Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Ваксините станаха жертва на своя успех

доц. Любомира Николаева-Гломб
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите? 

Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше наскоро в Кърджали като част от екипа учени на Пътуващия фестивал на науката. Д-р Любомира Николаева-Гломб се дипломира като лекар в Медицински университет София, а след това придобива и медицинска специалност по клинична вирусология. Защитава докторат по вирусология в областта на експерименталната химиотерапия на вирусните инфекции. Почти десетилетие ръководи отдела по вирусология на Националния център по заразни и паразитни болести в София. Сега доц. Гломб е хоноруван преподавател в няколко магистърски програми на Софийския университет и в следдипломните квалификационни курсове за лекари за придобиване на медицинска специалност "Вирусология". 

Ковид пандемията "сблъска" човечеството с нов вирус, непознат до този момент. Строгите мерки бяха необходимост, за да не се допусне разрастването на епидемията, защото "една епидемия лумва като пожар. Всички хора са чувствителни на този вирус, нямат никакъв имунитет и всички си спомняме в края на 2020 - 2021 г. колко тежко беше... А представите на вирусолозите не бяха обърнати, защото вирусологичната наука е една наука на повече от 100 години и тя познава относително добре обектите на своя предмет", коментира доц. Николаева-Гломб. 

Тя е категорична, че благодарение на ваксините хората не познават много от опасните болести, причинявани от вируси. И може би затова съществува убеждението, че вирусите причиняват елементарни сезонни неразположения, които отминават за няколко дни. "Пандемията всъщност допринесе за това да бъде популяризирана науката вирусология. Много хора да придобият наистина доста добри знания по биологията на вируса и да се отнасят с необходимото уважение към тези инфекциозни причинители", каза доц. Николаева-Гломб.

Тя уточни, че за учените и лекарите това беше една война, която даде тласък на технологиите и биологичната наука. За годините на пандемия изследването с полимеразно верижна реакция или ПСР стана достъпно за всяка лаборатория, не само за елитните. Има и обучени хора, които могат да работят с тази високотехнологична методика, ако се наложи. "Мисля, науката дръпна страшно много. При предишни пандемии повече от 30 години са били необходими, за да се намери причинителят на пандемията на грипния вирус през 1918 година. За пандемията ХИВ-СПИН трябваха няколко години да минат, за да се намерят тестове, с които да доказваме наличието на вируса. А сега беше необходим по-малко от месец, за да се разработят методите за откриване на вируса", поясни специалистът.

"Вирусите са много повече от населението на Земята. Те са много повече и от звездите, които виждаме на небето, ние живеем в море от вируси", каза доц. Гломб. Тя уточни, че познаваме само малка част от тях и някои са патогенни за хората. Има създадени ваксини и лекарства за болести, които допреди 20-30 години са били смъртна присъда за човека, като например хепатит.

"Имаме своите оръжия и своите знания, за да живеем спокойно сред морето от вируси, което ни заобикаля", каза доц. Гломб.

Една от непознатите доскоро за нашите земи вирусна болест е денгата: "Доскоро беше екзотика за нашите географски ширини, но със затоплянето на климата става все по-актуална и към момента научната общност смята, че около половината от човечеството може да бъде инфектирано с денга, но нека да не се плашим. В голямата част от случаите денгата протича относително леко, леталитетът не е изключително висок, но все пак трябва да се пазим. А как се пазим? Като унищожаваме местата, на които могат да се размножават комарите", обясни вирусологът.

Сред опасните болести, причинени от вируси доц. Гломб поставя и детски паралич и морбили:

"Ние не знаем какво е полиомиелит, за щастие, и това е благодарение на ваксината, която е част от задължителния имунизационен календар, но има страни, в които все още има детски паралич. Детският паралич е 1 отвратителна болест, защото тя не убива съответния заразен, но го осакатява за цял живот. Тези деца, впоследствие възрастни, осакатени стоят като едно и предупреждение, и обвинение. Защо не сме успели да ги спасим, да предотвратим?... Така че детският паралич е една болест, от която трябва да се плашим и не бива в никакъв случай да допускаме снижаване на имунизационното покритие. Друга болест - това е морбилито. Едно на 1000 от заразените деца умира от морбили. Нещо друго, самото преболедуване на морбили води до такъв страхотен срив на имунитета, че сякаш имунната система на съответното преболедувало дете е забравил останалите болести и то отново е оголено за всички болести."

