

Според Галина Запартова, училищен психолог в Езиковата гимназия „Христо Ботев“ е хубаво, че в обществото все пак се започва широка дискусия по темата. Компонент „възпитание“, компонент „обща подкрепа“ зависи от родители, учители, ученици, класен ръководител, тоест всички тези хора трябва да бъдат въвлечени в разбирането на това защо едно дете се държи по определен начин, трябва да се работи заедно, е мнението на специалиста. По думите ѝ недоверието на родителите към училището е една причина да не се случва добре нужната комуникация и усилията, работата трябва да са в тази посока.

Как изглежда темата по света?

Оценка за възпитание е нещо логично – нещо, което почти навсякъде го има, категоричен е председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров. Оценката сама по себе си нищо няма да реши. Ще има смисъл при комплекс от мерки и национален консенсус, изтъкна той и призова оценката за дисциплина да не бъде приемана като наказание. Много преди комунистическата епоха е имало такава оценка в Европа, опонира Юлиян Петров на гласове, които се вдигнаха недоволствайки, че това са отживелици от комунистически времена и патент на образоването в руското училище.

• Юлиян Петров, КТ "Подкрепа": Оценката за възпитание не е наказание

А в далечен Китай, от първи клас до края на прогимназията, т.е. до края на 9. клас, китайските ученици имат специален учебен предмет „Етика и гражданско образование“. Това разказа пред Радио Кърджали Тодор Радев, журналист в Китайската медийна група в Пекин. Този учебен предмет изучава точно човешките взаимоотношения, дава дори готови „рецепти“, решения за правилно поведение в обществото. Той е задължителен в матурата след края на прогимназията и никак не е маловажен за кандидатите да постъпят в гимназията.

„Дисциплината не е нещо изолирано, тя зависи от много неща и не започва от училището. Дисциплината започва от семейството, от обществото. Започва от някакви споделени ценности в това общество. Не може на улицата или в семейството детето да вижда един тип ценности и отношение към живота, а в училището да му говорят за съвсем други и то да приеме тези, които са в училище. Трябва да има съвпадение на всички тези елементи на обществения живот, за да може да се сформира някаква трайна, устойчива и наистина добра дисциплина. В Китай има такова съвпадение и съответно дисциплината тук е на едно много високо ниво“, коментира Радев.

Една същностна разлика между ситуацията в китайското и в българското училище е възможност за намеса на родителите в образователния процес и взаимоотношенията там. „Практически е почти невъзможно да видите родител да отиде до училището, за да се кара, например за това, че негово дете е било наказано по някакъв повод“, сподели още Тодор Радев.

Темата за въвеждането на оценка за дисциплина се оказа голяма колкото света и противоречива почти още толкова. Това доказва мащабите на значимостта ѝ. Дискусията тепърва започва, убедени са представители на всички гледни точки.