Руският външен министър Сергей Лавров реагира остро на думите на хърватския президент Колинда Грабар Китарович за руска заплаха на Балканите. По време на посещението му в Сърбия той коментира думите на президента на Хърватия Китарович, която по-рано бе казала, че на Балканите могат да възникнат нови проблеми, и то особено ако се отчита участието на Русия в хибридните войни. Китарович допълни, че Загреб наблюдава затвърждаването на контактите между лидера на босненските сърби Милорад Додик и властите в Москва, което според нея може да доведе до намеса на Русия посредством разполагането на оръжие, разузнавателни ресурси и провеждането на кампании по дезинформация.
Лавров отговори, че той познава Колинда Грабар Китарович още от времето, когато тя е била външен министър на Хърватия, и добави, че между тях е имало нормални отношения. Ако президентът на Хърватия има конкретни факти, потвърждаващи думите ѝ, то ние сме готови да ги обсъдим, заяви още руският първи дипломат. Освен това, както предават руските медии, по време на пресконференцията Лавров е съобщил, че Брюксел иска от Белград, Сърбия, да закрие руско-сръбския хуманитарен център, намиращ се в Ниш, ако страната иска да се присъедини към ЕС. Причината е, че въпросната структура се разглежда като шпионско гнездо и заплаха за сигурността. Ако Брюксел иска по този начин да си спечели нови приятели, то Русия ще сметне, че това е приятелство против някого. Москва винаги е изхождала от принципа, че трябва да бъдеш с някого приятел не против друг, а просто да развиваш отношенията си на принципна основа. Лавров каза, че Русия постъпва така и със своите балкански съседи.
Всъщност в началото на годината по време на посещението си руският вицепремиер Дмитрий Рогозин в Белград, който е съпредседател на руско-сръбската междуправителствена комисия, каза, че Москва няма да изостави своя балкански съюзник и ще му даде ракети със среден обсег на действие и комплексите С 300, макар за последните още нещата да не са ясни, защото струват доста скъпо, а Русия колкото и да иска да предостави тези комплекси на Сърбия, все пак би желала да получи тяхната ценова равностойност. Това тогава напрегна сериозно отношенията между Белград и Загреб. Местни експерти отбелязват в руските медии, че Москва има в регионите около своите граници естествени интереси и Балканите са част от тях, които Москва дори ги определя като цивилизационни, като обхващат Босна и Херцеговина, Черна Гора, Сърбия, Македония и България, които са част от православния свят и славянството.
