Годината е 1973-та. Елтън Джон "си седи" в един чуден хотел в Кингстън и пише песни за албума "Goodbye Yellow Brick Road", който е трябвало да бъде записан именно в слънчева Ямайка. Но нещата не потръгват - проблеми със студиото, с пианото в студиото (а пианото, знаем, "играе" сериозна роля в песните на Елтън Джон), с напрежението, породено от боксовия мач между Джо Фрейзър и Джордж Форман, който предстои да се играе в Кингстън... Всичко това налага преместване на записа в замък близо до Париж.
И тук всичко си идва на мястото. Даже се оказва, че хубавите песни са толкова много, че албумът става двоен. "Goodbye Yellow Brick Road" е приет с овации и от критиката, и от публиката. В този албум са няколко емблематични за Елтън Джон песни - и "Candle in the Wind" (която след смъртта на принцеса Даяна е записана отново и фигурира в Книгата на рекордите "Гинес" като най-продавания сингъл на всички времена), и "Bennie and the Jets", и песента дала заглавието на албума - "Goodbye Yellow Brick Road".
Именно нея ще слушаме днес - песента, която според мнозина критици, е най-добрата в кариерата на Елтън Джон, който през март стана на 68 години, а в началото на годината издаде пореден нов албум. На концертите си той продължава да пее "Goodbye Yellow Brick Road" - в малко по-ниска тоналност, защото "парчето" е много трудно, с големи височини.
Но да се върнем в онази 1973-та - текстът на песента е на Бърни Топин, в него има препратки към "Магьосникът от Оз" и момента, в който Дороти и нейните приятели тръгват по "yellow brick road" - или по "пътя на жълтите павета", за да стигнат до Изумрудения град - една метафора за "пътя към нашите мечти".
И ние поемаме сега натам с Елтън Джон и "Goodbye Yellow Brick Road".
Приятно слушане.
