Двама от най-големите британски композитори, разделени във времето от два века и половина, и един от най-значимите немски композитори, който обаче е прекарал голяма част от живота си в Лондон и избрал да приеме британско гражданство - това са съставките на поредия концерт от така богатия сезон на Софийската филхармония. Вечерта ще започне с Хенри Пърсел и неговата изгубена и отново намерена (чак през 20 век) музикална интерпретация на „Сън в лятна нощ“ под формата на опера с красивото заглавие „Кралицата на феите“, ще продължи с Бенджамин Бритън и неговата почит към Пърсел, превърнала се в едно от най-прочутите произведения с образователен профил в историята на музиката и - за финал - Георг Фридрих Хендел, германецът, превърнал се в любимец на британския двор, директор на Кралската академия и неговите наистина „кралски“ музикални фойерверки. Концертът е стилен и изискан, привлекателен за почитателите на традициите (а в тях британците са ненадминати), но и за онези,които обичат смелите в музиката.
Хенри Пърсел е първият от поредицата големи английски композитори,уникален британски образец на музиката на барока, Огромно е влиянието на му върху всички по-късно английски композитори, както се вижда и от днешната програма. През 1994 на улица „Виктория: в Уестминстър е издигнат бронзов паметник на Пърсел (който дълги години е бил органист в Уестминстърското абатство). Интересен е фактът, че към времето на неговото раждане през 1659 всички театри в Англия са затворени за представления от 18 години от пуритански настроения парламент. Разбира се, тази забрана се нарушавала неведнъж и по домовете тайно се играел театър с музика, но точно в годината на раждането на Пърсел една любопитна личност – сър Уилям Дейвнант успява да представи все пак една опера, в която Хенри Пърсел (баща) имал роля. Само месеци по-късно Чарлз Втори, сам той голям почитател на музиката и театъра, е възстановен на трона и връща представленията, за ужас на всички пуритани. Така историята сякаш „дава път“ на бъдещия голям композитор. Пърсел пише „Кралицата на феите“ през 1692, когато е на 33. Сюжетът е „взет“ бегло от „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, като авторът на либретото е неизвестен. За първи път е представена в Dorset Garden Theatre в Лондон през 1692. Постановката е изключително пищна, с впечатляващи за времето си сценични ефекти (за голяма радост на публиката) и в нея има и китайски градини, и теглена от истински коне карета. Това обяснява донякъде защо е била представена само още веднъж преди смъртта на Пърсел три години по-късно. Малко след това партитурата е изгубена и е открита едва в началото на 20 век - векът, в който твори Бенджамин Бритън, един от големите „виновници“ за възраждането на английския музикален театър, (освен всичко друго) основател е и ръководител на така-наречената „малка“ английска оперна група към Ковънт Гардън.През 1946 му е поръчано да напише музика за документален филм, който да представи оркестъра и инструментите в него на британските деца. Така се появява „Пътеводител на младия човек в оркестъра“ – най-изпълняваната творба на композитора. Тя е под формата на вариации по тема из написаната от Хенри Пърсел музика към пиесата „Абделазар“. В началото темата е представена от целия оркестър в пълния му блясък, следват вариации, изпълнени от всяка от четирите групи (дървени духови, медни, струнни и арфа и перкусии), след което Бритън прави „портрет“ на всеки инструмент. Финалът на творбата е за мащабна 14-гласна фуга по темата. Едновременно многолики и разпознаваеми, вариациите на Бритън блестящо изпълняват своята роля на „пътеводител в оркестъра“ не само за няколко поколения деца, но и за няколко поколения възрастни, като днес има специално мобилно приложение за тази творба. Творбата може да се изпълнява с и без разказвач (като в разказвачи са се превъплъщавали много прочути актьори, включително и Бен Кингсли при последния запис на „Пътеводител в оркестъра на младия човек“ на Лондонската филхармония.
Именно в Лондон през 1749 година е премиерата на Музика за кралските фойерверки на роденият в Хале Хендел, който от 27-годишната си възраст живее в Англия, като получава и британско граждаство. Та още преди премиерата 12 000 души вече са посетили откритата за публика репетиция (без фойерверки, но с доста висока цена на билетите) в пролетната градина във Воксхол шест дни по-рано, създавайки едно от първите задръствания в историята на Лондон. Това е най-големият лондонски успех на композитора до този момент, много по-впечатляващ от топлия, но лишен от ентусизаъм прием на „Месия“ седем години по-рано. Музика за кралските фойерверки е поръчана на Хендел от крал. Крал Джордж II, a поводът е мирният договор от Екс-ЛаШапел. Хендел, естествено, приема, въпреки че не е доволен от кралските указания „да няма никакви цигулки“. Следва ги в името на политическата коректност, но ги добавя веднага след премиерата за всички последвали представяния на творбата. Успехът на премиерата не може да достигне „истерията“ от репетициите, сякаш публиката е била вече емоционално „претръпнала“, независимо от брилянтната оркестрация и впечатляващия състав от 60 духови инструмента.
Диригент на този кралски концерт ще бъде британец - как иначе. Името му е Патрик Ертън, следвал е и специализирал във Виена и Хага, не само диригент, но и отличен органист, консултирал Европейския бароков оркестър, канен за майсторски класове в Московската консерватория и в Моцартеума в Залцбург.
