От Момчилград до Измир и обратно

„Момчилград е най-красивият град“, казва с вълнение мъжът срещу мен.

Историята на Мюмюн Хасан започва в Момчилград, продължава към Измир, където живее вече 35 години. Той всяка година се връща отново и отново у дома. 

Роден и израснал в Момчилград,  напуска България през 1990-та година, но нито за миг не прекъсва връзката с родния си край. Казва, че за него Момчилград не е град от миналото – той е живо присъствие в настоящето и бъдещето му.

Заминава за Турция със своята ученическа любов – съпругата му е била негова съученичка, учили са в един клас. Създават семейство.  Започват съвместния си път в над 4 милионния Измир. Там се раждат двамата им сина, а вече имат и внучка.  Но нито за миг не забравят откъде са тръгнали.

Определя живота си като една история започнала в училищния двор на сгушеният в полите на Родопа планина Момчилград и продължила в третият по големина в Турция град, далеч от дома. Въпреки новото място за живеене, Мюмюн и съпругата му не пропускат година без да се върнат в Момчилград – поне два- три пъти годишно. И винаги си идват за Срещата на момчилградчани – събитие, което с всяка изминала година все повече хора посещават, и което се е превърнало в символ на връзката с корените.

„Ние идваме с обич. Всеки път. За нас това не е просто традиция – това е нужда, част от нас“, разказва Мюмюн. И подчертава, че не е пропуснал нито една от срещите, които е организирала Община Момчилград.

Момчилград се променя, но само към по-добро, смята той. С ентусиазъм говори за обновения център, за парковете, за сцената до културния дом и пътищата. За хилядите хора, които идват не само от цяла България, а и от Турция, Германия, Холандия. Тази празнична седмица е нещо повече за тях – тя е празник на паметта и принадлежността.

„Гледам, че всеки път е по-хубаво, по-цветно. Навсякъде има живот, музика, хора – това е нашият град.“

Мюмюн казва,  че най-ярките му спомени са от улиците, по които е тичал като дете, от зимните пързалки, игрите, съучениците и учителите. Днес той ги разказва на своите деца и внучка. И държи те също да познават родното място – да знаят къде е училището, болницата, стадиона, от къде си е купувал „ принцеси“… За него, това не е просто носталгия, а осъзнато предаване на наследство. 

Когато напуска България през 1990-та година, за Мюмюн това е ново начало, но не и край на връзката с родината. „Ние никога не се разделихме с Момчилград. Идваме си всяка година, приятелите ни са тук, домовете ни също“, казва той.

След години в Турция, днес Мюмюн и съпругата му са млади пенсионери, и вече обмислят своето завръщане. Имоти в Момчилград имат, приятелите са все още тук... Искат още няколко години да помогнат на децата си, а след това – може и да се установят отново в родния си град. Да отива сутрин до стадиона, после на Върбица за риба... И да се наслаждават със съпругата си  на спокойствието, природата и онова неповторимо усещане за „у дома“. 

"Родени сме тук, имаме тукашно възпитание - затова сме щастливи", казва Мюмюн Хасан и отправя послание към подрастващите момчилградчани:

„Да слушат родителите си, да не се отделят от приятелите си и най-вече – да не се откъсват от града си. Момчилград е в сърцата ни – нека бъде и в техните.“

Един човек, една любов, един град – толкова е нужно, за да се запази връзката с корените жива. Мюмюн е доказателство, че можеш да заминеш, но не и да се откъснеш. И че домът не е само място – той е чувство. А за него, дом винаги ще бъде Момчилград, независимо в коя част на света се намира.

Какво още сподели Мюмюн Хасан чуйте в прикачения файл