Две млади кърджалийски авторки се пребориха със сериозна конкуренция и спечелиха престижни награди във второто издание на Международния литературен конкурс „Вълшебно перо“ – Париж 2025.
Той е организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ във френската столица и е под егидата на Министерството на образованието и науката на Р България и Изпълнителна агенция за българите в чужбина. Тази година са постъпили 688 творби, написани от млади творци, живеещи в 18 държави по целия свят, съобщиха организаторите.
Конкурсните творби бяха оценявани от авторитетно жури с председател Здравка Евтимова и членове Лили Спасова, Катя Кремзер и Радослав Гизгинджиев.
Айрис Юсеин, единадесетокласничка от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали стана носител на втора награда в раздел „Проза“, трета възрастова група – 15-17 години с разказа си „Звездният кораб“.
Талантливата Яна Семерджиева, която е само на 9 години, завоюва първо място за поезия в първа възрастова група със стихотворението си „Изпит“.
Церемонията по награждаването на победителите в конкурса ще се състои на 28 юни в Париж.
Младите литературни таланти гостуваха в студиото на Радио Кърджали преди дни. Каква е емоцията от това да твориш и да получаваш награди и какви са плановете им занапред, чуйте в разговора в прикачените звукови файлове.
*Звездният кораб
Айрис Юсеин, 18 г.
Светът беше на ръба на забвението, а единственото, което стоеше между него и вечния мрак, беше тайният звездни кораб. Никой не знаеше откъде е дошъл, но всички вярваха в неговата съществуване. Във всяка от легендите се говореше, че той е създаден от самите звезди и може да пътува през вселената, прескачайки времена и пространства. Но най-важното: той може да понесе само една душа, и тази душа трябва да бъде избрана.
Малко след настъпването на същата нощ, в която светът започва да губи своето сияние, на разсъмване, в едно обикновено село на края на Земята, се роди момиче на име Лира. Тя не беше като другите деца. Още от малка, тя гледаше небето с любопитство и чустваше, че е свързана с нещо по-велическо, по-велико от всичко на Земята. Лира не се страхуваше от тъмнината. Тя я чувстваше като свой стар приятел, който я повикава, за да изживее приключение, което никой друг не е имал смелостта да започне.
Една нощ, когато Лира гледаше как звездите започват да блестят по-ярко от всякога, небето се раздели. В тъмнината се появи нещо, което изглеждаше като кораб, но не беше просто кораб. Това беше плавателно тяло, съставено от милиони светлинни искри, вечно променящи се и огнени, като самото сърце на галактиката. Звездният кораб спря точно пред нея, а глас, мек като вятър, но мощен като гръм, прозвуча в съзнанието й: "Лира, избрана си."
Тя усети как всяка клетка в тялото й пее с енергия и отчаяние, едновременно изпълнена с вълнение и страх. „Аз?“ – прошепна тя, но отговор не дойде. Въпреки това, без да се замисли, тя прекрачи в кораба.
Както стъпваше върху повърхността му, корабът започна да се преобразява. Стените му не бяха направени от метал, а от течни звезди, които пулсираха с топлина. Всеки ход на Лира отекваше в цялото пространство, като отблясъци от ново начало. Корабът се устреми към небето, разкъсвайки облаците и ускорявайки се към безкрайността.
Но с всяко движение, тя усещаше, че не е сама. В сърцето на кораба имаше нещо – нещо древно и изпълнено с мрак. Нещо, което беше затворено и само сега освобождаваше своето могъщество. Лира усещаше как гласове шепнат, както шумът на древни океани, и не беше сигурна дали това е част от кораба или нещо по-зло, което трябваше да преодолее.
"Кой съм аз?" – попита тя на глас.
"Ти си... същността на света, събудена от тъмнината," – отговори гласът, но не беше човешки. "Ти си последният шанс да спасиш вселената."
Скоро Лира разбра, че звездният кораб не е просто средство за пътуване. Той беше не само мост между световете, но и ключ към бъдещето. Всеки избор, който правеше, променяше хода на вселената. Но с всяка стъпка, с всяко пътуване през неизследвани светове, тя усещаше, че не само тя е избрана. Възможността да спаси вселената беше нещо много по-дълбоко и по-древно от нейната собствена съдба. Тя беше само носител на това, което трябваше да бъде освободено.
И така, започна пътуването й: през светове, които изглеждаха създадени от сънища, през планети, погълнати от самите звезди, през тайни, забравени от времето. Лира трябваше да се изправи срещу чудовища, които се криеха в самите сърца на галактиките, да разреши загадки, които бяха отговор на съдбата на всички живи същества.
Тя се научи да внимава в малките жестове и мигове, защото всяка малка стъпка, всяко решение – било то добро или лошо – можеше да разруши или спаси всичко. Но пътят към края беше труден и неясен. Какво беше тя всъщност? Беше ли само пионка в нечия игра или беше сама господарка на съдбата?
И така Лира откри, че най-голямото пътуване не беше през безкрайността на вселената, а в самата себе си.
* Изпит
Яна Семерджиева, 9 г.
Мама чете, дебели книги
аз съм осемгодишна.
Тичам край нея и знам
какво е да си обичана.
Тичам и моля тревите
да не шумолят в листите,
моля щурчето да спре да пее,
защото мама чете
и утре има изпит.
А аз сгушена във Вселената
съм най-истинската нейна
шестица...
През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..
Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..
От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..
За ден и половина 6 780 лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...
Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..
Икономистът от здравнатата каса в Пловдив Руско Кюлханов, подреди благотворителна изложба от 100 свои дървени пластики, за да бъде закупена специализирана апаратура за отделението по неонатология към болницата в Смолян. Първата му изложба е посветена и на 100-годишният юбилей на НЧ "Светлина 1925 " в Момчиловци и вече e подредена...
„Сладотворилница“, в която ще се предлагат традиционни местни десерти, приготвени от жени, преживели насилие, но намерели сили да се преборят и да вземат живота си в свои ръце, предстои да отвори врати в Кърджали. Мюжгян Адем и Таня Цветкова от Фондация „П.У.Л.С“ - Кърджали с техния проект за социално предприятие „Сладотворилница“ са..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478