Зад витрините на една изложба

БНР Новини
„Българска археология 2013”
Снимка: БГНЕС
Помните ли стихотворението на нобелистката Вислава Шимборска - „Музей”?

Има съдове - няма апетит 
Има пръстени, ала взаимност няма
най-малко от 3 столетия…


Тази изложба е различна, не защото напоследък думата „различна” стана модерна. Седмата Национална изложба „Българска археология 2013” носи особено обаяние. В нея окото не е заслепено толкова от изобилния блясък на златото, което напоследък едва ли не се превръща в мерило за престижно откритие. Ще пропуснем без коментар и вампирите. Тази изложба е стилна! В нея, въпреки огромния диапазон между епохите, има странна вътрешна хармония. Представени са експонати от общо 17 обекта. Хронологията им варира от ранната праистория до Средновековието. Тук са и резултатите от проучванията на пещерите Козарника и Редака, край Белоградчик. Ако поне символично искате да „поскитате” из още интересни места, погледнете към витрините с находки от праисторическите Козарева селищна могила и Юнаците. Разгледайте къснобронзовия некропол на Балей, Видинско. Отбийте се в Античната Аполония, а също и до Емпорион Пистирос край Септември. Късноантична и средновековна крепост има и при Бяла, Варненско. Що иманяри десетилетия безпощадно разравяха и търгуваха с артефакти при Улпия Рациария, при Видин. И още има. Представяте ли си колко съкровища са приютявали недрата на такъв район, който по силата на навика продължаваме да наричаме Североза (па)днала  България… А е  с толкова богата материална и духовна култура! Римската колония Деултум, Бургаско продължава да подсказва, че все още сме длъжници в знанията си за древните хора. Праисторията и римският период при Нова Надежда - Хасковско, златодобивният рудник от късната бронзова епоха Ада тепе до Крумовград са красноречиви свидетелства, че все още има какво да учим за бита, уменията и мъдрото отношение на предците към заобикалящия ги свят. Имаме възможност да сравняваме. И да се изненадваме: оказва се, човекът някога е обичал да се кичи с украшения също толкова, както го правият днес неговите пра-пра-внуци… Символът за сърце е също толкова еднакво красноречив и разбираем, независимо от бездната на вековете. Не по-малко силно е било желанието на някогашния предтеча да защити дома си, семейството, близките. Не е щадял сили: разкопавал, градил ровове, трупал могили, полагал зидове... Как иначе щяха да оцелеят до наши дни.
...Когато спирате пред витрините, вгледайте те се в откритите предмети. Те са ням свидетел на времето, останало привидно далечно от съвременния ни делник. Артефактите носят полъха на стаената страст и  болка, частица надежда и  любов… послания, в които, ако се вслушаме, ще ставаме по-добри и по-мъдри.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07