През летните месеци улиците и дворовете в населените места често стават сцена на първите, плахи стъпки на новото поколение птици към самостоятелния живот. Това предизвиква съчувствие у много хора, които, виждайки паднало птиче, веднага искат да го спасят. Но добрите намерения не винаги водят до правилни действия.
Какво наистина е най-добре да направим, ако открием птиче извън гнездото? С този въпрос се обърнахме към Мариана Вълчева – директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Хасково.
Не прибирайте птицата у дома – това може да ѝ навреди.
Според г-жа Вълчева повечето млади птици, които се срещат на земята през лятото, не са бедстващи. Те са в период на обучение – вече леко оперени, под надзора на родителите си правят опити да летят и да се хранят самостоятелно.
"Ако птицата е активна, няма видими наранявания, и се движи, то тя не се нуждае от помощ", подчертава Вълчева. "В такъв случай най-доброто, което можем да направим, е да се отдалечим, за да дадем възможност на родителите ѝ да продължат обучението."
Ако птичето е на опасно място, например до оживена улица или близо до животни, може да бъде поставено на близък клон или постройка – но задължително близо до мястото, където е намерено.
Кога наистина да се намесим?
Ако обаче птицата има видими наранявания – счупено крило, крак или друга травма – тогава намесата на човек е необходима. В такъв случай се препоръчва незабавно да се подаде сигнал до РИОСВ. (Инспекцията в Хасково отговаря както за област Хасково, така и за Кърджалийска област.)
Сигналът може да се подаде и до Спасителния център за диви животни в Стара Загора, или чрез националния телефон 112, откъдето сигналът ще бъде пренасочен към съответната институция.
Препоръчва се птицата да се постави в картонена кутия с отвори за въздух, без да се храни, и да се осигури вода до пристигането на специалистите.
Опасността от "домашно отглеждане"
"Прибирането на диви птици у дома почти винаги води до негативни последствия за тях", предупреждава директорката на РИОСВ. Птицата започва да асоциира човека с храна, губи естествените си инстинкти и трудно, понякога дори невъзможно, се адаптира обратно в дивата природа.
Затова в спасителните центрове често се използват адаптационни клетки, където птиците не виждат хора и храната им се поднася по начин, имитиращ естествената среда, поясни Мариана Вълчева.
Костенурки на пътя – какво да правим
През лятото често се срещат и сухоземни костенурки по пътищата в Източните Родопи. Шипобедрената и шипоопашатата костенурка са активни през този сезон, тъй като това е размножителният им период. Пътищата често пресичат естествените им местообитания, което ги излага на риск от прегазване.
„Ако видим костенурка на пътя и е безопасно, добре е да я преместим извън платното“, казва Вълчева.
При наранени костенурки (например с увредена черупка), сигнал трябва да се подаде до РИОСВ. От там ще се погрижат животното да бъде транспортирано до специализиран център в село Баня, община Несебър.
Важно: Законът забранява притежаването на защитени видове
Законът за биологичното разнообразие категорично забранява отглеждането на защитени животни в домашни условия. Сред тях са щъркели, сови, бързолети и много други видове, които се срещат в населените места. Притежаването, умишленото улавяне, обезпокояване или нараняване на тези животни е незаконно и подлежи на санкции.
Помнете: Понякога най-добрата помощ е просто да не се намесваме. Дивите животни имат свои инстинкти и родители, които се грижат за тях – ако не са в беда, нека не пречим на природата да си свърши работата.
Цялото интервю с Мариана Вълчева, директор на РИОСВ- Хасково чуйте в прикачения файл.

Българската политика отново прикова вниманието – Националният съвет на БСП реши да направи крачка назад по въпроса с ротацията на председателя на парламента. Решение, което предизвика полярни реакции – за едни то е знак на политическа отговорност, за други – проява на компромис. В ефира на Радио Кърджали гостува Назми Мюмюн, бивш член на..
RNK ваксините станаха част от живота ни по време на пандемията от COVID-19, но днес науката вече гледа отвъд нея. Този иновативен подход към имунната защита отваря нови възможности – не само срещу вируси, но и при лечението на ракови и генетични заболявания. Как точно работят RNK ваксините, защо се оказаха толкова ефективни и какви потенциални..
По идея на фондация "По-диви Родопи" три автобусни спирки в общините Момчилград, Черноочене и Ивайловград бяха изрисувани с диви животни и цветя. Автор на тези картини в природата е художникът Венцислав Йосифов - Джермейн, който преди дни завърши последната си "природна" творба в Черноочене. "Винаги е голямо вълнение да рисувам във вашия район,..
Дванадесетокласникът от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Атанас Митрев се представи блестящо в специалното издание на телевизионното състезание „Стани богат – Златна лига“, посветено на младите и талантливи участници от цялата страна. Младият кърджалиец демонстрира завидни знания, бърз ум и впечатляваща съобразителност, като..
На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър – един от най-почитаните светци в българската традиция, символизиращ началото на зимата. В народния календар този ден е свързан с важни промени в живота и природата. Историкът и изследовател Димитър Димов, водещ на предаването „По стъпките на историята“ в Радио Кърджали, споделя интересни факти..
Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите? Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478