Инициативен комитет поема каузата за възстановяване на паметника на д-р Страшимир Дочков

Инициативен комитет поема каузата за възстановяване на бюст-паметника на българския лекар, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, д-р Страшимир Дочков. Роден в Цариград, животът му е неразривно свързан със Свиленград, където работи до последните си дни.

Станимир Гелимачев от комитета разказва за инициативата. Според него, преди две години жителите на Свиленград са направили опит за подобна инициатива, но тя не е била реализирана. „Искаме веднъж завинаги да изчистим името на един достоен българин, участник в националноосвободителните борби на нашия народ“, заявява Гелимачев.

Д-р Дочков е бил активен в подпомагането на бежанци по време на кризата през 20-те години на XX век. Той е потомък на възрожденци, сред които известната старозагорска учителка Анастасия Тошева. Въпреки значимите му заслуги, много личности като него остават непризнати поради политически причини.

Гелимачев подчертава, че инициативният комитет си поставя за цел да поправи историческата несправедливост. Д-р Дочков е бил съратник на Пейо Яворов, с когото създават списание „Съвременник“ и вестник „Работник“. Дейността им ги свързва с левите идеи, което след 9 септември 1944 г. води до репресии срещу национални герои.

Финансирането на възстановяването на бюст-паметника ще бъде осигурено чрез дарения от бизнесмени и общественици. Обсъжда се той да бъде поставен на старото си място или пред болницата в Свиленград, тъй като улицата, която води към нея, носи неговото име. Инициативният комитет води разговори с кмета на града, местни журналисти и историци, за да ускори процеса.

В комитета участват Станимир Гелимачев, проф. Светлозар Елдъров, доц. Георги Граматиков, бившият директор на Държавен архив – ХасковоСтанислав Станилов и Вълчо Златилов, който е публикувал изследвания за делото на д-р Дочков. Очаква се съдействие и от Държавния архив на Турция, където се съхраняват документи за неговата революционна дейност.

Инициаторите се надяват паметникът да бъде възстановен за 90-годишнината от кончината на д-р Дочков. „Важно е да помним личности, които са дали толкова много за Свиленград, региона и България“, заключава Станимир Гелимачев.

Историческият музей в Свиленград пази историята за живота и делото на д-р Страшимир Дочков, за когото и до днес се разказват легенди. Той е последният български възрожденец и виден деец на националноосвободителното движение от началото на XX век, отдал живота си за обединението на Отечеството.

Роден през 1873 г. в Цариград, той е син на Иван Дочков – виден интелигент, публицист и радетел за църковна независимост. Малкият Страшимир учи в Сливен и по-късно в Солунската българска мъжка гимназия, която завършва с отличие през 1894 г. Следва естествени науки в Одеса, но е изгонен заради участие в социалистически кръжок. В България става учител в Чирпан и се сближава с Пейо Яворов, с когото се включва в националноосвободителните борби.

През 1898 г. е студент по медицина в Женева, а по-късно учи в Берлин, където защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Въпреки предложението да остане в клиниката на проф. Бергман, той избира да се върне в България, където работи като лекар в Битоля, Фере и Одрин.

След младотурската революция от 1908 г. д-р Дочков е избран за член на Окръжния революционен комитет в Одрин. През Балканската война е санитарен подпоручик, а в Първата световна война – майор. Работи като представител на Върховния административен съвет на Тракия и лекар в Одрин, където френските власти го определят като „много възпитан и интелигентен мъж с голямо влияние сред сънародниците си“.

През 1925 г. със съпругата си Елена Фотева се установява в Свиленград. Той отказва катедра в Медицинския факултет на Софийския университет и се посвещава на здравеопазването в региона. Работи за модернизация на медицинските услуги, създава здравни служби в 19 селища и въвежда нови методи на лечение, включително иглотерапия.

Д-р Дочков настоява за бюджетни средства за лечение на деца, предпазване от епидемии и откриване на станция за бременни жени. Със съдействието на властите изгражда модерно водоснабдяване и първата детска градина в Свиленград. Лекува бедните безплатно и дори им помага финансово за лекарства и храна.

Преждевременно умира от менингит през ноември 1936 г., оставяйки дълбока следа в историята на града. В негова чест гражданите на Свиленград издигат бюст-паметник, но след 9 септември 1944 г. той е унищожен. Костите му са извадени от гроба и изхвърлени, а синът му не успява да ги пренесе в Пловдив.

Днес улицата, водеща към „МБАЛ – Свиленград“, носи неговото име, а инициативата за възстановяване на паметника му е поредната стъпка към запазване на паметта за този изключителен лекар, общественик и патриот.