Доц. Михаил Околийски: В България липсва воля за подобряване в психично-здравното обслужване

Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на хората с психични заболявания, но и едно нездраво сочене с пръст и липса на съпричастност към тях о страна на обществото. Това каза в ефира на Радио Кърджали доц. Михаил Околийски, представител на СЗО, ръководител на направление „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи, бивш заместник министър на здравеопазването, член на Изпълнителния комитет на Европейската мрежа за оценка на услугите за психично здраве (ENMESH).

По думите му, без да се генерализира, защото има и добри примери, но „това, което ни липсва е цялостната воля обслужването в сферата на психиатрията да се подобри“. Държавата също носи отговорност, защото заплатите в този сектор са най-ниските в сферата на медицинските специалности. „Няма съответните инструменти за финансиране по Националната здравно-осигурителна каса поради неразбиране колко е важно да се въведат такива и съпротиви от страна на хора, които са свикнали да не се отчитат по един или друг начин“, допълни доц. Околийски. Натрупването на негативно отношение и липсата на адекватно лечение води до последиците, на които ставаме свидетели. Необходима е проактивна грижа към хората с психични проблеми, да бъдат персонално разглеждани и проследявани. „По този начин би могло да се осигури континуитета на грижите. Да се поинтересуваме от конкретния човек и така да бъдат спасени човешки животи. Беше направен опит да се заложи като възможност за наблюдение, за проследяване и за гарантиране правата на психично болните в чл. 5 на Закона за здравето, но тези промени не бяха приети от  парламента и нещата останаха постарому“, каза доц. Околийски.

Данните сочат, че обществото ни е нетолерантно към хората с психични заболявания. „Особено лекарите са много нетолерантни, както и студентите по медицина. Това са данни, които ние преди години открихме. А общо населението се е затворило в себе си и всеки оцелява сам за себе си и някак нямаме сърце и желание да помагаме и да сме съпричастни“, допълни специалистът.

Това, което се наблюдава в годините е, че не се подобрява съвместното съжителство с хора с психични проблеми. Механизмът за принудително, задължително лечение не се използва много ефективно. Няма подход, който да гарантира спазването на добрата практика при най-критичните случаи.

Къде се намира България в сравнение с Европа и света по отношение на психичните заболявания? „Общо по статистика сме като в Европа по отношение на честите психични заболявания – на тревожността, депресиите най-често. Тежките психични заболявания са около 1 – 1,5% от населението и се случват. Голямата разлика е в подходите за лечение, както и в проследяването на състоянието на хората и тяхната по-късна реинтеграция в обществото. Това е много голямата разлика между нас и Западна Европа“, припомни доц. Околийски.

По думите му стресът е много голям. Той води до разболяване много често – до тревожност, безнадеждност, усещане за притиснатост от обстоятелствата и прераства в болест. Традиционно българите много често търсим спасение от стреса с увеличаване на приема на алкохол и разговор с приятели. „Имам наблюдения, че поне в София, хората преодоляват и смущението си, и неудобството или някакъв вид предишно неразбиране и търсят подкрепа, помощ и от психотерапевти, и от психиатри и това се случва без никакъв срам. Въпросът е, в малките градове особено и в най-малките градове или пък селата, че достъпът до психиатрична помощ е много затруднен. Тя е концентрирана в много големите градове. Липсата на равномерно райониране е много голям проблем“, коментира специалистът.

„Като професионалисти и ние сме поставени под много голям стрес. Понякога също реагираме остро и в дадени момента свеждаме всичко до парите – казваме, че всичко в психичното здраве би било добре, ако имаме достатъчно пари. Това е много елементарна представа за потребностите и ако се сведе само до пари, пак ще бъде никакъв успех. Трябва да има обучение. Трябва да се инвестира в добри практики“, категоричен бе доц. Околийски.

Следващата година, от 18 до 20 юни, предстои България да бъде домакин на международна конференция наENMESH (European Mental Health Services Evaluation) – европейска мрежа за психично здраве изследване и оценка – най-високото ниво в сферата на психиатрията. На форума ще бъдат представени добри практики, „как хората в другите страни се справят в подобни ситуации. Това е най-вече като въвличат хората с психична болест в управлението на служби, в решенията, относно терапевтичните подходи така, че те да бъдат съавтори и по този начин да гарантира тяхното съучастие в лечението. Това са пътищата“, убеден е доц. Околийски.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.