Фестивалът "Фолклорна плетеница" в Приморско събра таланти от цялата страна и чужбина

Приморско отново стана сцена на българския фолклор по време на шестото издание на танцовия и музикален фестивал „Фолклорна плетеница“, организиран от сдружение „Атлиманска огърлица“ и Община Приморско. В продължение на три вечери, амфитеатърът в морския град прие десетки фолклорни състави и индивидуални изпълнители от почти всички краища на страната, както и гости от чужбина.

Тази година лице на фестивала беше северняшката народна певица Полина Порумова, която не само участваше в журито, но и представи свои песни в края на конкурсната програма.

Журито на фестивала беше съставено от утвърдени имена в областта на фолклора. Председател беше проф. д-р Тодор Киров – фолклорист и преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. До него застанаха доц. д-р Стефан Йорданов, хореограф и главен художествен ръководител на щатния танцов състав към академията, както и певецът и докторант изследовател на Странджа Костадин Михайлов и странджанската певица Златка Ставрева.

Един от вълнуващите моменти на фестивала беше срещата с Иван Бакърджиев от Казанлък – млад певец на 18 години, който с гордост представя родопския фолклор, вдъхновен от дядо си, родом от Крумовградския край.

„Дядо ми е родом от Родопите – от Крумовград. Когато бях малък, винаги вечер, като сядаме на масата, започваше да пее ‘Руфинка болна легнала’. Така се запалих по родопската музика и започнах да пея народно още на 14 години,“ разказа Иван.

Младият изпълнител не крие своята страст към фолклора:

„Родопското ми е в кръвта. Пея и странджански, и тракийски песни, но най-много ме влече родопската музика. Гордея се, че съм израснал с родители, които пазят родовата памет и народната песен.“

Иван учи народно пеене при Полина Порумова и вече има спечелени награди. Споделя, че мечтае да продължи обучението си в Благоевград и да се посвети на пеенето за цял живот.

„Мечтая един ден да отида на фестивал в Родопите. Майка ми ми обеща: ако спечеля награда в Приморско, ще ме заведе. Това ще е завръщане към корените – никога не съм ходил там, откъдето е тръгнал моят род, но чувствам, че трябва да го направя.“

Любимите му изпълнители са емблематични имена като Росица Пейчева, Румен Родопски, Веселин Джигоив и младият талант Роман Романов, с когото поддържа приятелски отношения.

Сред участниците тази година във “Фолклорна плетеница” бе ансамбълът за изворен фолклор от село Люляково, община Руен, Бургаска област. Те представиха наследството на една малка, но изключително ценна общност – малоазийските българи.

Ръководителят на фолклорната група Венета Станева разказа с вълнение историята на своя род и корените на общността:

„Ние сме потомци на малоазийските българи. Нашите деди още през 1780 г. заминали в Мала Азия да горят кюмюр. Един бей им казал: ‘Ако искате, елате с жените и децата – ще ви дам гора.’ Така основали 23 български села. Най-голямото било Коджа бунар. Част от хората в нашия състав са негови потомци, други – от селата Четал тепе и Урумче.“

След края на живота им в Мала Азия, идва принудителното завръщане.

„През 1914 г., по време на Младотурската революция, хората ни тръгват обратно. С кораби стигат до Дедеагач, където 40 дни са били в карантина. Част от тях още по-рано са се установили в айтоското село Тополица при роднини. После се насочват към Айтоския балкан – там, където има гори, защото това било занаята им – да горят кюмюр. В Люляково имало свободни турски къщи. През 1914 година 63 семейства основават своя махала в селото.“

По-късно, през 1928 година, още една вълна от преселници – този път от селата Свирачи и Плевун (Ивайловградско) – се заселва в Люляково. Така двете общности се преплитат – по произход, традиции и носии.

„Когато ме видяхте с носията, си помислихте, че съм от Плевун. А ние сме братовчеди – и по носии, и по корен!“, усмихва се Венета Станева.

Фолклорната група от Люляково е създаден още през 1956 г., но с прекъсвания. През 1984 г. е възстановен, като членовете сами изработват костюмите си – с много труд и отдаденост.

„Събрахме 40 килограма памук, направихме пет общоселски седянки. Една жена изтъка 120 метра платно, друга шиеше, трета бродираше. И чорапите сами си спретнахме. Носиите са красиви, защото са направени с душа.“

С времето групата става разпознаваема и извън региона.

