Михалис Гарудис: Щастието носи аромата на созополски смокини и на маслините край моето ателие

Снимка: БГНЕС
Благослов ли е съдбата да разполови душата ти и винаги да си готов за път, в търсене на другото си „Аз”? – „Тръгнах от София, стигнах до Солун, но никога не можах да се отскубна от едното място и да се присадя на другото” – споделя за себе си художникът.

Роден е в димотишкото село Булгаркьой, Гърция, през 1940 г. От 1948 до 1986 година е емигрант в България и Унгария. Носи името на дядо си, устоявало във времето, но сега с тъга отбелязва: „Аз съм последният Михалис Гарудис. В рода само сестра ми е Мишел, вече родена във Франция, но това е друго… И в същото време част от темата за второто „Аз…”
Напоследък Михалис Гарудис идва (”уви” или „поне”) веднъж годишно в София, с признанието: „В „уви” има тъга. В „поне” се крие радост, вечното разполовяване… По софийските павета си търся отминалата младост”.

Завършил е в София Художествената академия, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров. Участвал е с успех във всички Общи художествени изложби в столицата и в страната. Първите свои самостоятелни изложби подрежда през 1971 г. в София и в Париж. От 1986 г. живее в Солун. Негови картини са показвани във Виена, Люксембург, Кан, Мексико, Мадрид, Париж, Ню Йорк… Колекционери от Италия, Япония, Франция, България притежават негови композиции.
През ноември 2012 г. за първи път представя самостоятелна изложба във Варна. Експозицията включва 45 платна, най-вече с любими сюжети от морето.

Всъщност, преди много години, за пръв път вижда морето в Созопол. И се влюбва завинаги… Те са едно: морето, уличките на Стария град, сенчестите дървета и, разбира се, сладкото от смокини. Няма по-хубаво сладко, никъде не го правят така: ароматно и с вкуса на щастие. То носи усещане за свобода, безгрижие, приятели и празници. Какво би добавил, за да е пълноценно чувството докрай? – Шепа маслини от дръвчетата край неговото ателие. А това значи – винаги на път между България и Гърция, с обич.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07