Политиките и дейността на ЕП в българската преса и електронните издания

Снимка: Архив

За втори път фондация "Медийна демокрация" оповести тримесечния си мониторинг, който проследява как и доколко българската преса и електронни издания отразяват политиките и дейността на Европейския парламент, както и активността на българските евродепутати. 4528 информационни единици, посветени на европроблематиката отчитат експертите на фондацията, което в сравнение с първите три месеца на 2013-а е ръст от 30 процента. Засиленият медиен интерес към Брюксел се случва в предизборната кампания и драматичните събития след вота, което определя още една тенденция в начина, по който европолитиките стигат до българската аудитория, казва Николета Даскалова – анализатор във фондацията. По думите й има силно преплитане на вътрешната проблематика с европейската като отразяването на темите от Брюксел преминава през персонализираната позиция на българските евродепутати. В конфликтната ситуация у нас чистата европейска политика трудно си прокарва път, сочи анализът на експертите. Въпреки това обаче пресата и електронните издания са отразили дебатите в европарламента по бюджета на Съюза за следващите години.

Европолитиките в областта на Шенген, селското стопанство и проблемите на отделните отрасли, кандидатурата на Македония за членство в ЕС и българската позиция по въпроса са други теми, намерили широк в медийното пространство у нас.

Според Николета Даскалова започналия в началото на годината у нас дебат за намерението на Великобритания да затвори трудовия си пазар за България и Румъния през 2014 година през последните три месеца се е фокусирал в скандалните изявления на на британския депутат Найджъл Фарадж.

Цялото издание на Евранет плюс, което включва и интервю с Николета Даскалова можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Неда Велкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39