На 9 септември 1944 г. България поема по нов път, който променя съдбата ѝ за десетилетия напред. За едни това е начало на социална справедливост, за други – начало на диктатура и репресии. По темата разговаряхме с младия историк Любомир Колев в ефира на Радио Кърджали.
„Истината е някъде по средата. На 9 септември се случва преврат – свалят се основните министерства и се прокламира ново правителство. В историята няма черно и бяло“, каза Колев.
Той припомни, че властта тогава е поета от Отечествения фронт – коалиция от комунисти, социалдемократи, земеделци и политическия кръг „Звено“. „Комунистите имат четирима министри – толкова, колкото и земеделците. Много често днес се забравя, че това не е еднопартиен акт“, уточни той.
Според младия историк външните сили също имат роля. „Съветският съюз обявява война на България на 5 септември, но действията му са координирани със САЩ и Великобритания. "Нямаше как СССР да остави България да се колебае дали да излезе от Тристранния пакт“, посочи Колев.
Той обърна внимание и на социалната среда по това време: „Царство България не е в цветущо състояние – има продоволствена криза, нисък стандарт на живот, особено в провинцията. Хората тогава чуват обещания за безплатно образование, здравеопазване и сигурна трапеза и ги приемат.“
В Кърджали промените настъпват малко по-късно. „На практика 9 септември тук се случва на 11-ти. На 13 септември е голямата манифестация. В архивите четем, че е имало „незапомнена радост и вълнение“, каза още историкът.
На въпроса защо темата продължава да разделя обществото, Любомир Колев отговори: „Преди 1989 г. 9 септември се описва като рай, а след това – като ад. Липсва балансиран прочит. Историята не е черно-бяла. Най-важното е младите да мислят критично и да четат повече източници.“
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Управляващото мнозинство в парламента се саботира само. Натрупва се напрежение, което говори ясно за предстоящи избори. Вече е очевидно, че Расен Желязков няма още дълго да е премиер, коментира политическата ситуация в страната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю за Радио Кърджали: През миналата седмица видяхме три дни без кворум..
На 3 октомври в Смолян ще бъде открит юбилейният Устовски панаир, който тази година отбелязва 100-годишен юбилей. За историята и празничната програма говори заместник-кметът на община Смолян Марин Захариев. „Панаирът започва през 1925 г., а сведенията сочат, че подобни търговски събития са се провеждали и по-рано“, разказа Захариев. „Основно става дума..
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..
През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..
Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..
От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478