Чушмелия – късчета любов към България

Предмети и везмо от изложбата „Дългото платно на живота” в Регионалния етнографски музей, Пловдив.
Снимка: Регионален етнографски музей, Пловдив
Безценна изложба гостува в Регионалния етнографски музей – Пловдив. Тя е дело на бесарабските българи Татяна и Кирил Дукови. Събирали експонати в продължение на 20 години сред сънародниците ни от село Криничне, Болградски район, Одеска област, Украйна.
Някога селото се наричало Чушмелия. Основано е през 1813 година от преселници, предимно от Провадийско. Селото се намира в най-южните части на Болградски район, между градовете Болград и Измайл. В Чушмелия са родени и двамата братовчеди Агура. Генерал Георги Василев Агура е и първият български военен юрист. Димитър Димитров Агура е сред първите български историци. Бил е няколко пъти ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По майчина линия Татяна Дукова е от рода Агура. Нейното семейство е от останалите в Украйна бесарабски българи, които и до днес се славят с пословичен патриотизъм и трудолюбие.
Като зрънца от скъпоценна колекция Татяна и Кирил Дукови издирват запазените отпреди 200 години оригинални тъкани на предците преселници. Останало е твърде малко. Някога българската диаспора от двата района – Бесарабия и Таврия в Украйна, е наброявала около 250 000 души. През страшния период на Гладомора, масовия глад в Съветска Украйна 1932 – 1933 г., когато умират милиони, етническите българи се стапят наполовина. Най-бедстващи се оказват селата, от които са иззети всички възможни хранителни продукти. Въпреки заплахата от сурови наказания и смърт, българите нощем тръгвали на път към други райони, за да продават дрехи, вещи, каквото е останало… И да купят храна за семействата си. От баща си (тогава дете, по чудо спасено от глада) Татяна Дукова е слушала тъжни разкази. Мъжете тръгвали с препълнени каруци везани ризи, кърпи, чорапи… най-съкровената памет от тяхната прародина България. В село се връщали с малка торбичка. Но в нея носели храна…

Зад красивите пешкири, месали, сватбени дарове, оцелели и завърнали се сега в Родината, остават скрити стотици хиляди съдби на българите от Чушмелия. Една малка, 200-годишна колекция, едва от около 40 предмета, в която е извезана огромната любов към България.
Как Татяна и Кирил Дукови срещат етнографа от Добрич Стоян Маринов, за да се стигне до изложбата? Как живеят днес българите в Украйна?

петък, 5 октомври
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07