Страстната седмица е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва на Великден – денят, в който се празнува Христовото Възкресение.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до Велика събота.
На всеки един ден от Страстната седмица се извършват специални служби от църквата. " Това е седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.", каза отец Кирил Делчев от храма "Свето Успение Богородично" в кърджалийския квартал Гледка.
Свещеникът допълни: " Всеки един ден от нея е наречен Велик и Свят, и през всеки един един от тях църквата възпоменава, чрез специалните си богослужения, пътя на Христос към Голгота - страданията, изкупителното му дело на кръста."
През Страстната седмица богослуженията са наситени с трогателни и поучителни евангелски четива и песнопения и особени църковни последования.
През всичките дни от Страстната седмица църквата има тържествени богослужения, припомнящи евангелието.
Свещеникът напомни, че първите три дни - понеделник, вторник и сряда са наречени за почистване на къщата.
На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Първото винаги е в червено.
На Велики четвъртък се извършва и Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си предателството на Юда. На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Тогава изрича знаменителните думи „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“, „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“, „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“.
Погребан е в каменен саркофаг, в пещера пред която властите оставят стража и огромен камък на входа ѝ. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото на Христос след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. На вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението му. Миряните минават под плащеницата.
Интервюто със свещеник Кирил Делчев от храма "Свето Успение Богородично" в Кърджали чуйте в прикачения файл.
Интересна изложба за техниките за изписване на великденски яйца в България е подредена в Регионалния исторически музей в Кърджали. Откриването й беше последвано от работилница за писане и багрене с ученици, която беше водена от един от авторитетите по темата в България - доц. д-р Светла Ракшиева. Тя е етнолог, научен сътрудник в Етнографския институт..
Страната ни има всички шансове да получи положителен конвергентен доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка за определяне на дата, която е твърде вероятно да бъде 01 януари 2026 година за влизане в еврозоната, каза в ефира на Радио Кърджали икономиста Румен Гълъбинов . "С оглед на предстоящите развития, трябва..
Екрем Хасан е на 24 години, от Ардино е. През седмицата той учи магистратура по специалността „Електротехника“ в Техническия университет – филиал Пловдив. А в почивните дни се връща в Ардино, където заедно с вуйчо си отглеждат млекодайни крави. Завършва гимназията в своето родно Ардино. Още в десети клас започва да се интересува кои..
Когато парламентарната група на ДПС-ДПС беше поканена да участва в парламентарното мнозинство имаше заявки и от други политически партии за борба с модела Пеевски. В настоящия момент, а и от самото начало ние по никакъв начин не виждаме разграждане на този модел. Това каза в ефира на Радио Кърджали председателят на Младежко ДПС Танзер Юсеинов. "Примерите..
Традиционните ценности и добродетели така, както са разбрани в християнската религия, остават на заден план сред младите хора, сочи проучване на социологическа агенция „Мяра“. Това съобщи Яница Петкова в ефира на Радио Кърджали. Сред акцентите в проучването са били ценностите и страховете на младите хора. „Ако вземем за пример страховете..
Атанас Шишманов е бизнесмен от Ивайловград, но има интересно хоби, което вече 30 години е негова страст – а именно, да колекционира стари радиоприемници. Колекцията му съдържа над 100 радиоапарата. Най-старият от тях е на почти 100 години. Носи марката “Телефункен“ и е произведен между 1928 и 1931 година. Колекционерът..
Бракониери, корморани, изпускането на язовира, недобросъвестни риболовци, са основните фактори, които пречат за запазване на рибата, с която беше зарибен преди дни яз. „Кърджали“. Мнението е на Данаил Добрев , председател на риболовно сдружение „Диксън“. 10 000 шаранчета бяха пуснати във водите на язовира. Рибките тежат около 40-50..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ясно
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
