Според Лингорски , ако всичко беше така "плоско", нямаше да ги има проблемите в Италия, Испания, Ирландия, че дори и в Англия през 2008-ма. Той се връща към кризата в Кипър и изводите, които - може би - Гърция си е направила оттам, макар и не в посоката, в която "силните" в ЕС биха искали.
Чуйте какво разказва Илия Лингорски - за поемането на радикално рисковите ходове, за "мъртвата точка" в Гърция, която е достигната още преди да дойде сегашното правителство на власт, за "свиването" на гръцката икономика в 30 процента и за неразумната политика на кредитиране; за европейските институции, които "купиха или "очистиха" от финансовата система, предимно на Германия и Франция, дълговете на Гърция, които бяха емитирани в евро след влизането на страната в Еврозоната... но никой никога не е мислил, че тези дългове ще бъдат плащани."
И още - защо и как е важно да не се дава "лош пример" в европолитиката и дали неразумните в кредитирането би следвало да споделят и загубите на даден етап. "Ние имаме много голям проблем в банковата система, не само в еврозоната, но в целия свят" - разсъжденията на Илия Лингорски продължават в посока на загубите или пропуснатите ползи за нашата страна вследствие на ситуацията в Гърция, защото "България вече губи потенциала за ускорен растеж, който да е догонващ спрямо напредналите страни в евросъюза"; както и за конкретните икономически нужди на страната ни като периферна за ЕС - нужди, които са коренно различни от тези на Германия, която изнася 1/4 от брутния си вътрешен продукт за държавите от ЕС. И на финала - защо и как родният български опит би могъл да е полезен за Гърция - една интересна гледна точка.