Проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения, който е модератор на събитието, обясни в предаването "Преди всички" кои според него са основните причини за демотивацията:
Причините са много. Основната причина е заплащането, тъй като повече от половината от изследваните казват, че при едно по-високо заплащане те биха се включили в пазара на труда. Втората основна причина, това е образованието и квалификацията. Има голяма група от хора, които просто нямат подходяща квалификация, за да участват по някакъв разумен начин на пазара на труда. Има много други причини, свързани със семейни причини, заболявания и т.н. Т.е. има голяма група причини, но все пак основното е заплащането.
Ганчев коментира изявленията, че заплащането на труда зависи от производителността, а у нас тя е по-ниска:
Това е един много сложен въпрос, но аз тук обикновено давам следния пример – един българин, който работи у нас в селското стопанство или в някакъв друг сектор, който не е много производителен, получава заплата 500-600 лева, а когато същият българин отиде да бере, да кажем, ягоди в Англия или някъде другаде, получава много по-голямо заплащане. Т.е. заплащането зависи не толкова от мотивацията на съответната личност, а от технологията, от организацията на труда, т.е. в крайна сметка това е проблем на бизнес стратегията. Така че ниската производителност е функция предимно на бизнеса – лоша стратегия, лош маркетинг, лоша организация и т.н.
Ганчо Ганчев коментира и въпроса за заплащането на учените:
Що се отнася до науката, това е един много специфичен сектор, който през последните години у нас просто беше забравен, но, според мен, специално няма никаква стратегия за обвързването на науката с бизнеса, за инвестиране в науката и т.н., и действително, специално хората в БАН, а и във висшите учебни заведения, са оставени на една много ниска работна заплата, и това, което чувам, е, че те самите трябвало да проявят инициатива и т.н. Но бизнесът е една друга професия, не бива да бъркаме професията на учения с тази на бизнесмена. За да може да има някаква връзка между двете, трябва да има принципно друга организация на научната дейност у нас. Т.е. да има някакво междинно звено, което да помага научните идеи да се реализират в практиката, което е дело на професионални бизнесмени.
Проф. Ганчев обясни какво трябва да се направи за привличане на хората, изгубили мотивация за работа:
Единият от начините да привлечем демотивираните, това е да се обърнем към цифровите технологии – те да могат да работят вкъщи, да могат по-лесно да търсят работа и т.н. И тук според мен се нуждаем от специални програми именно за използване на тази цифровизация за въвличане не демотивираните в пазара на труда.
Необходими са и държавни политики. От друга страна, значи тези около 300 хиляди, които са демотивирани, са една потенциална работна сила. Ето, бизнесът непрекъснато твърди, че липсват кадри и т.н. Значи тези 300 хиляди са един потенциален резерв и бизнесът би следвало самият да инвестира пари за проучване на този пазар и да намери начин да привлече тези хора.
От гледна точка на държавата и държавните политики, основният извод е, че липсва стратегия за привличане на тези хора. Те се разглеждат като някакъв сив сектор. Акцентът е за намаляване на безработицата, но безработни са тези, които търсят работа, които са активни. А тази пасивна група, тя е един огромен резерв и тя е резерв за самата държава.
Интервюто на Таня Величкова с Ганчо Ганчев можете да чуете от звуковия файл.