„Бяхме заедно с хората от Плевун на 120-годишнината от рождението на Петко Войвода, после на тракийски събор в Старозагорски минерални бани. Оказахме се на сцената едни след други. Песните, носиите, танците – всичко бе толкова близко. Това, което са ни предали, така го пазим“, разказва Венета Станева.

Но идва и тревожната тема – има ли кой да поеме щафетата?

„Селото застарява. Децата ни живеят в Бургас. Събираме ги за Лазаровден, за Коледа – да имаме коледари, да пазим традициите. Празнуваме и предсватбените обичаи като 'Засевки', където засяваме жито – това е магичен ритуал.“

Тази година участието им в „Фолклорна плетеница“ бе възнаградено с „Златен трофей“ за фолклорната група и почетно отличие за самата Венета Станева като ръководител.

„Много се радваме! Ансамбъл 'Странджа' ни хареса и дори създаде обработени танци по нашия фолклор. Направихме общ концерт с тях – ние пеем старото, те след нас новото. Така работим – заедно.“

Венета Станева завършва с надежда:

„Ще се мъчим да предаваме. Защото е много свидно това, което носим – от песните и хората, до паметта за дедите ни. И трябва младите да го знаят.“

На сцената на VI Международен музикален и танцов фестивал „Фолклорна плетеница“ в Приморско отново зазвуча магията на Родопите, благодарение на Фолклорен ансамбъл „Георги Чилингиров“ от село Полковник Серафимово. Родопчани впечатлиха не само с излъчването си, но и със силата на изпълненията, които им донесоха статуетката на фестивала, както и златни медали за индивидуалните изпълнители Елена Аврамова и Теменужка Дукатева. Ръководителят на състава Съби Кайджиев бе удостоен със специалното отличие „Неуморни криле“.

„Когато ансамбълът се качи на сцената с красивите родопски носии и запя, всичко около амфитеатъра застина. Родопската песен е различна. Тя носи тежест, дълбочина и веднага привлича вниманието“, сподели един от зрителите в публиката.

На фестивала в Приморско се случи и една топла среща между две далечни фолклорни традиции – тази на Родопите и на Странджа. Родопчани се сприятелиха с женската група от село Факия, община Средец, която участва от името на Пенсионерски клуб „Здравец“.

„С тях се запознахме тук, в Приморско – направихме снимки, ще си ги пратим по вайбъра, ще ги сложим в пенсионерския клуб. В такива срещи се раждат дълготрайни приятелства“, разказа с усмивка Теменужка Дукатева.

Въпреки разстоянието между двете села – едното до гръцката граница, другото близо до турската – двете групи се разпознаха по общото отношение към фолклора, носиите и ритуалите.

„Имаме много общи неща – дори кърпите ни си приличат. Само нюансите са различни. Но обичаите – същите. Това говори колко дълбоки са корените“, допълни ръководителят на странджанската група.

Ансамбъл „Георги Чилингиров“ вече планира да покани своите нови приятели от Странджа на фолклорния събор в Полковник Серафимово, посветен на родопския певец Георги Чилингиров.

„Ще им изпратим покана. Надявам се да успеят да дойдат. Искаме да покажем как се пее и празнува в Родопите“, каза Теменужка Дукатева.

Фестивалното лято за родопския ансамбъл е напрегнато – въпреки че лятото обикновено е време за почивка, съставът продължава да работи.

„Фестивалите са лятото. А зимата – по-малко, пък и отоплението е разход. Така че – не спираме. Работим, защото това ни е мисия“, обясни ръководителят Съби Кайджиев.

Предстоят още участия – в Китен от 3 до 5 септември. Макар и в намален състав поради отпускарския сезон, родопчани и този път оставиха следа.

„Макар и с по-малка група, пак успяхме да привлечем вниманието. Изпълненията, носиите, поведението на сцената – всеки детайл е важен. Надявам се, че хората, които ни гледаха и слушаха, останаха доволни“, казва Теменужка Дукатева.

Ансамбъл „Георги Чилингиров“ не просто участва във фестивали – те са посланици на родопската песен. Песен, която говори със сърцето, носи паметта на дедите и докосва всяко ухо – независимо дали е от Родопите, Странджа или Черноморието.