Директорът на музея в Смолян: Трети март не е ден за спорове, критики и гняв

"Независимо от различните оценки за историческото значение на 3-и март, днес е нашият национален празник. Не ден на България, не държавен празник, а национален. На тази общност, която е исторически създадена, която има общ език, обща територия, общ икономически живот и обща култура. Празник е! Не ден за спорове. Не ден за критики. Не ден за гняв. За празнуване. За веселие. За душевни ползи.“ Това каза в деня на националния празник на България – Трети март, в ефира на Радио Кърджали, директорът на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян Валентина Василева.

„Поетите казват, че на тази дата изгрява българското слънце. Възкръсва за живот съвременната българска държава. Отново на картата на Европа и на света има България“, допълни тя.

Освобождението на Смолян е на 17 януари 1878 г., когато бригадата на ген. Пьотър Черевин влиза в с. Устово, днес един от кварталите на областния град. „Патронът на нашия музей Стою Шишков пише, че радостта е била неописуема, миналото се е забравило. Още на другата сутрин в храм „Св. Никола“ в Устово е отслужен благодарствен молебен към освободителите. Казашкият отряд освобождава още Райково и Пашмакли. Тогава така се е наричал Смолян. Навсякъде руските войни са посрещани като освободители – с камбанен звън, с благодарствени слова. А даже три новородени деца в този ден са кръстени Александър на името на Цар Освободител“, припомни директорката.

Днес смолянчани спазват традицията и с възстановка на събитията от онзи паметен ден отбелязват Освобождението, националния празник на България. Започва се с благодарствения молебен, следва литийно шествие. Хората се отправят към паметника на борците за свобода в центъра на кв. Устово, където са били посрещнати освободителите. Там с почетен военен караул се поднасят множеството венци и цветя на признателност към саможертвата на героите. „Неведнъж в това литийно шествие участва и сдружението „Хайдути“, които носят пушката на Кап. Петко Войвода, съхранявана в нашия музей и която изваждат на този ден, за да я покажат на огромното множество, събрало се на площада. Толкова е вълнуващо!“, не скри емоции Василева.

Не може да се отриче историческия факт, че Русия започва Руско-турската война (1877-1878 г.) заради имперските си интереси за влияние в проливите и по-конкретно Черно море. „Но Санстефанският мирен договор показва, демонстрира ясно всички земи, населени с етнически българи. Толкова категорично е било това, че то даже плаши Великите сили и те вземат мерки да не позволят в центъра на Балканите да се създаде толкова могъща държава“, припомни директорката. Следва Берлинския конгрес, където се ревизира Санстефанския мирен договор и отделяне на „жива плът“ от България. И още много, много кръв и жертви за народа ни. „Питайте нас, родопчани, за значението на Санстефанския мирен договор. … Много, много героизъм има в освобождението на Родопите по време на Балканската война“, развълнувана бе Василева. Тя цитира думите на овчар от Левочево, изречени когато видял колоната от българска войска да се спуска към селото: „Излезите да видите какво на е слонце огрело. България си иде! България иде!“

Всяка година РИМ „Стою Шишков“ в Смолян отбелязва Трети март с различни събития. Тази година е подредена гостуващата изложба "Боевете край Стара Загора през лятото на 1877 г." на РИМ-Стара Загора. Тя представя знаменателно събитие от Руско-турската освободителна война, в която се случва бойното кръщение на българското опълчение. По-късно то става основата за създаването на Българската земска войска, която е днешната Българска армия.

В експозицията са представени множество снимки, документи, оръжие, униформи на български опълченци. Особен акцент е поставен върху защитата на Самарското знаме и саможертвата на младия подполковник Павел Калитин. Изложена е частица от светинята, съхранявана в Старозагорския музей. „През 1923 година по време на честване на Трети март, на което присъствали живите все още български опълченци, донасяни на мястото на честването, където са били боевете при Стара Загора, носени на ръце, на рамене от младежите до мястото на боя, та там, на това тържество излязъл много силен вятър, който откъснал частица от прокъсаното от битките Самарско знаме. И това мъничко парче плат сега присъства в изложбата и какво вълнение предизвиква у всички. Децата много се вълнуват“, разкри емоциите на посетителите директорката.

Старозагорските музейни специалисти настояват, че прототипът на българския трибагреник идва не от знамето, ушито от Стиляна Параскевова през 1876-77 г., а от знамето на старозагорските въстаници. През есента на 1875 г. в града се подготвя бунт срещу османската власт. За него е изработено трицветно знаме – бяло, зелено, червено, с надпис "Свобода или смърт“. Поради предателство въстанието не избухва. Знамето е съхранено от родолюбиви българи в Търново и предадено на опълченците, които го връщат в Стара Загора.

Сред показаните експонати в изложбата са и пушки-кремаклийки, с които са се водили бойните действия. Изключително голям интерес, особено у децата, предизвикал при откриването на експозицията разказа за това кога идва времето на възгласа „Ура!“ и командата „На щик“. „Възгласът „Ура!“ всявал страхотна паника у всеки противник, който стоял срещу българите, защото означава, че те са вече на щикове и са тръгнали на бой „Ще се мре!“, разказа директорът на РИМ „Стою Шишков“ в Смолян Валентина Василева.

Изложбата на Старозагорския музей, която гостува по повод Трети март, ще остане до края на месец май в Смолян.

Целия разговор в деня на националния празник на България с директора на РИМ в Смолян Валентина Василева можете да чуете в прикачения звуков файл.