Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на хората с психични заболявания, но и едно нездраво сочене с пръст и липса на съпричастност към тях о страна на обществото. Това каза в ефира на Радио Кърджали доц. Михаил Околийски, представител на СЗО, ръководител на направление „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи, бивш заместник министър на здравеопазването, член на Изпълнителния комитет на Европейската мрежа за оценка на услугите за психично здраве (ENMESH).
По думите му, без да се генерализира, защото има и добри примери, но „това, което ни липсва е цялостната воля обслужването в сферата на психиатрията да се подобри“. Държавата също носи отговорност, защото заплатите в този сектор са най-ниските в сферата на медицинските специалности. „Няма съответните инструменти за финансиране по Националната здравно-осигурителна каса поради неразбиране колко е важно да се въведат такива и съпротиви от страна на хора, които са свикнали да не се отчитат по един или друг начин“, допълни доц. Околийски. Натрупването на негативно отношение и липсата на адекватно лечение води до последиците, на които ставаме свидетели. Необходима е проактивна грижа към хората с психични проблеми, да бъдат персонално разглеждани и проследявани. „По този начин би могло да се осигури континуитета на грижите. Да се поинтересуваме от конкретния човек и така да бъдат спасени човешки животи. Беше направен опит да се заложи като възможност за наблюдение, за проследяване и за гарантиране правата на психично болните в чл. 5 на Закона за здравето, но тези промени не бяха приети от парламента и нещата останаха постарому“, каза доц. Околийски.
Данните сочат, че обществото ни е нетолерантно към хората с психични заболявания. „Особено лекарите са много нетолерантни, както и студентите по медицина. Това са данни, които ние преди години открихме. А общо населението се е затворило в себе си и всеки оцелява сам за себе си и някак нямаме сърце и желание да помагаме и да сме съпричастни“, допълни специалистът.
Това, което се наблюдава в годините е, че не се подобрява съвместното съжителство с хора с психични проблеми. Механизмът за принудително, задължително лечение не се използва много ефективно. Няма подход, който да гарантира спазването на добрата практика при най-критичните случаи.
Къде се намира България в сравнение с Европа и света по отношение на психичните заболявания? „Общо по статистика сме като в Европа по отношение на честите психични заболявания – на тревожността, депресиите най-често. Тежките психични заболявания са около 1 – 1,5% от населението и се случват. Голямата разлика е в подходите за лечение, както и в проследяването на състоянието на хората и тяхната по-късна реинтеграция в обществото. Това е много голямата разлика между нас и Западна Европа“, припомни доц. Околийски.
По думите му стресът е много голям. Той води до разболяване много често – до тревожност, безнадеждност, усещане за притиснатост от обстоятелствата и прераства в болест. Традиционно българите много често търсим спасение от стреса с увеличаване на приема на алкохол и разговор с приятели. „Имам наблюдения, че поне в София, хората преодоляват и смущението си, и неудобството или някакъв вид предишно неразбиране и търсят подкрепа, помощ и от психотерапевти, и от психиатри и това се случва без никакъв срам. Въпросът е, в малките градове особено и в най-малките градове или пък селата, че достъпът до психиатрична помощ е много затруднен. Тя е концентрирана в много големите градове. Липсата на равномерно райониране е много голям проблем“, коментира специалистът.
„Като професионалисти и ние сме поставени под много голям стрес. Понякога също реагираме остро и в дадени момента свеждаме всичко до парите – казваме, че всичко в психичното здраве би било добре, ако имаме достатъчно пари. Това е много елементарна представа за потребностите и ако се сведе само до пари, пак ще бъде никакъв успех. Трябва да има обучение. Трябва да се инвестира в добри практики“, категоричен бе доц. Околийски.
Следващата година, от 18 до 20 юни, предстои България да бъде домакин на международна конференция наENMESH (European Mental Health Services Evaluation) – европейска мрежа за психично здраве изследване и оценка – най-високото ниво в сферата на психиатрията. На форума ще бъдат представени добри практики, „как хората в другите страни се справят в подобни ситуации. Това е най-вече като въвличат хората с психична болест в управлението на служби, в решенията, относно терапевтичните подходи така, че те да бъдат съавтори и по този начин да гарантира тяхното съучастие в лечението. Това са пътищата“, убеден е доц. Околийски.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Общински съветници от партия "Възраждане" входираха при областния управител жалба срещу увеличените двойно цени на Синята зона в Кърджали и 50-процентовия скок на абонамента за платено паркиране. Това съобщи областният лидер на "Възраждане" Анета Георгиева. От политическата сила искат областният управител да върне за ново обсъждане решението на..
Как се сбъдват детските мечти и какво е да се върнеш към цигулката 37 години след първите уроци? Това провери Светла Пенева - преподавател в езикова школа и хоби музикант, както самата тя се нарича. Когато е на пет годинки, Светла започва да учи цигулка в Школата към Дома на културата. За съжаление, след година прекратява уроците. По-късно изучава..
През летните месеци улиците и дворовете в населените места често стават сцена на първите, плахи стъпки на новото поколение птици към самостоятелния живот. Това предизвиква съчувствие у много хора, които, виждайки паднало птиче, веднага искат да го спасят. Но добрите намерения не винаги водят до правилни действия. Какво наистина е..
„Когато има химия – става магия“, каза певицата Тони Димитрова след концерта, с който докосна сърцата на своите почитатели в Кърджали. Обичаната българска изпълнителка покори сцената на парк „Арпезос Север“ и остави след себе си топлина, емоция и вдъхновение. Макар родена край морето, тя се чувства прекрасно в Родопите – и не крие това...
Депутатите приеха някои промени в Закона за движение по пътищата , но не и всички след 9 часа дебати. Заседанието се провали заради липсата на кворум. Промените трябваше да позволят на камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Депутатите..
„В момента да се придвижиш в града, трябва да тръгнеш поне 40 минути по-рано. Докато нямаме летящи коли, трябва да чакаме решения от институциите,“ каза в ефира на Радио Кърджали общинският съветник от ПП "Възраждане" Георги Дяков. През последните години Кърджали се утвърждава като един от най-натоварените транзитни пунктове в..
Председателят на партия Величие Ивелин Михайлов, прогнозира, че отиваме на нови предсрочни избори, като се позовава на казаното от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че може би е време политическите партии отново да се преброят. Той не изключи възможността на някои от следващите вотове на МЕЧ или "Да, България" - "Продължаваме промяната"..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478