Доц. Гломб смята, че ваксините станаха жертва на своя успех и че не бива хората да се поддават на фалшиви новини, от които имунизационните програми страдат. Благодарение на ваксините в България не се срещат епидемии от опасни болести, като детски паралич, морбили, дифтерия. 

ещо, което не виждаме, нямаме страх от него и започваме да си мислим - ами те, ваксините, носят повече вреда,  отколкото полза. Не е така! Това го мислят ваксинирани хора, които решават съдбата на своите неваксинирани деца."

цялото интервю може да чуете в прикачения файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мястото на БСП е до Румен Радев

Милко Багдасаров, областен лидер на БСП в Кърджали  Г-н Багдасаров, какво се случва в страната? Интересна ни е вашата гледна точка ? -   Ще  започна най-напред съвсем общо, че е политическа криза. Класическа политическа криза по всички учебници.  Това е сигнал за сериозни промени в управленската формула. Някой го нарича театър. Други,..

публикувано на 23.10.25 в 18:51
Илиян Тосков

Миналото на Крумовград оживява в исторически сборник

Историческият сборник "Вестникът разказва. Събития. Хора. Съдби. Крумовград" (1914-1944 г.) поема своя път към читателите. Официалното представяне на книгата е на 30 октомври от 18 часа в Средно училище "Васил Левски" в Крумовград.  Автори на документалното изследване са членовете на клуб "Историкон" към училището, ученици в 10-ти и 11-ти клас...

публикувано на 23.10.25 в 15:07

Красимир Пъргов: Корупцията блокира качественото обучение на кандидат-водачи в България

Европейският парламент одобри нови изисквания за обучение, здравни проверки и цифровизация при издаването на шофьорски книжки в ЕС. Сред основните промени са по-задълбочено познаване на рисковете на пътя, валидност на книжките до 15 години за автомобили и мотоциклети и 5 години за автобуси и камиони, както и общоевропейско признаване на..

публикувано на 23.10.25 в 11:00

Д-р Виолета Йорданова акцентира върху важността на ваксинациите при хора и домашни любимци

С настъпването на студените месеци зачестяват респираторните инфекции, които засягат не само хората, но и домашните любимци. Възможно ли е вирусите да се предават между хора и кучета? Какви са характерните симптоми при животните и какви мерки трябва да се предприемат за предотвратяване и лечение? В интервюто д-р Виолета Йорданова акцентира на..

публикувано на 23.10.25 в 10:58

Доц. Инджов: Видяхме пърформансът на Борисов

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в кулоарите на парламента: „Преформатиране на кабинета е възможно само при желание от всички партньори.“ Борисов потвърди, че е провел среща с представители на ДПС „Ново начало“, сред които и Делян Пеевски. „Разговорите бяха свързани с възможностите за стабилност на управлението“, уточни той. След като миналата..

публикувано на 22.10.25 в 12:37

Андреас Кунтц: „Родопите са място, където историята и хората говорят на един език - този на добротата“

Андреас Кунтц е роден в Бавария, Южна Германия. Завършил е славянска филология в Австрия, като интересът му към езиците и културите на Балканите го отвежда тук. От 11 години живее и работи у нас, а сърцето му остава в Родопите. Днес Андреас води туристически групи от различни европейски страни, които запознава с богатото културно-историческо..

публикувано на 22.10.25 в 09:26

Как Георги и Сейрула от Кърджали стигнаха до международна олимпиада по английски език

В следващите минути разказваме как двама ученици от Кърджали стигнаха до участие  в международната олимпиада по английски език в Румъния и се върнаха с медали.  Как се създават отлични ученици, имат ли подкрепата на учителите и на семействата си. Имат ли време за хоби, за приятели, за хубави филми, музика и книги или само учат. Отговорите на тези въпроси..

публикувано на 21.10.25 в 10:32