Народният обичай "Сурва" – кандидат за листата на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство
От 1-ви до 3-ти февруари в Перник ще се проведе Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва". Той е най-голямата в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Води началото си от 1966-а година, а през 1985-а става международен. 10 години по-късно Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. Традиционно в него се включват около 6000 души в над 90 маскарадни групи – от всички етнографски райони на България, както и от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че пресъздават прастари традиции. В тазгодишното, 22-ро издание на фестивала, има заявени участия от 94 маскарадни групи с около 6100 участници. Десет са чуждестранните групи: от Словения, Сърбия, Македония, Черна Гора, Гърция, Албания, Испания, Палестина, Индонезия, остров Аруба.
Българските участници представят основно достигнали до нас варианти на древната ергенска обредност и по-точно живата и днес традиция на сурвакарите и кукерите. "Сурва" е най-големият зимен празник в Пернишко. В него дегизирани със страховити маски мъже играят край ритуални огньове, обхождат къщите и гонят злите сили. Произнасят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Кукерската традиция пък е част от предпролетната обредност. Шествията на кукерите са не по-малко живописни. Маските на участниците и колоритните им костюми, многобройните звънци, които носят, гонят злото вдън гори. А предпазващите думи и благословиите допълват силата на обреда. Двата обичая са свързани с прехода между старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата.
Старинните обреди се изпълняват с хъс и днес, в ритуалните игри нерядко участва и нежният пол, а възрастовите ограничения постепенно отпадат. "Сурва" в Пернишко се предава от поколение на поколение. Именно тази дълговечност, приемственост и някои уникални черти на тукашния празник са причина народният обичай да бъде предложен за националния списък на "живите човешки съкровища" през 2012-а г.
Както посочва Росица Янакиева – кмет на Перник и председател на организационния комитет на фестивала, "проверката е минала успешно" и следващата стъпка е кандидатурата на "Сурва" за списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. През тази година Междуправителственият комитет на световната организация ще разгледа и кандидатурата на "Сурва" за вписване в престижната листа. Тази традиция има толкова дълбоки корени, тя владее толкова емоционално, родово хората от нашия край, че те с достойнство, с пълно основание могат да претендират за това право и за тази изключително голяма чест, отбелязва Росица Янакиева.
А колкото до фестивала, освен дефилетата на маскарадните групи, гостите на Перник могат да видят и други любопитни неща – например т.нар. "Маскараден кръстопът" – място в центъра на града, на което ще бъдат разписани отстоянията до всички големи международни фестивални и карнавални дестинации по света. Ще дегустират ястия, характерни за тези празници и за региона. Ще могат да си закупят живописни маски, създадени от местните майстори и техните ученици.
БНР подкасти: 
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Морският жаргон
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
За тънкио намек и дебелио край
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
По-добре късно, отколкото… рано
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..
Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада
След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...
„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно
